Решение № 3563 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16398/2009 г.

Решение № 3563 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16398/2009 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по раздел първи от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба от Стоян Симеонов Стоянов от гр. Плевен против Заповед № К-8541/23.Х. 2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. I, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 226, ал. I, т. 3, предложение първо и ал. II от Правилника за приложение на ЗМВР /ППЗМВР/ му е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, с искане да се отмени като незаконосъобразна поради противоречието и с материално правните разпоредби на ЗМВР и постановена при съществени нарушения на административно производствените правила-отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в приложена по делото писмена защита от 1.IV. 2010 г. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът-Министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представени писмени бележки от 15.IV. 2010 г. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 168 от АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства-цялата административна преписка, както се твърди в съпроводителното писмо на ВНД директор Райна Димова вх. № 18975/9.ХII.2009 г. на ВАС, поотделно и в тяхната съвкупност, и като провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от активно легитимирана страна против акт, който подлежи на съдебен контрол, в законния срок и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила-отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 229, ал. I от ЗМВР предвижда задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от него причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, а разпоредбата на чл. 251, ал. I от ППЗМВР предвижда, че когато преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящия орган отменя заповедта, без да разглежда случая по същество. В настоящия случай на лист 52 от делото има приложено "сведение" от инспектор Стоян Стоянов с дата 28.VIII. 2009 г., но то в никакъв случай не е "писмено обяснение" по смисъла на чл. 229, ал. I от ЗМВР, тъй като от съдържанието му става ясно, че е дадено по повод на извършваща се обща проверка в изпълнение на Заповед № Iз-1531/24.VIII. 2009 г., а и самото то е послужило като доказателство при оформянето на изводите и предложения в "справка" рег. № 4623/11.IХ. 2009 г., с която е завършила т. нар. проверка по тази заповед. От мотивите на обжалваната заповед е видно, че фактическите основания за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя са били установени от "справка" рег. № 4623/11.IХ. 2009 г., от което следва, че на основание чл. 229, ал. I от ЗМВР той е следвало да бъде запознат с тази справка и да даде писмени обяснения по констатациите в нея. Следователно, като не е запознал жалбоподателя със "справка" рег. № 4623/11.IХ. 2009 г. и не му е дал възможност да даде писмени или устни обяснения по нея, административно наказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 229, ал. I от ЗМВР, което е съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като ограничава правото на наказания на защита. А от това следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна на това основание. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 12614/24.ХI. 2008 г. по адм. д. № 11868/08 г на петчленен състав на ВАС, решение № 7549/9.VI. 2009 г. по адм. д. № 3286/09 г. на петчленен състав на ВАС и други. Съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена само на това основание и не следва да я разглежда по същество по аналогия от разпоредбата на чл. 93, ал. II от Закона за държавния служител и чл. 251 от ППЗМВР. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. II от АПК, Върховният административен съд, трето отделение