Решение № 13827 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Николова, против решение 2147 от 28.06.2024 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. 1152/2023 г. С касационната жалба и в писмена молба от 04.12.2024г. се излагат доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател е неправилен изводът на съда, че административният акт е издаден в противоречие с нормата на чл. 69, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, тъй като е било установено нарушение на ЗОП, касаещо правилата за избор на изпълнител, което било годно основание за отмяна на финансовата подкрепа. Счита, че при вече осъществен върху процедурата по възлагане на обществена поръчка предварителен и последващ контрол от страна на ДФЗ, не се изключва правомощието на компетентните контролни, одитни и сертифициращи органи за последваща проверка и налагане на финансова корекция. Касаторът намира за неправилни аргументите на съда за допуснато от органа съществено нарушение на процесуалните правила, поради непроведено административно производство по реда на чл. 99 АПК и сочи, че наличието на предходно постановено решение, с което е съгласувана разглежданата обществена поръчка, не преклудира възможността за извършване на последващи проверки, в резултат на които да бъдат установени нарушения в процедурата. Твърди, че в случая липсва основание за прилагане на чл. 99 АПК, тъй като не е налице изменение на влезли в сила административни актове, не е увеличен размерът на финансовата корекция по предходните актове за определените нарушения, а са установени нови нарушения и е определена финансова корекция в допустимия от закона размер. Счита, че констатациите в атакувания административен акт са изцяло верни и оспорва извода на първоинстанционния съд за неговата отмяна. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и оставяне в сила на решението за налагане на финансова корекция (РФК). Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Петрич, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Петрова, оспорва касационната жалба с писмен отговор от 30.08.2024г. и в съдебно заседание, чрез адв. Петрова и адв. Попсавова и пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по съществото на спора. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на община Петрич, представлявана от кмета на общината, срещу решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3751 от 08.08.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ3, с което на основание чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, чл. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл. 50, ал. 8 и ал. 9 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. /ПРСР/, на общината е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет - "Строително- монтажни работи за реконструкция и/ или рехабилитация на общински пътища в община Петрич, включително съоръженията и принадлежностите към тях по четири обособени позиции" за изпълнение на одобрен проект по договор 01/07/2/0/00909 от 07.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и община Петрич, а именно сумата от 858 806. 64 лв. без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договора от 07.12.2017г., като е постановено и заплащане от общината, на сумата от още 171 761. ЗЗ лв., представляваща недължимо получено плащане за финансиране на разходите за ДДС, платен върху размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор 01/07/2/0/00909 от 07.12.2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил решението за налагане на финансова корекция 03-РД/ 3751 от 08.08.2023 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ3. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, но не е в изискуемата от закона форма, постановен е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Според първоинстанционния съд решението за налагане на финансова корекция (РФК) е издадено в противоречие с нормата на чл. 69, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, тъй като административният орган не е провел собствено производство по установяване на нередността, за която е определил финансова корекция. На следващо място, първостепенният съд е посочил, че с решение 03-РД/1133 от 25.03.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 50, ал. 7 от Наредба 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването и разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от ПРСР 2014- 2020 г. и утвърдена от него Процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществени поръчки за одобрени разходи, финансирани изцяло или частично със средства от ЕЗФРСР е "съгласувал" проведената процесна обществена поръчка. Съдът е приел, че съгласно чл. 50, ал. 8 от Наредба 12/25.07.2016 г. последващият контрол следва да се осъществява преди извършване на плащане от РА, като в случай че се констатират нарушения при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, РА може да наложи финансови корекции, да откаже изплащането на безвъзмездната помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ за разходите, направени в резултат на процедурата, проведена незаконосъобразно. Приел е, че становището на финансиращия орган по отношение на размера на наложената финансова корекция е могло да бъде преразгледано по предложение на сертифициращия или одитен орган, като това е следвало да стане по реда на чл. 99 АПК. И тъй като в случая не е било проведено административно производство по реда на чл. 99 АПК, съдът е счел, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на РФК. По тези съображения първоинстанционният съд е преценил, че следва да отмени оспорения пред него