Решение № 2298 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2010 г.

Решение № 2298 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ваня Добрева Димитрова от гр. София срещу решение № 2 от 29.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2346/2008 г., по описа на Административен съд - София град, в частта му, с която се отхвърля жалбата й срещу заповед № РД-09-50-193/30.03.2001 г. на Главния архитект на гр. София. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Моли решението в оспорената му част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да обяви заповедта за нищожна. Ответникът Пенчо Славейков Стоянов, чрез процесуалния му представител адв. Димитрина Димитрова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Останалите ответници - Въта Кръстева Савова, Васил Иванов Василев, Добри Петров Димитров, Свиленка Трифонова Иванова, Марийка Трифонова Иванова, Анатолия Иванова Иванова, Светослав Маринов Лютаков, Клара Драганова Лютакова, Стефка Николова Георгиева, Яна Николова Владова, Ценка Маринова Василева, Валентина Николаева Радулова, Станка Георгиева Масларска, Николай Николаев Владов и Владимир Георгиев Масларски, главният архитект на гр. София и читалище "Христо Смирненски" - гр. София не изразяват становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на развилия се съдебноадминистративен спор е законосъобразността на заповед № РД-09-50-193/30.03.2001 г. на главния архитект на гр. София, издадена на осн. чл. 6, т. 7 от ЗТСУ, заповед на кмета на Столична община № РД-09-283/18.04.2000 г., приложение № 1, т. 1, чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ, чл. 61, чл. 62, ал. 2 и чл. 100, ал. 2 и ал. 3 от ППЗТСУ, чл. 17а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от Наредба № 5 за ПНТСУ и протокол на ГАГК № ГК-Г-52/29.03.2001 г., т. 21, с която е одобрено частично изменение на застроителния план на местност ж. к. "Овча купел", кв. 101, кв. 101а и кв. 101б - парцел I, частичен квартално-застроителен и силуетен план на местност ж. к. "Овча купел", кв. 101а, парцели VIII, IХ и Х, както частично изменение на регулационния план на местност ж. к. "Овча купел", кв. 101, като от п-л I - "за ОЖС, озеленяване и КОО и улици от о. т. 31а до о. т. 31б, от 31а - о. т. 46а до о. т. 46б; изменена е улица от о. т. 148а до о. т. 45; изменена е улица от о. т. 146 до о. т. 72. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е основателна и доказана в частта по отношение на имот пл. № 174, кв. 101, местност ж. к. "Овча купел" и в частта, с която е одобрено частично изменение на застроителния и регулационния план, както и частичното изменение на квартално-застроителен и силуетен план на УПИ IХ-174, кв. 101, м. "Овча купел" и е прогласил за нищожна процесната заповед в тези й части. В тази си част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата в останалата й част. Решението в обжалваната му част е правилно. Инстанцията по съществото на спора правилно е приложила материалния закон. Разпоредбата на чл. 295, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ (отм.) лимитира кръга от лица с признато от закона право да обжалват заповедите за одобрение на застроителни и регулационни планове или техни изменения. Касаторката не попада сред този кръг от лица, поради което произнасянето с отхвърлителен диспозитив от първостепенния съд, в посочената част на жалбата му следва да бъде споделено. Релевираните в касационната жалба оплаквания очертават хипотезата на чл. 252, ал. 2, т. 3 от ППЗТСУ (отм.), която очевидно при данните по делото не може да намери приложение. При правилно приложение на закона първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразно по своя резултат решение, в оспорената му част, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация Пенчо Славейков Стоянов за присъждане на разноски не следва да бъде уважавана поради липсата на доказателства за направени такива пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,