Решение № 282 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2008 г.

Решение № 282 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. В. М. от с. Р., Пловдивска област, срещу въззивното решение № 495 от 27.12.2007 г. по гр. дело № 973/2007 г. на Софийския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците по касация Т. А. Т., В. А. К. и Ц. Р. К. са на становище, че жалбата е неоснователна. Ответниците по касация Б. И. К., П. И. К. и М. В. М. не са ангажирали становища по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 31.05.2007 г. по гр. дело № 118/2006 г. Самоковският районен съд обезсилил на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (редакция до ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.) решението на същия съд от 24.06.1996 г. по гр. дело № 132/1996 г., с което в дял на А. В. К. било постановено дворно място от 570 кв. м. в с. Г., обл. Софийска, съставляващо парцел ****Х-863 в кв.67 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда. Прието било, че предпочетеният при възлагането съделител не е изплатил в едногодишен срок от влизане в сила на решението за извършване на делбата, сумата 122 610 неденоминирани лева, дължима на съделителката (сега касатор) за уравнение на нейния дял. Въззивният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил искането за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. Съдът приел, че съделителят А, а след смъртта му на 19.12.2000 г. неговите наследници-ответниците Ц. К., В. К. и Т. Т. не са изпълнили задължението за заплащане на парично уравнение в полза на ищцата (сега касатор), но правото на последната да иска обезсилване на решението за възлагане било погасено с изтичане на петгодишния давностен срок - на 23.07.2002 г. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: По делото е безспорно, че с решение от 24.06.1996 г. по гр. дело № 132/1996 г. Самоковският районен съд ликвидирал окончателно съсобствеността, като на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр.124 от 23.12.1997 г.) поставил в дял на съделителя А дворно място от 570 кв. м. в с. Г., съставляващо парцел ****Х-863 в кв.67 и го осъдил да з а плати на Р. В. М. за уравнение на дела й в едногодишен срок от влизане на решението в сила, на равни месечни вноски сумата 122 610 неденоминирани лева, заедно със законната лихва, до окончателното й изплащане. Решението за възлагане е влязло в сила на 23.07.1996 г. (последен е получил съобщение съделителят А.07.1996 г.). Останалите съделители, в т. ч. М. В. М. са били уведомени за решението на 02.07.1996 г. Предпочетеният при възлагането съделител А. В. К. починал на 19.12.2000 г. и оставил за свои законни наследници ответниците Ц, В. А. К.- син и Т. А. Т. - дъщеря. Безспорно е, че в едногодишния срок от влизане на решението за възлагане в сила, А. В. К., а след смъртта му - ответниците Ц. Р. К., В. Ар. К. и Т. Ар. Т. не са изпълнили задължението си за заплащане на паричното уравнение в полза на ищцата (касатор). Предвид на това, въззивният съд законосъобразно е приел, че на 23.07.1997 г. в полза на ищцата (сега касатор) е възникнало правото да иска обезсилване по исков ред на възлагателното решение поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимото парично уравнение. Окръжният съд обаче е уважил възражението на ответниците за погасяване по давност вземането на ищцата (касатор) за парично уравнение и законосъобразно е приел, че правото да се иска обезсилване на решението за възлагане на това основание е било погасено на 23.07.2002 г. След като исковата молба за упражняване на това право е подадена на 11.02.2004 г., претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Обезсилването е равнозначно на разваляне на двустранен договор и искът за обезсилване на решението за възлагане на неподеляем недвижим жилищен имот се погасява съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, от деня, в който вземането на съделителя за уравнение на дела му е станало изискуемо. Въззивното решение е съобразено и със задължителните указания по приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), дадени с т. 10 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила, а жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация Т. Ар. Т., В. Ар. К. и Ц. Р. К. разноски за касационното производство в размер на 300 (триста) лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.