Решение № 209 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2019 г.

Решение № 209 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Н. Н. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр. д. № 372/16 г. от 18.05.17 г., недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г. о. по гр. д. № 1290/18 г. от 6.08.18 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Молителят твърди в молбата и поддържа в съдебно заседание, че е лишен от участие във въззивното дело поради нарушаване на съдопроизводствените правила /чл. 142, ал. 2 ГПК/ – в с. з. на 24.04.17 г. въззивният съдебен състав е дал ход на делото и е приключил разглеждането му, макар да е бил своевременно уведомен за невъзможността на ищеца, който е упражнявал лично правото си на защита, да се яви по делото и защити правата си. С това, според молителя, е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както е посочено и в приложената към молбата практика на ВКС. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят обосновава с това, че въззивният съд не е събрал нито едно от своевременно поисканите от него като ищец доказателства. Тези факти/ обективирани в несъбраните писмени доказателства/, според молителя, представляват новооткрито обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, след като вече е било имитирано на 24.04.17 г. псевдопровеждане на съдебно заседание по делото и то е обявено за приключено. В постъпилото на 29.10.19 г. заявление на молителя и в писмената му защита се сочат и процесуални нарушения на първоинстанционния съд – РС Оряхово, довели до лишаването на ищеца от участие в делото, при установено тежкото му здравословно състояние /тежка фрактура и травма на коленната става/. Ответникът по молбата Ю. Ф. не изразява становище. ВКС на РБ, състав на трето г. о., като разгледа молбата за отмяна, намира следното: Въззивното производство по гр. д. № 372/16 г. на ОС Монтана е образувано по жалба на Н. Н. срещу постановеното решение по гр. д. № 441/14 г. на РС Оряхово и срещу постановеното от РС Лом по гр. д. № 707/16 г. решение по чл. 250 ГПК, с което е отказано допълване на решението на РС Оряхово. С въззивното решение е отхвърлен искът на Н. Н. срещу Ю. Ф. за сумата от 5 100 лв. – част от претенция с пълен размер от 800 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди/ накърняване на доброто име на ищеца в обществото, на честта и достойнството му, провал в юридическата му кариера и обществени позиции, психически дискомфорт и стрес, проявени чрез загуба на работоспособност, концентрация и спокоен сън/, вследствие на дадени от ответника неверни показания пред наказателен съд. В исковата молба се твърди, че на 13.11.01 г. ищецът пътувал в автомобил с водач С. С., който управлявал автомобила с превишена скорост. В местността "Скоруша" край [населено място], след като водачът съзнателно скочил от автомобила по време на движение, възникнало ПТП/ автомобилът се преобърнал на таван и се заклещил в крайпътните дървета/, при което тежко пострадал ищецът. Ответникът бил част от автопатрула, който първи посетил произшествието. В нарушение на задълженията си на служител на ОД на МВР ответникът не събрал данни за намиращите се на мястото лица, а след това като свидетел в образуваното срещу водача наказателно производство, умишлено дал неверни показания. С това си поведение той целял да избави от наказателна отговорност подсъдимия водач, което и станало, защото той бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание, а производството по гр. иск на пострадалия Н. било прекратено и той не могъл да реализира правото си на обезщетение за понесените вреди. Последното го дискредитирало в обществото и професионалната му среда и се отразило неблагоприятно на кариерата му. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че искът е неоснователен. Ответникът е свидетелствал по наказателното дело в изпълнение на гражданския си дълг, изложил е личните си възприятия за станалото и няма данни да е извършил престъплението лъжесвидетелстване. Показанията на свидетел по друго дело не могат да се приемат за неистински и лъжливи, без това да е установено по надлежния ред с влязъл в сила съдебен акт. Не се установява и настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди за ищеца. Въззивният съд е добавил още, че с вл. в сила решение по гр. д. № 906/06 г. на ОС Враца водачът на автомобила С. е осъден да заплати на пострадалия Н. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 38960 лв. Пострадалият е завел и искове срещу застрахователя за заплащане на обезщетения за имуществените и неимуществените вреди, причинени му с ПТП от 13.11.01 г., като няма данни за резултата от делото. В закрито заседание от 9.01.17 г. въззивният съд се е произнесъл по исканията на въззивника и е насрочил делото в о. з. на 6.02.17 г. Със заявление от 2.02.17 г. въззивникът Н. е поискал отлагане на насроченото на 6.02.17 г. заседание поради ангажираност по друго дело пред АС София, с представени доказателства за това. В о. з. на 6.02.17 г. ОС Монтана е отложил разглеждането на гр. д. № 372/16 г. за 20.03.17 г., като е констатирал, че ищецът е в обективна невъзможност да се яви, няма пълномощник /пълномощното на адв. М. е оттеглено, считано от 14.06.16 г. / и следва да му се даде възможност да