Решение № 9233 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на И. К. З. за отмяна на влязло в сила определение 5896/10.07.2023 г. на Административен съд, София град, по адм. дело 11537/2021 г., оставено в сила с определение 10269/27.10.2023 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 8809/2023 г. В молбата за отмяна са посочени основания по чл. 239, т.1, 3 и 5 от АПК. Основанието по чл. 239, т. 5 АПК е обосновано с твърдения, че вследствие нарушение на процесуалните правила, молителката е лишена от възможност да участва във възобновеното адм. дело 11537/2021 г. на АССГ и не е имала възможност да осигури условията за допустимост на исковата си претенция, която е предявена и на основание нищожност на заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Счита, че това предявяване е било допустимо, а съдът е възобновил и прекратил делото в закрито заседание, без да й даде възможност да обоснове допустимостта на иска. Молителката счита, че е налице основание по чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на определение 10269/27.10.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело 8809/2023 г., тъй като е основано изцяло на приетото в определението на АССГ по адм. дело 11537/2021 г. В молбата за отмяна е посочено и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК наличие на висящо дело 8042/2023 г. по описа на АССГ, чийто предмет е предявена нищожност на заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, което е от значение, че искът не се явява изначално недопустим, поради прекратяване на адм. дело 14168/2016 г. по описа на ВАС. Това обстоятелство не е било известно на страната и за нея не е било възможно да представи доказателства за него по адм. дело 8809/2023 г. В съдебно заседание на 06.06.2024 г. И. З. поддържа, че адм. дело 11537/2021 г. на АССГ е завършило с прекратително определение, след отпадане основанието за спиране, без да й дадена възможност да посочи основание по чл. 204 АПК. Ответникът Министерство на вътрешните работи не е изразил становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено срещу съдебни актове, които преграждат развитието на делото и съгласно чл. 237, ал.1 АПК подлежат на отмяна, от страна по делото, за която са неблагоприятни и в сроковете по чл. 240, ал.1 и 3 АПК. Разгледано по същество е основателно на посоченото основание по чл. 239, т. 5 АПК. Съображенията за това са следните: С определение 5896/10.07.2023 г. постановено по адм. дело 11537/2021 г. в атакуваната част, Административен съд София град е оставил без разглеждане иска на И. К. З. срещу Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратил производството по делото. Производството по адм. дело 11537/2021 г. е образувано по искова молба вх. 40253/17.11.2021 г., уточнена с молба от 03.12.2021 г., с които от И. З. е предявен иск срещу Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. С определение 1032/09.02.2022 г. делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК до приключване на адм. дело 14168/2016 г. на Върховния административен съд по оспорването на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, от чиято незаконосъобразност се претендира обезщетението. Производството по преюдициалния спор е приключило с протоколно определение от 18.01.2023 г. на Върховният административен съд постановено по адм. дело 14168/2016 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и делото е прекратено, поради оттегляне на оспорването. Това определение е влязло в сила на 11.04.2023 г. При тези обстоятелства, в закрито заседание, с определение 5896/10.07.2023 г. Административен съд София град е възобновил исковото производство по адм. дело 11537/2021 г. на основание чл. 230 ГПК, оставил е без разглеждане предявения иск и е прекратил делото, поради недопустимост на иска за обезщетение, тъй като е основан на заповед, която не е отменена, а производството по оспорването й е прекратено. С определение 10269/27.10.2023 г. постановено по адм. дело 8809/2023 г. Върховният административен съд, трето отделение е оставил в сила определение 5896/10.07.2023 г. на АССГ по адм. дело 11537/2021 г., като е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 204, ал. 1 АПК, искът за обезщетение да е предявен след отмяна на административния акт, от който се претендират вредите. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата хипотезата. С молба уточнение на искова молба от 05.07.2023 г. по адм. дело 11537/2021 г. И. К. З. е заявила, че моли да се осъди Министерство на вътрешните работи да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изготвена и издадена, незаконосъобразна под формата на нищожност заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Върху молбата съдът е поставил резолюция от 06.07.2023 г. да се докладва след възобновяване на делото, но в нарушение на съдопроизводствените правила, след възобновяването му не е дал възможност на ищцата да уточни исковата си претенция, като заяви изрично от незаконосъобразна или нищожна заповед претендира обезщетението, както и да обоснове правния си интерес от заведения иск. Основателно в тази връзка в молбата за отмяна се поддържа, че в следствие на нарушението на съдопроизводствените правила, молителката е лишена от възможност да участва в делото, тъй като съдът е възобновил и прекратил делото в закрито заседание на 10.07.2023 г., без да й даде възможност да уточни условията за допустимост на предявения иск срещу Министерство на вътрешните работи. В резултат на нарушението и двете съдебни инстанции са приложили нормата на чл. 204, ал.1 АПК, според която искът за обезщетение се предявява след отмяна на административния акт и са приели, че исковата молба е недопустима, без да са съобразили молбата на ищцата от 05.07.2023 г. Когато претендираните вреди са причинени от нищожен административен акт, по силата на чл. 204, ал. 3 АПК, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Изложеното обосновава извод за наличие на основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК в следствие на нарушение на съдопроизводствените правила, молителката е била лишена от възможност да участва в делото като уточни/измени преди първото по делото заседание основанието на заведения иск за обезщетение и условията за неговата допустимост, включително правния си интерес от предявяването му. С оглед на изложеното влязлото в сила определение 5896/10.07.2023 г. на Административен съд, София град, по адм. дело 11537/2021 г. в частта, в която е оставен без разглеждане иска като недопустим и е прекратено производството по делото, в която част е обжалвано и оставено в сила с определение 10269/27.10.2023 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 8809/2023 г., следва да се отменят. На основание чл. 244, ал.2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд - Административен съд София град, като производство започне от възобновяването му като съдът остави исковата молба без движение и даде указания и срок на ищцата И. К. З. да уточни основанието и допустимостта на исковата си претенция срещу Министерство на вътрешните работи, като заяви изрично от незаконосъобразна или нищожна заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи претендира обезщетението, както и да обоснове правния си интерес от заведения иск като условие за неговата допустимост. Останалите заявени в молбата основания за отмяна по чл. 239, т.1 и 3 АПК, не са налице. Съгласно чл. 239, т.1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Наличие на висящо дело 8042/2023 г. по описа на АССГ, чийто предмет е предявена нищожност на заповед 8121К-4695/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи не е ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което е предявено по отношение на определението на касационната инстанция, с оглед отмяната на влязлото в сила първоинстанционно определение. Наличието на основание по чл. 239, т. 5 АПК обосновава отмяна на влезлите в сила определения и на двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,