Решение № 14105 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2017 г.

Решение № 14105 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4196 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2668 от 2016 г., Административен съд - С.-град, Т. отделение, 49 състав е обявил за нищожен РА № Р - 22221314002290-091-001/12.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 205/08.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., с който на "Софиямилк трейдинг" ЕАД, ЕИК: *********, с седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Надежда", ул. "К. Д.", .№..., представлявано от Т. Й. И., са определени допълнително задължения за ДДС за данъчен период м. 03, 2013 г. в размер на 97436.22 лева - главница и допълнително задължения за КД по ЗКПО за данъчен период 2012 г. в размер на 140 085.25 лева - главница, ведно с съответните лихви за забава общо в размер на 62190.28 лева. С решението административния съд е осъдил Дирекция "ОДОП" - гр. С. да заплати на "Софиямилк трейдинг" ЕАД сумата от 750 лева, представляваща разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подаден касационна жалба от Н. К. К. в качеството му на изпълняващ длъжността на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт В. А. З.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на административния съд за постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - "Софиямилк трейдинг" ЕАД, оспорва същата, като неоснователна в писмен отговор от 24.07.2017 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е недоказана и неоснователна и следва да се остави без уважения. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 4196 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2668 от 2016 г., Административен съд - С.-град, Т. отделение, 49 състав е обявил за нищожен РА № Р - 22221314002290 - 091 - 001/12.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 205/08.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., с който на "Софиямилк трейдинг" ЕАД, ЕИК: *********, с седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Надежда", ул. "К. Д.", №..., представлявано от Т. Й. И., са определени допълнително задължения за ДДС за данъчен период м. 03.2013 г. в размер на 97436.22 лева - главница и допълнително задължения за КД по ЗКПО за данъчен период 2012 г. в размер на 140 085.25 лева - главница, ведно с съответните лихви за забава общо в размер на 62190.28 лева. Извършвайки преценка за валидността на оспорения пред него ревизионен акт, Административен съд - С. град е развил доводи за това, че същия се явява нищожен. Съдът е констатирал, че представената по делото ЗВР № Р-22221314002290-020-01/10.11.2014 г. (лист 34 от делото) е издадена във връзка с Решение № 1910/24.10.2014 г. на Дирекция "ОДОП" - гр. С.. ЗВР издадени след нея - ЗВР за изменение, както и оспорения пред административния съд РА, съдържат отбелязване, според което същите са издадени чрез ИС "Контрол", като електронни документи, подписани с електронен подпис от К. И. С., която е издала ЗВР № Р-22221314002290-020-01/10.11.2014 г., ЗВР № Р-22221314002290-020-02/15.12.2014 г. и ЗВР № Р-22221314002290-020-003/12.02.2015 г., определена като компетентен орган съгласно Заповед № РД-01-552/07.05.2013 г. (лист 32 от делото) на директора на ТД на НАП - гр. С., както и от М. П. Б., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Установено е, че ЗВР и РА са представени, като възпроизведени на хартиен носител преписи на електронен документ, което е допустимо на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, заверени за вярност от ответника по делото (сега жалбоподател) и видно от приложените доказателства са били връчени на жалбоподателя в този им вид по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Първоинстанционнитят съд е отбелязал, че за да отговарят на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, в случаите когато акта е издаден като електронен документ, РА следва да е подписан с квалифициран електронен подпис (КПЕ) на органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че по делото не е удостоверено, че ЗВР и РА са подписани с квалифициран електронен подпис на органите по приходите, посочени като техни издатели. Прието е още, че въпреки дадените указания от административния съд за представяне на административната преписка в цялост, в същата не са представени удостоверения по чл. 24 от ЗЕДЕП за лицата К. И. С. и М. П. Б., издатели на ЗВР и РА. Изведен е извод, че независимо от представените на хартиен носите ЗВР и РА като заверени преписи, в тях не е удостоверено единствено полагането на електронен подпис от органите по приходите, но е удостоверена валидността им от доставчика на удостоверителни услуги, съобразно изискванията на ЗЕДЕП и не съдържат валиден КЕП, който е приравнен на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. С оглед констатираната нищожност на РА, съдът е приел, че не следва да излага доводи по материалната законосъобразност на акта. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., както и в допълнението към същата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от административния съд решение, с което е обявен за нищожен РА. Наведени са доводи, че съдът е следвало да укаже на приходната администрация възможността да ангажиране на доказателства за валидността на електронните подписи, положени в ЗВР и РА. Твърди се, че не е открито производство по оспорване на истинността на документа и съдът служебно не е изискал доказателства за притежаване на КЕП от лицата, подписали електронно ЗВР и РА. Решението е неправилно. В случая правилно съдът е приел, че ЗВР и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимво съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че в първоинстанционното производство не са дадени изрични указания са ангажиране на доказателства във връзка удостоверяването на КЕП. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Едва пред касационната инстанция с отговора по касационната жалба, задълженото лице е направил възражение за нищожност на РА като подписан с неквалифицирани електронни подписи. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на акта, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП. При условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд има задължение да следи служебно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК му вменява задължение да указва на страните, че за някои обстоятелство от значение на делото не сочат доказателства. В обжалваното решение (лист 11) е посочено, че са дадени указания за представяне на административната преписка в цялост, но поради липса на конкретика това обстоятелство не може да бъде разглеждано като изпълнение на изискването на чл. 171, ал. 4 АПК . На практика изводът за липса на доказателства относно наличие на квалифициран електронен подпис от подписалите акта лица е изграден без предприемането на процесуални действия за изясняване на спора в тази насока. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис. С. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. При така очертаната правна уредба и установената съдебна практика, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният РА е нищожен. Като електронен документ той е подписан с електронни подписи от К. И. С. - началник - сектор, и М. П. Б. - главен експерт по приходите. Съгласно представените пред настоящата инстанция електронен носител и електронни документи (лист 75 от делото), възпроизведени като препис на хартиен носител (лист 39 - 52), ЗВР, РА са подписани с квалифицирани електрони подписи, придружени от издадени от доставчика на удостоверителни услуги удостоверения за КЕП, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа (лист 39 - 52). От представените доказателства и резултатите от проверката на електронните файлове в Интернет /на ел. адрес/ отношение на доставчика "B Trust" и www. infonotary. com по отношение на доставчика "Инфонотари" - ЕАД/ се установява, че подписалите ревизионния акт са имали КЕП по периоди както следва: К. И. С. е притежавала КЕП за периода 30.11.2012 г. - 30.11.2014 г. и 1.12.2014 г. - 1.12.2015 г., а М. П. С. е притежавал такъв за периода 25.06.2014 г. - 24.06.2016 г., от което следва, че процесния РА като електронен документ е подписан към датата на издаването му - 12.11.2015 г., с валидни квалифицирани електрони подписи на двамата актосъставители - органът по приходите, възложил ревизията К. И. С. и ръководителя на ревизията М. П. Б. и като такъв е правно валиден и поражда действие. Като е стигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд С. град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спорът по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,