Решение № 50326 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г.

Решение № 50326 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 2904/2020 г. на AС – София, което частично е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ. С решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 811/2022 г. ВКС е отменил решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 2904/2021 г. на АС – София в частта му, с която е уважен иск на А. Д. К. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10000 /десет хиляди/ лева до 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и вместо него е постановено решение, с което предявения от А. Д. К. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 10 000 десет хиляди/лева до 25 000 двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 17.07.2015 г. С молба, вх. № 509024/09.11.2022 г. Върховна касационна прокуратура, чрез процесуалния си представител, е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 02.11.2021 г. и да бъде изменено решението в частта за разноските. Върховният касационен съд като прецени данните по делото, приема за установено следното. С решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 811/2022 г. ВКС в диспозитива на решението си е посочил, че отменя решение по гр. д. № 2904/2021 г. на АС – София, след като е бил сезиран с жалба срещу решение по гр. д. № 2904/2020 г., по отношение на което се е произнесъл и в решаващите мотиви на съдебния си акт. В случая е налице разминаване между формираната и изразената воля на съда в диспозитива относно годината на образуване на въззивното дело, решението по което е частично отменено от ВКС. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 247 ГПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 02.11.2022 г. по гр. д. № 811/2022 г. като на лист шести, ред първи от диспозитива на същото след израза решение от 15.11.2021 г. ВМЕСТО ИЗРАЗА по гр. д. № 2904/2021 г. на АС София. ", СЕ ЧЕТЕ "по гр. д. № 2904/2020 г. на АС София". При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е произнесъл по дължимостта на разноските в касационното производство, като е приел, че такива не се дължат съобразно изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК. В касационната жалба на Прокуратурата на РБ с вх. № 21588/30.11.2021 г., с която е сезиран ВКС и е образувано гр. д. № 811/2022 г., е посочено, че се обжалва решение от 15.11.2021 г. по гр. д. № 2904/2020 г. на АС София само в частта му относно присъденото обезщетение в размер на 25000 лева за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, но не и в частта му относно присъдените на ищеца разноски от първата и въззивната инстанция. В тази си час решенията като необжалвани са влезли в сила, поради което ВКС не дължи произнасяне по дължимостта и размера на същите. Ето защо молбата на Прокуратура на РБ, с която се претендира да бъде изменено решението като бъдат намалени по размер присъдените от първата и втората инстанция разноски следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът РЕШИДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 811/2022 г. по описа на ВКС КАТО на лист шест, ред първи от диспозитива на същото след израза "ОТМЕНЯ решение от 15.11.2021 г. " ВМЕСТО израза "по гр. д. № 2904/2021 г. на АС - София. ", СЕ ЧЕТЕ " по гр. д. № 2904/2020 г. на АС - София" ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 509024/09.11.2022 г. на Прокуратура на РБ в частта й относно искането за изменение на решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 811/2021 г. на ВКС в частта му за разноските.