Решение № 5268 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2012 г.
ВАСIII отделение15.04.2013 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6033 от 28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1849 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5268 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "ЧОЛАКОВ" ООД, със седалище гр. София против решение № 6033 от 28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1849 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквани за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ против Столична дирекция на вътрешните работи. Ответникът по касационната жалба - СДВР не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството по делото пред административния съд е било образувано по искова молба вх. № 5832 от 26.02.2008 г. по описа на Софийски градски съд, вх. № 5088 от 10.03.2011 г. по описа на Административен съд София град, подадена от дружеството "ЧОЛАКОВ" ООД, срещу Столична дирекция на вътрешните работи - отдел "Пътна полиция" за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лева и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева заедно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че в качеството си на управителят на дружеството е сключил договор за лизинг на товарния автомобил "М. А. " 25-40, 400 к. с., EVR, с ремарке марка Р., с две оси, модел RMAC 9.9 NA 96/2285 и след изплащане на дължимите лизингови вноски на 03.04.3007 г. управителят е отишъл да извърши регистрация в СДВР - отдел "ПП" - КАТ. След прегледа на автомобила от служители на СДВР - "ПП" - КАТ е установено, че номерът на двигателя е поставен върху метална табела с нестандартни нитове, които привлекли вниманието им. След това бил отнет талона на товарния автомобил и той бил спрян от движение, въпреки че според ищеца същият автомобил е бил регистриран от лизингодателя на 18.02.2004 г. Впоследствие е издадено постановление на СРП по пр. пр. № 30244/2007 г. за отказ да се образува наказателно производство, като на 11.12.2007 г. е издаден нов талон за регистрация на процесния автомобил. При тези факти ищецът твърди, че вредите са настъпили вследствие на незаконните действия на служители на СДВР - отдел "ПП", изразяващи се в незаконно отнемане на талона и спиране на автомобила от движение. Поддържа, че в резултат на описаните действия на служители на СДВР - отдел "ПП" са причинени имуществени вреди - невъзможността да използва автомобила за периода от м. 04 до м. 12.2007 г., и неимуществени вреди - нарушаване на доброто име на дружеството, уронване на престижа и авторитета на търговеца. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са обосновани със събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производство съдът е събрал писмени доказателства, разпитал е водените от ищцовата страна свидетели и е изслушал и приел съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът обосновано е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Мотивирал се е недоказаност на твърдението за незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица на ответника, както и с недоказаност на твърдяните вреди. Правилно е прието, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт или незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. От данните по делото съдът е установил фактическата обстановка, а именно че на 03.04.2007 г. от страна на дружеството е подадено заявление за регистрация на гореописания товарен автомобил с оглед прехвърлянето на собствеността след изтичане на срока на лизинговия договор, като при представяне на автомобила пред контролните органи същите са констатирали интервенции върху номера на рамата на автомобила. На същата дата е иззето свидетелство за регистрация на товарния автомобил, издадено на 18.02.2004 г. на името на дружеството. Не са налице доказателства, че автомобилът е спрян от движение, като на дружество "Чолакови" ООД е издадено разрешение сер. № 0564824 за временно движение на превозното средство със срок на действие до 03.05.2007 г. По делото липсват каквито и да било писмени данни, установяващи ищецът да е подавал заявление за удължаване на горепосочения едномесечен срок на валидност на разрешението за временно движение. За да бъде спрян един автомобил от движение, превозното средство се спира само на някое от изчерпателно посочените в чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата основания. В случая не е налице наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП от съответния орган за контрол на движението по пътищата, а само е иззето свидетелството за регистрация на процесния товарен автомобил поради възникнали съмнения за извършени интервенции върху номера на двигателя. След като на лицето е било издадено разрешение за временно движение на МПС без ограничение, то това означава, че процесният автомобил е могъл да бъде използван от търговеца при осъществяване на неговата икономическа дейност. Липсата на незаконосъобразно действие от страна на длъжностните лица на ответника, с оглед приложимостта на нормата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата указва на липса на първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя изводите за недоказаност на твърдените имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Без да е необходимо да се повтарят същите по отношение на вредите, които, както се установява от обстоятелствената част на исковата молба, представляват реално увреждане и пропуснати ползи, следва да се изтъкне възприетото от съдебната практика по подобни дела, че при липса на на изрично установена в закона презумпция за настъпването на вредата, същата следва да бъде доказана в процеса. Ищецът в случая следва да докаже по категоричен и безспорен начин, че именно поради незаконосъобразното действие е пропуснал на получи увеличение на имуществото си, не е могъл да получи доходи чрез използването на вещта или получаването на граждански плодове от нея или е пропуснал възможност да се разпореди с нея. Това следва да бъде извършено чрез установяване на факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с вещта, които са били осуетени именно в резултат от действията на служителите на ответника, както и че в периода на това действие са била създадена и е съществувала реална възможност за получаване на доходи от вещта чрез използването й за търговска дейност или за изгодно разпореждане с нея. В зависимост от вида на пропуснатите ползи са и доказателствата, които ги установяват. Като е приел, с оглед на недоказаност на исковата претенция и в частта за вредите, че не е налице фактическият състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд