Решение № 873 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2008 г.

Решение № 873 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 288 от 26.07.2007 г. по гр. д. № 375/07 г. Районен съд гр. М. е осъдил С. К. К. да заплати на М. Ц. Ц. и А. В. Ц., като родители и законни представители на малолетното дете В, 6 000 лв. обезщетение за неимуществени и 251.50 лв. за имуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 25.10.2006 г., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част до предявения размер. С решение № 71 от 15.01.2008 г. по гр. д. № 809/07 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. К. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. М. Ц. и А. Ц., като законни представители на малолетното дете В, не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че са доказани елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Размерът на неимуществените вреди бил съобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД, а размерът на иска за имуществени вреди бил доказан с писмени доказателства. В касационната жалба се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишено, а размерът на имуществените вреди не бил доказан. Установено е по делото, че на 25.10.2006 г. С. К. нанесъл побой на детето В. Вследствие на побоя детето получило счупване на челюстта, оток на лявата буза и кръвонасядане в лявото седалище. С определение от 21.03.2007 г. по НОХД № 120/07 г. Районен съд гр. М. одобрил споразумение, с което С. К. се признал за виновен в това че на 21.10.2006 г. е причинил телесна повреда на В. Ц. изразяващо се в счупване на челюстта довело до затруднение в дъвкането и говоренето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 129 НК и му е наложено наказание 6 м. лишаване от свобода, отложено за срок от 3 г. Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не са обсъдени онези факти и обстоятелства, които формират преценката за справедливост. Определеното обезщетение е съобразено с вида и характера на увреждането, ниската възраст на пострадалия към момента на настъпването на увреждането, претърпените болки и страдания, тяхната степен и продължителност. Според медицинска експертиза прегледът на детето след побоя установил, че има оток в областта на долната челюст в ляво, оток на горна и долна устна в ляво, затруднено отваряне и затваряне на устата, кръвонасядане в седалищната област. Установена била фрактура на левия ъгъл на долната челюст която била шинирана. Около 30 дни детето трябвало да се храни с течни храни, а в продължение на 2-3 месеца търпяло болки и страдания, имало затруднен говор. Според психологична експертиза, детето било депресирано, тревожно и сковано вследствие на травмата. Имало застой в психическото му развитие и на нормалното взаимодействие със заобикалящата го среда. Заключението на психиатъра е, че детето имал постравматично стресово разстройство вследствие на побоя и съществува риск за трайна личностна промяна. С оглед на така установените факти, присъденото обезщетение е справедливо и не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ищецът е претендирал за имуществени вреди представляващи разходи за лекарства. Съгласно ППВС № 4/68 г. т. 8, задължение на ищеца е да докаже извършените от него разходи за лекарства, храна, курортно лечение и пр., както и техния размер. След като искът е доказан по основание от заключението на медицинската експертиза и по размер с представените писмени доказателства, законосъобразно съдът е уважил този иск в размер на 251.50 лв. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС