Решение № 6580 от 20.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

ВАСПетчленен състав - II колегия20.06.2023 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.239, т.1 и т.5 от АПК на БИО МАЙНИНГ АД за отмяна на решение 1851/20.02.2023 год. постановено по административно дело 8742/2022 год. по описа на ВАС, второ отделение.

ОСЪЖДА БИО МАЙНИНГ АД [ЕИК] да заплати на Главния архитект на Столична община разноски в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл.237 и сл. от АПК. Образувано е по подадено искане от БИО МАЙНИНГ АД представлявано от изпълнителния директор З. Андреев чрез адв.Георгиев с правно основание чл.239, т.1 и т.5 от АПК за отмяна на влязло в сила решение 1851/20.02.2023 год. постановено по административно дело 8742/2022 год. по описа на ВАС, второ отделение. В молбата са изложени аргументи свързани с наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на жалбоподателя-чл.239, т.1 от АПК. Като такова доказателство е посочено решение по адм.д. 9405/2022 год. на Административен съд София-град. В това решение изрично е посочено, че следва да се проведе ново съдебно производство, в което да се допусне нова експертиза на процесната сграда. В резултат на тези указания е образувано АНД 2734/2023 год. по описа на Софийски районен съд, което в момента е висящо. Като основание за подадената молба за отмяна по т.5 на чл.239 от АПК се твърди, че в следствие на нарушение на процесуалните правила дружеството е било възпрепятствано да упражни надлежно правото си на защита в производството пред тричленния състав на ВАС, тъй като съдебният състав не се е съобразил с наличието на препятствие, поради което процесуалният представител на дружеството не е могъл да се яви в откритото съдебно заседание. Същото е проведено на 08.02.2023 год., за която дата процесуалният представител на дружеството е депозирал молба от 07.02.2023 год. с приложен към нея болничен лист с искане делото да бъде отложено поради постъпването му в болнично заведение. Въпреки молбата ход на делото е даден. Молителят счита, че по този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е ограничил правото му на защита. Прави се искане съдът да отмени решение 1851/20.02.2023 год. постановено по адм.д. 8742/2022 год. по описа на ВАС, второ отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Главен архитект на Столична община чрез процесуален представител е представил писмен отговор, в който счита молбата за недопустима, а алтернативно за изцяло неоснователна, поради липсата на изискуемите от закона предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Подробно обосновава тезата си за неоснователност на молбата, поради липса на основания по чл.239, т.1 и т.5 от АПК. Моли да се устави без уважение молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът "Югозападно държавно предприятие" ДП-ТП "Държавно ловно стопанство" "Искър" не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл.240 от АПК приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл.239 от АПК. Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл.239, т.1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като нови доказателства се сочи решение по адм.д. 9405/2022 год. на Административен съд София-град, с което е отменено решение 2777 от 20.07.2022 год. на Софийски районен съд постановено по НАХД 4067/2022 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Видно от молбата за отмяна това производство е висящо. Молителят се позовава на мотивите към решение 9405/2022 год. на Административен съд София-град, съгласно които делото се връща за ново разглеждане, при което да се допусне нова експертиза на процесната сграда. Визираното в искането за отмяна съдебно решение по адм.д. 9405/2022 год. на Административен съд София-град не може да се прецени като открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, за да се уважи направеното искане за отмяна на съдебното решение на основание чл.239, т.1 от АПК. Новите обстоятелства и писмени доказателства следва да са съществували при разглеждането на делото, но те да не са били известни на страната и то при положение, че същата е положила дължимата грижа. В настоящия случай това изискване не е налице. Решение по адм.д. 9405/2022 год. на Административен съд София-град е образувано по касационна жалба подадена от Директора на Регионална дирекция по горите София срещу решение 2777 от 20.07.2022 год. на Софийски районен съд, с което е отменено издаденото от него НП 694 от 07.03.2022, с което за нарушение на чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3, буква ж от Закона за горите (ЗГ) No на Био Маининг АД наложена глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 265, ал.3 от ЗГ. Видно от решението производството пред АССГ се е развило паралелно с производството пред ВАС, второ отделение. Всички факти и обстоятелства, които са били известни на дружеството и са наведени в производството пред административния съд са могли да се наведат и в производството пред ВАС при осъществяване на дължимата грижа при водене на делата. Страната е могла да прояви нужната активност и да представи всички доказателства в производството пред ВАС във връзка с касационните и основания. Освен това, както бе посочено по-горе производството пред Софийски районен съд е висящо, поради което не са налице каквито и да е доказателства и данни за наличието на обстоятелства по чл.239, т.1 от АПК. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на друго висящо съдебно производство, в което ще се събират доказателства от значение за делото. Евентуалното назначаване на нова експертиза не попада в кръга на посочените в чл.239, т.1 от АПК доказателства. В съдебните производства релевантни са въпросите относно заключенията на вещите лица назначени и изслушани в същите тези производства - чл.171, ал.2 от АПК и чл.195 от ГПК. Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на заключения на вещи лица от други съдебни производства с различен предмет и страни. Видно от приложените съдебни решения страни по адм.д. 9405/2022 год. по описа на АССГ са директорът на Регионална дирекция по горите София и Био Маининг АД, а страни по адм.д. 8742/2022 год. по описа на ВАС, второ отделение, чиято отмяна се иска са дружеството и главния архитект на Столична община. Предметите на разглеждане по двете дела също са различни. Предвид изложеното не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства", които да са съществено значение за спора. По отношение на значимостта на "новите обстоятелства и на "нови доказателства" следва да се посочи, че преценката дали доказателствата са от значение за изхода на спора е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективто установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет. В случая такава обвързаност няма, тъй като установените факти в административнонаказателното производство не могат да обусловят изхода в делото за незаконния строеж. С оглед горното следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.239, т.1 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.239, т.5 от АПК също е неоснователно. Съгласно този текст актът подлежи на отмяна ако страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да обоснове първата хипотезата на нормата молителят твърди, че на 07.02.2023 год. процесуалният му представител е подал молба с приложен към нея болничен лист с искане делото да се отложи за друга дата предвид постъпването на адв.Георгиев в болница. Това твърдение не отговаря на обективната истина. Видно от представената молба на л.49 от адм.д. 8742/2022 год. по описа на ВАС, второ отделение към същата не е приложен болничен лист. Налице е само твърдение, че на процесуалния представител на дружеството му се налага по спешност постъпване в болница. Молбата е разгледана в открито съдебно заседание на 08.02.2023 год. като с определение същата е оставена без уважение. Съдът е приел, че чл.142, ал.2 от ГПК е неприложим в случая, тъй като в АПК съществува разпоредба уреждаща отлагането на делото. Съгласно чл.139, ал.1 от АПК съдът отлага делото ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Предвид нормата на АПК и фактът, че за отлагане не делото следва и страната, и пълномощникът да са възпрепятствани да се явят, съдът е оставил искането за отлагане на делото без уважение. С оглед на гореизложеното настоящият състав на Втора колегия на ВАС намира, че не са налице условията за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.239, т.5 от АПК, тъй като не се установи нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда и не се установи лишаване на страната от възможност да участва в делото. Правилно съдът е приел, че действително нормата на чл.142, ал.2 от ГПК е изменена, но същата не е приложима в производството пред ВАС на основание чл.144 от АПК, тъй като съгласно последния текст за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Въпросът за отлагане на делото е изрично уреден в чл.139 от АПК, поради което не е налице основание за приложимост на ГПК. Съгласно чл.139, ал.1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, т.е. необходимо е невъзможността за явяване да е възникнала едновременно за страната и за пълномощника и. В настоящия случай в молбата за отлагане на делото се твърди, че пълномощникът не може да се яви в съдебно заседание, за което не са приложени доказателства /противно на твърдяното в молбата за отмяна/ като няма дори твърдение относно евентуалната невъзможност на страната да се яви. При това положение правилно тричленният състав на ВАС е оставил молбата за отлагане на делото без уважение. В тази връзка следва да се посочи, че не отговаря на истината твърдението на молителя, че протоколното определение, с което молбата за отлагане е оставена без уважение не е мотивирано. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящия съд напълно споделя. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на БИО МАЙНИНГ АД направи искане ако настоящият съд констатира противоречие на разпоредбата на чл.139 от АПК с Конституцията на Република България да използва правомощието си по чл.150, ал.2 от Конституцията и да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на посочената разпоредба. Така направеното искане е неоснователно. Видно от изявлението на адв.Георгиев същият е предоставил на преценката на съда дали да използва правомощията си по чл.150, ал.2 от Конституцията и да внесе в Конституционния съд искане за разглеждане на въпроса за съответствието на чл. 139 от АПК с чл. 122 от Конституцията на Република България. Не е налице основание за сезиране на Конституционния съд, тъй като съгласно чл.122, ал.2 от Конституцията редът за упражняване правото на защита се определя със закон. В настоящия случай това е Административнопроцесуалния кодекс и по-конкретно разпоредбата на чл. 139 от АПК, в която се съдържат правила, обезпечаващи ефективното упражняване на правото на защита. Във връзка с гореизложеното настоящият петчленен състав на Втора колегия, намира подаденото искане за отмяна за неоснователно, поради което същото следва се остави без уважение. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на настоящото производство. На основание чл.143, ал.4 от АПК във връзка с чл.249 от АПК БИО МАЙНИНГ АД следва да бъде осъдено да заплати на Главния архитект на Столична община разноски в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,