Решение № 823 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г. Ангелова, против решение 94/01.03.2023 г. постановено по адм. дело 765/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че адвокатските възнаграждения за юридически услуги при обжалване на ревизионен акт не представляват вреда, която може да се претендира по чл.1 от ЗОДОВ. Отделно от това размерът на вредите, които са присъдени от съда противоречат на принципа на справедливостта и съразмерността. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Подадена е и честна жалба от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г. Ангелова, против определение 170/10.04.2023 г., постановено по адм. дело 765/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК е оставено без уважение искането на НАП гр. София, за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му. Ответната страна Пластхим-Т АД, с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление гр. Тервел, чрез адв. М.Йорданов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. С писмено становище е оспорена и частната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстанция се установява следната фактическа обстановка: Производството пред АС-Добрич се е развило по предявен от Пластхим-Т АД, гр.Тервер против НАП иск за сумата от 279 903,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен, с Решение на Директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен ревизионен акт /РА/ Р-29002921002103-091-001 от 18.02.2022 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването му, както и направени разходи във връзка с получаване на финансиране за заплащане на главницата на РА и учредяване и поддържане на банкова гаранция във връзка със спиране на изпълнението на РА и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им. Съдът е приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Органи по приходите при ТД на НАП София са издали Ревизионен акт (РА) Р-29002921002103-091-001/18.02.2022г. спрямо Пластхим-Т АД с [ЕИК], за задължения на дружеството за корпоративен данък и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за пероида 01.01.2016г 31.12.2019г. в размер на 1 981 923,33 лв. и лихви в размер на 1 113 005,17 лв. Оспорен е РА по административен ред с жалба, по която решаващият орган директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, не се произнесъл в законоустановения срок. Поради това дружеството оспорило РА пред Административен съд Добрич. С Решение 1131/15.07.2022 г., постановено в срока по чл. 156, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП отменил обжалвания РА. С оглед защита на правните си интереси, както в хода на предшестващата ревизионното производство проверка, така и в хода на ревизията, ищецът потърсил адвокатска защита. С Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020 г., сключен между ищеца и адвокатско дружество Табаков, Табакова и Съдружници Пластхим-Т е възложило извършването на правни консултации и услуги, като е предвидено, че те ще бъдат фактурирани на всеки етап на защитата на база на минимален адвокатски хонорар по реда на Наредба 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съобразно с конкретния материален интерес, произтичащ от установените с РА задължения. В допълнение е предвидено, че при успех, разбиран като цялостно или частично уважаване на жалбата срещу РА, Пластхим-Т ще заплати на адвокатското дружество възнаграждение за успех в размер на 7 % съобразно отменената част на РА. За предоставената услуга има издадени фактури от 07.03.2022г., от 11.07.2022 г. и 19.07.2022г. общо в размер на 254 274,58 лв. Сумата е заплатена изцяло от дружеството. На основание чл.153 ал.1 и чл.157 ал.1 от ДОПК обжалването на РА не спира изпълнението.На 07.03.2022г. Пластхим-Т е заплатило главницата по РА и е подало заявление по чл.169, ал.4 от ДОПК за спиране на предварителното изпълнение. За да подсигури заплащането на главницата по РА и за обезпечаване на дължимите лихви, са осигурени от Пластхим-Т посредством договор за банков кредит с Обединена Българска Банка. Съгласно договора за кредит дългът по кредита се олихвява, за управление на кредита се заплаща и такса към банката. Общо направените разходи във връзка с получаване на финансирането за заплащане на главницата са в размер на 14 145,61 лв. Горното се установява от събраните и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ и е уважил изцяло исковата претенция в размер на 268 420,19 лв., както и лихвата за забава в общ размер на 11 483,31 лв., считано от 15.07.2022г до 16.12.2022г. Върху присъдената сума е присъдил и законната лихва от подаването на исковата молба 16.12.2022 г. до окончателното изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В конкретния случай производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че заплатените адвокатски възнаграждения не представляват вреди по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като адвокатската защита не е задължителна. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално Пластхим-Т АД не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. В тази връзка, настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че договореното възнаграждение в размер на 254 274,58 лв. (два пъти по 18 814,79 лв. и 7 % възнаграждение за успех върху отменения размер на задълженията по РА) съответства на материалния интерес (който все пак е над 3 млн. лв.) и осъществената защита и се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата. По отношение на претенцията на дружеството за разноските направени във връзка с получаването на банков кредит, настоящата инстанция също намира, че те са сторени за обезпечаване на заплащането на сумите по РА, поради което се явяват пряка и непосредствена имуществена вреда за дружеството. Съгласно разпоредбите на ДОПК РА подлежи на предварително изпълнение. РА е изпълнително основание и ревизираното лице е длъжник за установените с него задължения в тяхната цялост. Спирането на изпълнението се извършва по искане на жалбоподателя въз основа на доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Отчитайки факта, че сметките на дружеството са били запорирани, то за Пластхим-Т не съществува друга възможност освен да набави средствата чрез кредит. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба на Национална агенция за приходите против Определение 170/10.04.2023 г., постановено по адм. дело 765/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК е оставено без уважение искането на НАП гр. София, за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Размерът на възнаграждението кореспондира с приложимия размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен към датата на депозиране на исковата молба, с включен ДДС. Присъдените съдебни разноски представляват реално понесени и доказано заплатени от страна на Пластхим-Т АД такива и в размер под минималния адвокатски хонорар към датата на приключване на устните състезания по делото. При тези данни съдът правилно е определил размера на съдебните разноски, поради което постановеното определение за оставяне без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на Пластхим-Т се следват разноски в размер на 18 235.37 лв., видно от приложения Списък на разноските по настоящото дело, Договор за правна защита и съдействие от 03.11.2022г., Фактура 00000008334/26.04.2023г. и преводно нареждане от 04.05.2023г.за внесена сума в горепосочения размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,