Решение № 37 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 719/2008 г.

Решение № 37 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 719/2008 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея, което е образувано по жалба от подсъдимия Ч. М. П. срещу въззивната (нова) присъда на Пловдивския окръжен съд, издадена след отмяна на първоинстанционната присъда на районния съд в същия град. Присъдата на окръжния съд - № 153 от 11 ноември 2008 г. по нохд № 1389/2008 г., е осъдителна по обвинението, че на 28 януари 2003 г. подсъдимият заедно с друго, неизвестно лица са ограбили И. В. Р., като със сила са му отнели мобилен телефон, портфейл, пари и други вещи на обща стойност 897 лева - престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК (двамата-като съизвършители), за което на П. е наложено при условията и на чл. 55 НК (под минималния размер, предвиден в НК) наказание 6 месеца лишаване от свобода при "общ" първоначален режим. Присъдено е още отделно изтърпяване на предишно условно наказание от 1 г. лишаване от свобода (чл. 68, ал. 1 НК), наложено по нохд № 926/2001 г. на същия съд. Присъдата на районния съд е от 24 октомври 2007 г. по нохд № 1944/2003 г. и е оправдателна по същото обвинение. В ръкописно изготвената касационна жалба се съдържат възражения в смисъл, че осъдителната присъда е издадена въпреки недоказаността на обвинението. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а участващият прокурор е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да отмени обжалваната присъда, макар и не поради изложеното в жалбата или в нейна подкрепа. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК). Съдебното заседание във въззивната инстанция е проведено в нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК -въпреки че към 11 ноември 2008 г. подсъдимият се е намирал в затвора-Пловдив, и че на същата дата е доведен оттам в съда, съдът е разгледал делото, включително с постановяване на новата, осъдителна присъда в отсъствието на защитник. Нарушението е съществено, защото е ограничило правото на защита на подсъдимия (чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК). От друга страна, значението на правото на защита на наказателния процес изобщо е толкова съществено, че изискването за неговото осигуряване е между основните принципи (начала) на процеса (чл. 15 НПК). Нещо повече - правото на защита е между основните конституционни права на гражданите (чл. 56 КРБ), което на още по-силно основание оправдава служебната намеса на ВКС в случая пи осъществяване на предвидения в Конституцията върховен съдебен надзор за точното и еднакво приложение на законите от всички съдилища (чл. 124 КРБ). Ръководен от изложеното и още съобразно с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС - I наказателно отделение