Решение № 12731 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Минчев от [населено място], община Нова Загора, чрез представител по пълномощие адв. М. Тодоров от Адвокатска колегия Стара Загора, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т.4, вр. с чл. 237 и чл. 238 от АПК на влязлото в сила Решение 150/15.07.2022 год. постановено по адм. дело 205/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 22-1228-000252/15.04.2022 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на пътно превозно средство БМВ 318 И, с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2022 год. От фактическа страна, искането е мотивирано с твърдение за възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора. В подкрепа на това са представени писмени доказателства Протокол за извършена експертиза 22/ТКХ-300 от 01.12.2022 год. изготвена от специалисти в Център за експертни криминалистични изследвания при Национален институт по криминалистика към МВР и Постановление с 4192/2022 год. от 14.12.2022 год. по описа на Районна прокуратура съд Стара Загора, по ДП 3М-290/2022 год. по описа на Първо Районно управление, МВР - Стара Загора, Прокурорска преписка с вх. 4192/2022 год. по описа на Районна прокуратура Стара Загора. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение на основание за отмяна - чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Претендира се и присъждане на разноски по приложен списък. В съдебно заседание искателят не се представлява. Ответникът по искането Х. Христов, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането е основателно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Минчев срещу ЗППАМ 22-1228-000252/15.04.2022 год. издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство БМВ 318И, с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2022 год. В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановената ПАМ е посочено, че на 15.04.2022 год. е 16:55 ч. в гр. Стара Загора на ул. Загоре в посока запад, до тролейбусното обръщало при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора е установил, че С. Минчев от [населено място], община Нова Загора управлява собственото си пътно превозно средство БМВ 318И, с рег. [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARPK-0020, проба номер 00165 от 15.04.2022г. в 17:32ч. с отчетен положителен резултат за бензодиазепин. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 083236 и връчени седем броя холограмни стикери с номер А050872. Проверката е извършена в сградата на сектор Пътна полиция, гр. Стара Загора. За констатираното нарушение на лицето е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА-587304 от 15.04.2022 год. На 15.04.2022 год. е издадена ЗППАМ 22-1228-000252 от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство БМВ 318И, с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 15.04.2022 год. Образувано е и досъдебно производство 3М-290/2022 год. по описа на Първо Районно управление, МВР - Стара Загора. На 21.04.2022 год. С. Минчев е подал жалба до Административен съд Стара Загора срещу ЗППАМ 22-1228-000252/15.04.2022 год. на младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, по повод която е образувано административно дело 274/2022 год. по описа на съда. На 10.05.2022 год., Административен съд - Стара Загора е постановил Определение 303/10.05.2022 год. по адм. дело 274/2022 год., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Минчев срещу ЗППАМ 22-1228-000252/15.04.2022 год. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Сливен на основание чл. 135, ал. 2 от АПК. В Административен съд Сливен е образувано административно дело, приключило с постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. С решението, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали органа да прекрати регистрацията на пътно превозно средство, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Решение 150/15.07.2022 год. постановено по адм. дело 205/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Пред настоящата инстанция е подадено искане от С. Минчев, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4, вр. с чл. 237, вр. чл. 238 АПК на Решение 150/15.07.2022 год., постановено по адм. дело 205/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен, като са представени като доказателства препис от Протокол за извършена експертиза 22/ТКХ-300 от 01.12.2022 год. извършена от специалисти в Център за експертни криминалистични изследвания при Национален институт по криминалистика към МВР и Постановление за прекратяване на наказателно производство с 4192/2022 год. от 14.12.2022 год. по описа на Районна прокуратура съд Стара Загора. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира следното: Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК. Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. В подаденото до съда искане за отмяна, искателят е посочили разпоредбата на чл. 239, т. 1 и т.4, вр. с чл. 237, вр. с чл. 238 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност за постановяване на различен правен резултат. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение или определение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени съдебните актове, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения или определения. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, позовавайки се на Протокол за извършена експертиза 22/ТКХ-300 от 01.12.2022 год., изготвена от специалисти в Център за експертни криминалистични изследвания към Национален институт по криминалистика към МВР и Постановление с 4192/2022г. от 14.12.2022г. по описа на Районна прокуратура съд Стара Загора. От представеният протокол за извършена експертиза се установява, че в представената за изследване проба от кръв, взета от лицето С. Минчев на 15.04.2022г. в 18:45 ч., не е установено наличието на наркотични и лекарствени средства от следните групи: опиати (морфин), бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабис (в т.