акт, като немотивиран и постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първостепенният съд е обсъдил компетентността на издателя на акта, както и дали при постановяването му е спазена установената форма и дали е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При което е формирал извод за наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 АПК, обуславящи отмяна на акта на формално основание, без да обсъди неговата материалната законосъобразност. Първостепенният административен съд дължи служебна преценка на всяко от петте основания за оспорване, посочени в императивната норма на чл. 146 АПК. В конкретния случай решаващият съдебен състав не е обсъдил наличието на основанието, визирано в т. 4 на чл. 146 АПК, като е преценил, че приетото от него нарушение на формата на акта и на административнопроизводствените правила е достатъчно за отмяна на процесното РФК. Касационният съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение за налагане на финансова корекция. Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика съществено нарушение на административнопроизводствени правила е налице единствено и само тогава, когато неизпълнение на вменено от законодателя задължение е променило обективирания в акта на административния орган правен резултат. Преценката за характера и тежестта на допуснатия процесуален пропуск следва да е винаги конкретна, съобразена със спецификата на отделния казус, като нарушението е съществено и попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление. В конкретната хипотеза съдът неправилно е приел, че непровеждането на производство по реда на чл. 99 АПК съставлява съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложимо провеждане на производство по реда на чл. 99 АПК вр. чл. 74 ЗУСЕФСУ, доколкото липсват процесуални пречки или нормативно въведени забрани една и съща процедура по възлагане на обществена поръчка и сключен въз основа на нея договор да бъде обект на различни по време и обхват проверки, предвид факта, че се касае за два различни по предмет административни акта - решение за съгласуване на обществена поръчка преди подписване на договор за възлагане на изпълнението и решение за налагане на финансова корекция. Липсата на установени нарушения съгласно решението за съгласуване на поръчката не преклудира възможността на органа при последващи проверки да бъдат установени нарушения, допуснати в същата тази процедура по възлагане на обществена поръчка. Не може да бъде споделено и заключението, че процедурата по установяване на нередността по ЗУСЕФСУ не е била спазена от управляващия орган. Следва да се има предвид, че след получения Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2021 г., е налице проведено производство по администриране на нередност, като управляващият орган е извършил самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата и е предприел действия съобразно своята компетентност, като е издал решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Докладът не е част от производството по администриране на нередностите и по същество има характера на сигнал съгласно чл. 69, ал. 2 ЗУСЕФСУ, предвиждащ, че процедурата по администриране на нередност може да започне по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. Актът на ръководителя на управляващия орган и соченият в касационната жалба Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет са самостоятелни изявления на отделни органи, реализирани при осъществяването на различни компетентности и по конкретни фактически и правни основания. Решението за налагане на финансова корекция е постановено при извършена самостоятелна проверка от органа, с изложени собствени констатации, след мотивирано обсъждане на възраженията на бенефициера, при изрично посочени фактически и правни основания за издаването му, установяващи правомощието на административния орган да издаде административния акт и обосноваващи волеизявлението за налагане на финансова корекция. С оглед на изложеното касационният съдебен състав не възприема тезата на първостепенния съд, че оспореният акт не е издаден в изискуемата от закона форма, както и че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая първостепенният съд се е произнесъл само по отношение на основанията, регламентирани в чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК, без да обсъди и да изложи правни изводи относно останалите основания, за които има задължение съгласно императивното изискване на чл. 168, ал. 1 АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане и разглеждане на приетите по делото писмени доказателства, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Произнасянето на касационния съдебен състав по останалите основания, включително материалната законосъобразност на акта, би лишило страните в процеса от една съдебна инстанция по съществото на спора относно правно релевантните факти. Това обстоятелство налага отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, който следва да изложи мотиви относно наличието на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК във връзка с приложението на материалноправните разпоредби, въз основа на които е издадено процесното РФК. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да извърши подробен правен анализ, след като обсъди всички събрани в хода на производството доказателства. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при което да се извърши съдебна проверка на оспорения административен акт в обхвата на останалите основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по заявените искания за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,