Решение № 7565 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2016 г.

от 23.06.2015 г., отправено до директора на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) за съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство на посочения по-горе обект се е произнесъл компетентен административен орган - зам. министъра на културата, в рамките на делегираните му, със заповед № РД-09-914 от 19.11.2014 г. правомощия; въз основа на становище № 7400-434 от 14.08.2015 г. на НИНКН, но при допуснато съществено нарушение на формата. Съдът е приел, че в оспорвания акт не са посочени правните основания за издаването му, а само нормата, възлагаща съответната компетентност, което възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. При преценката на законосъобразността на административния акт съдът се е позовал на нормата на чл. 141, ал. 3 от ЗУТ, според която отказът за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност. В случая именно държавата, в лицето на МК, не е успяла да съхрани двете старинни сгради на манастира, които са били премахнати, поради това, че са били в лошо състояние. Административният орган напълно немотивирано и в нарушение на закона не е разгледало проекта относно неговата законосъобразност и не е обосновал причините за постановяване на отказа, че предложенията в постъпилата документация не са в съответствие на културната стойност на обекта и изискванията за опазването му. Не са изложени мотиви какво точно в проекта не е съобразено с културната стойност и на кой точно от посочените обекти и с какво ще навреди на архитектурния комплекс като цяло. Решението е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. Безспорно оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 84 от ЗКН, при спазване на процедурата, установена в същия специален закон. Не е налице нарушение на формата по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК, тъй като в оспорвания административен акт е посочено право основание за издаването му - чл. 84, ал. 5 вр. чл. 83 от Закона за културното наследство. Това правно основание е достатъчно ясно и не противоречи на посочените фактически основания за издаването му. В този смисъл изводите на съда за допуснати съществени нарушения от административния орган при издаване на оспорваното становище не се споделят от настоящия състав. Законът за културното наследство не съдържа изисквания за съгласуването на инвестиционните проекти за единични и групови недвижими културни ценности, от което следва извода, че преценката на компетентния административен орган, да съгласува или да откаже съгласуването, се формира в условията на оперативна самостоятелност, като органът следва да се съобразява с режима за опазване на съответния паметник на културата. В случая в обяснителната записка на внесения проект се посочва, че с него се предвижда едноетажната, в миналото жилищна сграда, а впоследствие - стопанска и църковен магазин, с идент. № 910.64.19, да се възстанови частично в стила на съществуващите сгради като се включи в обща обемно-пространствена структура със следните помещения: архондарик - приемна, църковен манастир и санитарни възли, необходими на манастира. В пространствената структура се откроява обемът на архондарика, който е проектиран с малка абсида на изток и скрит купол в подпокривното пространство, подчертаващи функцията на сградата - да се приемат гости-поклонници и да се провеждат духовни беседи. Към него е проектиран самостоятелен санитарен възел. Предвидено е застроената площ да бъде 93.11 кв. м; кота корниз - макс. 3.60 м; кота било - 5.22 м (л. 44-46). Именно тези предвиждания обосновават решението на административния орган да откаже съгласуването, тъй като новопредвидената обемно-пространствена структура не реконструира по автентични данни съборения църковен магазин, измества строителното петно в северна посока и почти двойно го уголемява в план и височина, с което се нарушава автентичността на застрояването в парцела на манастирския комплекс. В. технически проект на: "Сграда с църковен магазин, Архондарик и санитарни възли в Девически манастир "Покров на П. Б." не е съобразен с мащаба на околната застройка. Предвидената стоя за гости на манастира е изявена като сграда с неприсъщи за функцията й помещения (баня и тоалетна в непосредствена връзка със стаята-приемна) и архитектурни елементи (купол, абсида), характерни за храмова сграда. Същата констатация, която първоинстанционният съд не е взел предвид, е направена и в заключението на назначената по делото техническа експертиза. В точка 3 от заключението е отбелязано, че внесеният комплексен инвестиционен проект не съдържа проект за реконструкция по автентични данни на НКЦ 19. Съборената НКЦ, подлежаща на реконструкция, съгласно архитектурното заснемане, е била със застроена площ 32 кв. м, а заедно с навеса - 46.25 кв. м, с размери в план 14.10м/3.28 м и с височина на билото 3.43 м, като стрехата на сградата е била с височина до горен ръб на каменната ограда на манастира. Предвидената за изграждане сграда е разчупена в план и във височина и със застроена площ от 93.11 кв. м; състои се от три обема - два обема с размери 3.37 м/3.82 м и височина 4.40 м до билото и един централен обем с размери 11.45 м/5.80 м и височина 5.54 м. В т. 5 от заключението е посочено, че новопроектираната сграда не е съборазена с характерния архитектурен образ на околната застройка на манастира и променя силуета му по ул. "Ц. Б. III" При тези констатации на административния орган и на вещото лице-експерт изводът на съда, че констатираното отклонение е незначително е необоснован. Необоснован и в противоречие с нормата на § 4, т. 15 от ДР на ЗКН е и извода на съда, че няма изискване новоизграждащата се сграда да е със същия обем и височина, за да отговаря на понятието "реконструкция по автентични данни на НКЦ". Както сам съдът е посочил в мотивите си реконструкция по автентични данни на НКЦ е пълно или частично преизграждане на основание на графична, текстова, фотодокументация и др. източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори. При положение, че проектът нарушава автентичността на застрояването и характерния архитектурен облик на манастирския комплекс, като групова архитектурна НКЦ с категория "национално значение", то изводът, че нормата на закона е спазена е незаконосъобразен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че неправилно първостепенния съд е отменил законосъобразно издадения административен акт. Затова решението му ще следва да се отмени, а вместо това - да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на административния орган в полза на Министерство на културата се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административният орган обаче не е представил доказателства за направени разходи в процеса, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който се поражда отговорността за разноски включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод този спор (държавни такси, разходи за свидетели, вещи лица, адвокат/юрисконсулт и др. под.). Принципа на равнопоставеност на страните в процеса обаче изисква направените по делото разноски да бъда доказани, което в случая не е направено. Ето защо претенцията на касатора, макар и основателна, е недоказана и не следва да бъде уважена.