ч. ТНС), трициклични антидепресанти, амфетамини, метадони, оксикодон (ОХУ), бупренорфин (BUP), метаамфетамин (МЕТ), екстази (MDMA), рест. и на техни метаболити. Представено е и Постановление с 4192/2022г. от 14.12.2022г. по описа на Районна прокуратура съд Стара Загора, от което е видно, че е прекратено воденото наказателно производство водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочено е, че производството е прекратено поради, факта, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), като С. Минчев не е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и в частност бензодиазепини. По мнение на искателя, същите са установявали по надлежния ред факт от съществено значение за делото. Твърди се, че сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт. Излага доводи, че Административен съд - Сливен е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали органа да прекратена регистрацията на пътно превозно средство, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, които са неправилни. Посочва, че сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт, тъй като той е постановен на 15.07.2022 год., а експертизата е изготвена на 01.12.2022 г. и постановлението на Районна Прокуратура Стара Загора е издадено на 14.12.2022г. въз основа на данните от нея. По мнение на искателя са налице и основанията за отмяна сочени от чл. 239, т. 4 от АПК, доколкото въз основа на същият АУАН е издадена още една ЗППАМ на същото лице, която е обжалвана по адм. д. 191/2022г. по описа на Административен съд - Сливен. С Решение 308/22.12.2022 год. по описа на съда е прието, че не е налице предвидената в чл. 171, т.2а, б. б от ЗДвП материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната ЗППАМ, поради което същата е отменена. Посочва, че фактическата обстановка и страните са идентични между двете дела, а постановените по двете дела решения си противоречат. Така заявените доводи на искателя са частично основателни. Основания за отмяна са само доказателства, които са нови, т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента на приключване на устните състезания. Доказателствата трябва да са писмени (официални или частни документи) и да установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото - това са доказателствата за юридически или доказателствени факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Настоящият състав намира, че искателят в настоящото производство, не е могъл да се снабди с представеното доказателство по време на разглеждането на спора в съдебното производство, поради това, че експертизата е изготвена на 01.12.2022 год., към който момент делото е решено с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка представеното писмено доказателство представлява ново такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и навежда нови обстоятелства по отношение законосъобразността на административния акт и то е основание за отмяна на атакуваното решение, защото е от съществено значение за делото. Така представеното ново писмено доказателство протокола от извършената експертиза удостоверява наличието на ново обстоятелство, а именно че към момента на извършената проверка 15.04.2022 год. С. Минчев не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Тези нови обстоятелства са били твърдяни от жалбоподателя при висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, доколкото писменото доказателство, с което те се удостоверяват е съставено след приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съставлява факт от действителността, който съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му, но чието съществуване създава вероятност за постановяване на правен резултат, различен от постановения. В този смисъл, в случая са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Искателят се позовава и на отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК, според който актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посоченото Решение 308/22.12.2022 год. по адм. дело 191/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен е прието по делото и е част от доказателствения материал. От него се установява, че производството е образувано по оспорване на ЗППАМ 22-128-000251/15.04.2022 год. на мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, с която на С. Минчев на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 15.04.2022 год. и е отнето СУМПС [номер]. Анализът на предмета на спора, по който е постановено Решение 308/22.12.2022 год. по адм. дело 191/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен показва, наличието на идентичност между страните, но липсва такава по отношение на предмета на спора. По това дело се оспорва друг административен акт, с който на друго правно основание е постановена принудителна административна мярка, различна от тази по съдебния акт, чиято отмяна се иска. С оглед на това, дори и да е налице тъждество на делата по отношение на страните, липсва такова по отношение на предмета, доколкото предметът на едното дело не се включва в предмета на другото В този смисъл не е налице същото искане и на същото основание по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Независимо от горното и доколкото, съгласно развитите по-горе мотиви е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, искането за отмяна на влязлото в сила решение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, като Решение 150/15.07.2022 год., постановено по адм. дело 205/2022 год. по описа на Административен съд - Сливен, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по жалбата на С. Минчев против ЗППАМ 22-1228-000252/15.04.2022 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, както и на основание чл. 249 от АПК, в полза на искателя следва да се присъди сумата от 1230,00 лева, съгласно приложения списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,