се защитава лично. Със заявление от 16.03.17 г. въззивникът Н. е поискал ново отлагане на насроченото в о. с. з. за 20.03.17 г. въззивно дело, пак поради служебна ангажираност по дело пред АС София, с представени доказателства за това. В съдебно заседание на 20.03.17 г. производството по гр. д. № 372/16 г. на ОС Монтана е отложено за втори път по молба на въззивника за 24.04.17 г., с цел да му се осигури възможност да подготви защитата си и да се яви лично в съд. заседание. Изрично му е указано, че при следваща негова молба за отлагане на делото по същите причини/ с позоваване на служебна заетост по друго дело/, съдът ще приеме, че не е налице непреодолимо за него препятствие да се яви по настоящото дело, по см. на чл. 142, ал. 2 ГПК, и ще даде ход на производството. В насроченото за 24.04.17 г. съдебно заседание въззивният съд е констатирал, че по електронна поща е постъпило заявление от въззивника за отлагане на делото, което не е подписано съгл. чл. 100 ГПК. Страната осъществява процесуални действия устно в с. з. или в писмена форма извън него, с молба, подписана от страната. Затова съдът е приел, че липсва надлежно искане за отлагане, дал е ход на делото, счел го е за изяснено, обявил е устните състезания за приключени и е оповестил датата, на която ще обяви съдебното решение. Решението е обявено на 22.05.17 г. При тези данни, ВКС намира, че основанието за отмяна на вл. в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК не се установява: В закона – чл. 142, ал. 2 ГПК, и в съдебната практика / р. по т. д. № 87/12 г. на първо т. о., р. по гр. д. № 4378/13 на трето г. о. на ВКС/ е посочено, че съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно /като природно бедствие/ или субективно, засягащи самата страна / като внезапно заболяване/. В случая ход на делото е даден и то е разгледано от въззивния съд само в едно заседание на 24.04.17 г., но преди това е отложено два пъти, поради служебна ангажираност на въззивника, като му е дадена възможност да се яви лично, за да се защити и е предупреден за последиците по чл. 3 ГПК /в този см. р. по т. д. № 1266/17, първо т. о. на ВКС/. Последното заявление на въззивника, сега молител, за отлагане на въззивното дело, освен че е е подадено по електронна поща и не е подписано по см. на чл. 100 ГПК, сочи отново същите основания за отлагане на делото – служебна ангажираност по друго дело. Принципът за добросъвестност при упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК изисква съобразяване на страната с дадените от съда указания по движение на делото за разглеждането му в разумен срок /чл. 13 ГПК/ и положена грижа за добро водене на процеса /р. по гр. д. № 6752/13 г. на първо г. о. на ВКС/. В случая въззивникът, сега молител, е бил редовно призован за насрочените открити заседания по делото, а периодът между тях е достатъчно дълъг, за да организира защитата си лично или чрез пълномощник, като няма данни да е възпрепятстван за последното поради болест или друго обективно обстоятелство /в този см. р. по гр. д. № 1876/17 г. на трето г. о. на ВКС/. Затова молбата за отмяна на въззивното решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Допълнително сочените в заявлението на молителя от 29.10.19 г. и писмената му защита нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в първоинстанционното производство по гр. д. № 441/14 г. на РС Оряхово са извън предмета на настоящото дело като преклудирани – заявени са извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а освен това са релевирани пред въззивния съд и разгледани от него. Във въззивното решение е прието, че първоинстанционният съд е отложил четири пъти насрочените съдебни заседания, за да осигури на ищеца правото на участие в производството лично или чрез пълномощник и накрая в с. з. на 1.06.15 г. е разгледал делото, отчитайки принципа за равенство на страните и за разглеждане на делото в разумен срок. Не е налице и основанието за отмяна на въззивното решение по гр. д. № 372/16 г. на ОС Монтана по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В закрито заседание на 9.01.17 г. / л. 80 въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника, вкл. тези за събиране на писмени доказателства. Приел е, че гр. д. № 906/08 г. на ОС Враца и нохд № 908/08 г. на РС Враца са приложени към делото при първоинстанционното му разглеждане, а исканата справка от НИМХ [населено място] за метеорологичните условия на 13.11.01 г. в м. "Скоруша", [населено място] и кадровото досие на ответника за работния му график на същата дата са неотносими към спора. Приел е също, че няма основание за изискване на личното тр. досие на съдията, постановил обжалваното решение, защото по делото не е спорно, че той е бил командирован на длъжност районен съдия в РС Оряхово. ВКС при тези данни намира, че сочените в молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – част от тях са приложени по делото, а други /макар да не са изискани и събрани от въззивния съд и в този смисъл молителят не е могъл своевременно да се снабди с тях/ не са от съществено значение за спора. Затова молбата за отмяна на въззивното решение е неоснователна и на второто посочено основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ОС Монтана е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г. о.