Решение № 227 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 432/2015 г.
ВКСI наказателно отделение15.09.2015 г.докладчик т Пламен Томов
Диспозитив
Оставя в сила решение № 35/10.II.2015 г. по внохд 1087/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Мотиви
Решение № 227 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 432/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимия Н. К. Н. е подал касационна жалба срещу потвърждаването в Софийския апелативен съд на осъдителната присъда, която постановил Софийският градски съд. Присъдата - 48/6.III.2014 г. по нохд № 5247/2013 г. е за незаконното държане с цел разпространение от Н. Н. на 18.ХI.2012 г. на 6.21 грама в 60 отделни опаковки хероин с 27 % активна съставка диацетил морфин и с равностойност 404 лв., 3 таблетки ривотрил (клоназепам) - 0,72 лв., и 0.02 грама амфетамин в 1 опаковка - 0,60 лв.: престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК (още защото всички тези наркотични вещества са от рода на високорисковите). Наложеното наказание на Н. е 4 г. лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, както и 7000 лв. глоба. Подсъдимият трябва да изтърпи отделно 2 г. л. св. по предишна условна (чл. 66 НК) присъда, в чийто 5-годишен изпитателен срок, започнал през 2008, е извършено сегашното престъпление. Потвърждаването на присъдата е с решение № 35/10.II.2015 г. по внохд 1087/2014, след като е била обжалвана от страната, обжалвала и сега. Според касационната жалба потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт е станало след сериозни процесуални нарушения, като е посочено и защо се смята така; липсва обаче изрично искане по изхода на делото. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана и вече с уточнението за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът е за отхвърляне на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Жалбоподателят е запазил острокритичния си тон от въззивната жалба, но след решението на САС той се явява неоправдан. Основната причина за неговата неприемливост е корекцията в разбирането на СГС, че в досъдебното производство не е било използвано неразрешено по съответния ред специално разузнавателно средство (оперативния способ "наблюдение"). В този смисъл няма място и упрекът за безкритичност на въззивната проверка, а още по-малко уместно е настояването върху неуважените доказателствени искания, целяли оборването на неправилното разбиране на СГС. Коригирайки обаче мотивите към присъдата САС не е имало как в същото време да пренебрегне допустимите доказателства в нейна подкрепа-в протокола за оглед, претърсване и изземване, в свидетелските показания на извършителите "наблюдението" (но за времето след извършването му), както и в останалите свидетелски показания, в експертните заключения и в другите документи. Доколкото пък е била оспорвана и се оспорва достоверността на свидетелските показания в подкрепа на обвинението, отговорът на тези възражения може да бъде намерен в мотивите на въззивното решение. Ръководен от изложеното и като не намери сам друго, заради което да отмени или измени проверявания съдебен акт, ВКС - I н. о. с оглед и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК