Решение № 13459 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 624/2016 г.

Решение № 13459 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 624/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. С. срещу Решение № 138 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 182/2015 г. на Административен съд - Я. (АС Я.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с разпоредбите на закона. Посочва, че от съда не е оценен фактът, че в случая не е спазена законовата процедура, тъй като липсва изискуемото от закона уведомление и в акта не е посочено основанието- предходен административен акт, въз основа на който се издава оспорената заповед. Счита за неправилно приетото от съда, че това нарушение е маловажно и ненарушаващо правото на защита. Посочва, че жалбоподателката отглежда сама осем деца и част от дължимите вноски от наем са заплатени. Иска се отмяна на оспореното решение и обжалваната заповед на Кмета на община Я. Ответникът по жалбата - Кмета на О. Я. в подадения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Посочва, че към 19.10. 2015 г. между О. Я. и В. А. С. няма действащ договор за наем за процесния недвижим имот и това обстоятелство е послужило като основание за издаване на заповедта по чл. 65, ал. 1 от Закон за общинската собственост (ЗОС). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е следвало да отчете приоритетното приложение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, както и да изложи мотивирани съображения доколко административният орган е спазил принципа за пропорционалност, след като семейството ще остане без подслон и това налага извод за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 138 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 182/2015 г. на Административен съд - Я. се отхвърля жалбата на В. А. С. против Заповед № ОС/03-00007 от 19.10.2015 г. на Кмета на община Я., с която е наредено да се изземе от същото лице, държания без правно основание общински жилищен имот, а именно: къща, находяща се в гр. Я., ул. "Д. П. Б." №.... Съдът приема, че със Заповед № I-А-621/27.06.2007 г. на кмета на община Я. жалбоподателката била настанена заедно със семейството й в общински имот /къща/, находящ се на адрес: гр. Я., ул. "Д. П. Б." №... и на основание издадената заповед бил сключен Договор № 45 от 02.07. 2007 г., за отдаване под наем, с който къщата с площ 53.45 кв. м., била предоставена за възмездно и временно ползване на В. А. С. при месечен наем в размер на 20.31 лева. В последствие със Заповед № ОС/01-001-4 от 17.08.2015 г., е било прекратено наемното правоотношение по отношение на общинския имот, като заповедта е била връчена лично на лицето на 17.08.2015 г. С Писмо изх. № 2801-15575 от 25.09.2015 г. жалбоподателката била поканена в 7- дневен срок от получаването му да освободи доброволно ползваният без правно основание общински имот. Решаващият съд посочва, че с оспорената Заповед № ОС/03-00007 от 19.10.2015 г. на кмета на община Я., е наредено да се изземе от лицето, държания без правно основание общински жилищен имот, а именно: къща, находяща се в гр. Я., ул. "Д. П. Б." №.... Заповедта била връчена на жалбоподателката на 21.10.2015 г., чрез нейната майка. Решаващият съд приема, че оспорената Заповед № ОС/ 03-00007 от 19.10.2015 г. е издадена от компетентен орган- изпълняващ длъжността кмет на община Я. - К. П., съгласно Заповед № РД02/00770 от 18.09.2015 г. на кмета на община Я., в съответствие с правомощията му съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Приема за безспорно, че процесната жилищна сграда- къща, находяща се на адрес: гр. Я., ул. "Д. П. Б." е имот частна общинска собственост. Счита, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Приема, че по делото е установено по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателката владее общинския жилищен имот без правно основание и тъй като това е основната предпоставка за осъществяване на производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, то общината е била в правото си да се защити по предвидения в посочената разпоредба начин. В резултат на изложеното първостепенният съд приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административно- производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Я. е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е основателна. В случая решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице и това фактическо действие да е без правно основание. Издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС предполага установяване, че общината е собственик на имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В случаите в които става въпрос за изземване на общинско жилище съдебната практика налага извода, че е необходимо и наличието на влязла в сила заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение или да е изтекъл срока на договора за наем. Неправилно в мотивите си съдът приема, че след като между страните не е налице спор за собственост за процесното жилище, следва да се приеме, че същото е частна общинска собственост и предвид това е приел за изпълнена първата предпоставка за материална законосъобразност на обжалваната заповед. По делото не става ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесния имот е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В случая актът за общинска собственост, не е представен по делото. Същият декларира правата на собственост на общината- факт, който не е нито общоизвестен, нито е служебно известен на съда и поради това подлежи на доказване с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съобразно това правило за разпределяне на доказателствената тежест следва да се направи извода, че в случая административният орган - кметът на община Я., следва да докаже изпълнение на предпоставките за издаване на заповед за изземване, а именно, че се касае до имот, който е общинска собственост и се владее без основание или на отпаднало основание от адресата на заповедта. В случая от първоинстанционния съд не е поискан актът за общинска собственост, въпреки че нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК изисква от съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е нарушение на принципа за служебното начало- чл. 9, ал. 3 от АПК, както и принципа за истинност- чл. 7 от АПК. Само на това основание решението следва да бъде отменено, тъй като е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наред с това настоящият състав на ВАС намира, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, определяща обхвата на предмета на съдебната проверка. Не са изложени мотиви дали и защо решаващият съд приема, че е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на изискването административния акт да съдържа фактически и правни обстоятелства за издаването му. Същият въпрос е пряко свързан с гореописания - дали посочените в обжалваната заповед факти се доказват от страна на административния орган. С оглед изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,