Решение № 1617 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2008 г.

Решение № 1617 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Михайл Любомиров Михайлов, Костадин Стоев Николов и Любомир Стоев Николов против решение от 22.04.2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, Трети В състав по адм. д. № 04935/2006 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № РД - 09 - 806/29.09.2006 г. на Кмета на Столична община, район Люлин, одобряваща решение № 48 по протокол № 4/26.04.2005 г. и се определя като застроен изцяло имот № 5100262, к. л. 262 по плана на м. "Люлин 4 м. р." като неоснователна и са осъдени да заплатят разноските на ответника. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановявяне на друго, по съществото на спора с което две части от имота, съответно с площ от 610 кв. м. по букви АБВГА по скицата на вещото лице и оцветени в зелено и сиво и 1200 кв. м. обозначени с букви ДЕЖЗИКД и оцветена в кафяв цвят бъдат определени като незастроени, с подробни съображения в касационната жалба и писмени бележки. Ответникът, Кметът на Столична община, район Люлин не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В имота е реализирано мероприятието по отреждането му поради което няма свободна площ и тези констатации не са опровергани от събраните по делото доказателства. Върховният административен съд Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на настоящите касатори срещу заповед № РД - 09 - 806/29.09.2006 г. на Кмета на Столична община район Люлин издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и одобряваща решение на техническата служба към същата община, с което имот № 5100262, к. л. 261 попадащ в план за регулация на местност Люлин 4 с площ от 4998 кв. м. е определен като изцяло застроен. Възраженията са били за незаконосъобразност с доводите, че част от имота им е незастроен. Съдът, за да се произнесе по съществото на спора, от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че бившият имот сега попада в кв. 6, УПИ II - отреден за "КЖС", кв. 7, УПИ I - отреден за ОЖС, подземни гаражи, търговия и фирмена дейност и кв. 8 - I "за КЖС", общински нужди и фирмена дейност по плана на Люлин 4 м. р. От заключението на съдебно техническата експертиза е установено, че част от него между букви АБВГА с площ от 610 кв. м, оцветена в зелен и сив цвят на скицата към заключението е извън сервитута на изградените сгради (трафопост и жилищен блок) като попада в градинка и асфалтирана алея. Установено е, че частта от имота заключена между букви А - Б - 1- 2 - А, оцветена в зелен цвят, с площ от 500 кв. м. попада върху градинка, алеи трева и ограда, частта от имота между букви 1 - 2 - Г - В - 1, оцветена в сив цвят с площ от 110 кв. м. попада върху асфалтирана алея и тротоар, частта заключена между букви ДЕЖЗИКД, оцветена в кафяв цвят с площ от 1200 кв. м., попада извън сервитута на жилищен блок, но представлява предблоково пространство, върху което има тревни площи. Също така е установено, че частта от имота, заключена между букви АБЛМА, оцветена в червен цвят с площ от около 378 кв. м. попада върху изграден трафопост и сервитута около него, част от имота по букви ЕЖНЕ, оцветена в жълт цвят с площ от 430 кв. м. попада върху жилищен блок и сервитута около него и част от имота ОПРСО, оцветена в оранжев цвят с площ от 980 попада върху изградени жилищни сгради и сервитута около тях и част от имота, заключена между букви З - Т - О - П - Р - С - В - 1 - Б - Л - Д - К - З, оцветена в син цвят на скицата с площ около 1400 кв. м. попада върху изградена асфалтирана улица. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че имота във всичките му обособени в различни цветове части по скицата към заключението не съдържа свободни от застрояване площи, които да подлежат на възстановяване. Фактически незастроените, но отредени за затревяване и междублоково пространство площи са елементи от комплексното застрояване и като такива елементи не могат да бъдат отделени и определени в площите си като свободни от застрояване. Решението е правилно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя от техническата служба на общината по искане на бивши собственици или от ОСЗ свободната, респективно застроената площ от имотите, попадащи в урбанизираните територии, които подлежат на възстановяване. Хипотезите в които е допустимо производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са тези по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. Застроената площ се определя от площта на сградата и прилежащия към нея терен съгласно чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. От уредбата на този частен случай на застрояване обаче не следва извода, че всички незастроени със сгради площи са свободни от застрояване и подлежат на възстановяване както неправилно считат касаторите и поради което неоснователно сочат нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Приемането на такъв довод за основателен би означавало да се обезсмисли разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ посочваща неизчерпателно строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността. От друга страна при комплексното жилищно строителство, както е в настоящия случай, има елементи, които са съставна част от това мероприятие, изграждането и съществуването на които е неизменна част от комплексното строителство и за тях е недопустима самостоятелната преценка за застрояване по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като са част от цялото строителство в общия му вид. В този смисъл са неоснователните доводите, че за части от имота, попадащи извън сервитута на жилищните сгради няма пречки за възстановяването им. При изложените съображения решението не страда от пороците, сочени като основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение