Решение № 15495 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2020 г.

Решение № 15495 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. Евтимов против решение № 115 от 9.04.2020 г. по адм. дело № 281/2019 г. на Административен съд – Перник, с което е отменено разрешение за строеж № 352 от 26.08.2014 г., издадено от главния архитект на община Перник, с което на касатора е разрешено да извърши строителство на прозирна ограда с плътна част до 0. 60 м. над прилежащия терен и с обща височина (Н) до 2. 20 м., по регулационните линии на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на град Перник, като се разположи изцяло в имота на възложителя. Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорване на разрешението за строеж. По същество поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да излага конкретни съображения в този смисъл. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или евентуално –отменено. Ответникът – "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД, гр. София в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Ответникът – главният архитект на община Перник не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Перник е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес от оспорването. Правилно е преценено, че жалбата на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД против разрешение за строеж № 352/26.08.2014 г. на главния архитект на община Перник е подадена в срок, като в този смисъл е съобразено влязлото в сила определение № 1538 от 20.01.2020 г. по адм. дело № 672/20202 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е разрешен въпросът за срочността на оспорването. Законосъобразно е и заключението, че жалбоподателят пред първата инстанция и ответник в настоящото производство "ЕСО" ЕАД попада в кръга на лицата, които имат правен интерес да оспорят издаденото разрешение за строеж. Като енергийно предприятие, осъществяващо пренос на електроенергия, дружеството е титуляр на ограничено вещно право - сервитут на въздушна електропроводна линия 110 кV "Славей", енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката, включен в активите на юридическото лице след преобразуването на НЕК. Енергийният обект е разположен до границите на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на град Перник, за който е издадено разрешението за строеж и в сервитутната зона на електропровода попадат части от разрешената ограда (западната част и част от южната). Това определя жалбоподателя пред първата инстанция "ЕСО" ЕАД като заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което има право да оспори издаденото разрешение за строеж. Правният интерес от обжалване е обусловен от прякото засягане на правата на оспорващия (арг. чл. 147 АПК). В случая правата и интересите на "ЕСО" ЕАД са засегнати неблагоприятно от разрешеното в сервитутната зона на електропровода строителство, поради което дружеството има правен интерес да оспори разрешението за строеж, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Допълнително следва да се посочи, че всички съображения на възложителя на строежа, свързани с последвалите законодателни промени, имат отношение към законността на строителството, но не и към правния интерес от оспорване на постановения от главния архитект на община Перник административен акт. Решението на Административен съд – Перник е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че по заявление на ответника пред първата инстанция, сега касационен жалбоподател Ч. Евтимов, главният архитект на община Перник издава разрешение за строеж на прозирна ограда с плътна част плътна част до 0. 60 м. над прилежащия терен и с обща височина (Н) до 2. 20 м., по регулационните линии на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на град Перник, като се разположи изцяло в имота на възложителя. Разрешението е издадено въз основа на скица и конструктивно становище. Установено е също, че западната част на разрешената ограда от 81 м. и част от южната – 11 м., попадат в сервитутната зона на въздушен електропровод 110 кV "Славей", включен в активите на "ЕСО" ЕАД. При тези данни, съответни на материалния закон са изводите на съда, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на нормативните разпоредби, действали към момента на издаването му (чл. 142 АПК). Част от имота на касатора Евтимов е обременен с вещна тежест- възникнал по силата на закон сервитут в полза на "ЕСО" ЕАД за съществуващ енергиен обект. В случая разрешеното в УПИ ХХV, кв. 471 по плана на град Перник строителство попада частично в сервитутната зона на въздушния електропровод, поради което издаденото разрешение за строеж е в нарушение на разпоредбите на чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и чл. 64, ал. 3, т. 2, б. "а" от специалния Закон за енергетиката, които не допускат застрояване в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на енергийните обекти. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, също е императивна и забранява всякакъв вид застрояване в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия. Противоречието на разрешение за строеж № 352 от 26.08.2014 г., издадено от главния архитект на община Перник, с цитираните императивни норми е основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл съставът на Административен съд – Перник постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Решението е постановено след като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения и съобразно тежестта на доказване, разпределена от съда съгласно изискванията на чл. 170 АПК с указания в този смисъл. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и след съвкупна преценка на представените релевантни доказателства, а изводите на съдебния състав по съществото на спора са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,