Решение № 1726 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, срещу Решение 532/02.05.2023 г., постановено в производство по чл. 226 АПК по адм. д. 190/2023 г. на Административен съд София-област (АССО), в частта, с която по жалба на "Маридел 2012" ЕООД, [ЕИК], гр. Етрополе, [улица], чрез управителя В. Николов, чрез Адвокатско дружество "Бърчев и Танев", представлявано от съдружниците адв. Бърчев и адв. Танев, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-22002321117718-003-001/07.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП София в частта на извършеното увеличение на декларирания финансов резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за данъчен период 2018 г. със сумата 225 000 лв. и е установен дължим корпоративен данък в размер на 22 500 лв. и лихва за забава в размер на 4 569,12 лв., както и в частта на начислените лихви за забава за данъчни периоди по ЗДДС м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г. Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тяхното осъществяване е аргументирано с довод, че първостепенният съд не е изложил съображения за незаконосъобразност на РА в посочените части. Искането е за отмяна на решението, за отхвърляне на жалбата срещу РА в относимата част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "Маридел 2012" ЕООД, чрез адв. Бърчев, в съдебно заседание оспорва основателността й и възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Пред АССО е оспорен РА Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., поправен с РАПРА П-22002321117718-003-001/07.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1411/13.09.2021 г. на директор на дирекция "ОДОП - София в частта на установени задължения за ДДС общо в размер на 118 051,08 лв. и лихви 40 053,89 лв. за данъчни периоди м. 12.2016 г., м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г. от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г. и задължения за корпоративен данък в размер на 62 627,46 лв. и лихви 13 892,94 лв. за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и начислените лихви за забава за данъчни периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г. м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г. С Решение 434/29.04.2022 г., постановено по адм. д. 1089/2021 г. по описа на АССО ревизионният акт е отменен в цитираната част. Това решение е отменено с Решение 1630/14.02.2023 г., постановено по адм. д. 6130/2022 г. по описа на ВАС, в частта с която е отменен РА Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., поправен с РАПРА П-22002321117718-003-001/07.07.2021 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП в частта, с която в тежест на "Маридел 2012" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък общо в размер на 62 627,46 лв. и лихви в общ размер от 13 892,94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в частта относно установените задължения за лихви за данъчните периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м.10.2019 г. и м.01.2020 г., за които е начислена лихва общо в размер на 655,07 лв., в частта на определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура 0000008440/12.09.2016 г. и фактура 0000008448/14.08.2016 г., издадени от ЕТ Росто С. Христов с начислен ДДС общо в размер на 324 лв., по фактура 133915/29.07.2019 г., издадена от Деливанови ООД, с ДДС в размер на 198,50 лв. по фактура 458/09.08.2019 г., издадена от Тидием Пласт ООД с начислен ДДС в размер на 163,42 лв., по фактура 1944/20.12.2018 г., издадена от Еф Джи Финанс ЕАД с начислен ДДС в размер на 324,52 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област в тази му част. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. В обжалваното решение, постановено в производството по чл. 226 АПК, съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на РА както в частта по ЗДДС, така и в тази по ЗКПО. Приел е, че са налице достатъчно и кореспондиращи помежду си доказателства за реалното изпълнение на доставките по изброените фактури, което дискредитира тезата на приходните органи, че разходите по тях не са документално обосновани. Решението в обжалваната част е неправилно. Основателен е касационният довод, че съдът не е изложил съображения във връзка с извършеното от ревизиращите увеличение на декларирания финансов резултат на Маридел 2012 ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за данъчен период 2018 г. със сумата от 225 000 лв., като последица от което е установен корпоративен данък в размер на 22 500 лв. и лихва за забава в размер на 4 569,12 лв., както и в частта на начислените лихви за забава за данъчните периоди по ЗДДС м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г. Принципно правилно АССО е приел, че съобразно чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Игнорирани от инстанцията по същество са установяванията на приходните органи, че по счетоводна сметка 692 Разходи за глоби и неустойки от Маридел 2012 ЕООД е осчетоводен разход за неустойка в размер на 225 000 лв. във връзка със закъсняло плащане по договор от 04.10.2016 г., сключен с Вас Мит ЕООД. По отношение на така осчетоводения разход не са представени доказателства, въз основа на които да се формира извод, че съответства на дефиницията по чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Основателен е доводът на касатора, че отразяването на съответната сума като разход за неустойка не може да замести липсата на първичен счетоводен документ. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати (СФР) през следващите години. В тази връзка декларираният СФР за 2018 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във вр. с чл. 26, т. 2 от ЗKПО правилно е увеличен със сумата от 225 000,00 лв. като е установен корпоративен данък в размер на 22 500,00 лв., както и съответната лихва за забава в размер на 4 569,12 лв. За данъчните периоди по ЗДДС м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м.10.2019 г. и м. 01.2020 г. органите по приходите не са извършили корекции на резултата по ЗДДС, но са начислили лихви за забава при констатация, че от ревизирания търговец дневниците за покупки са включени кредитни известия, които не са издадени от доставчиците, както и кредитни известия, издадени в по-ранен период от този на отразяването им. Първостепенният съд е съобразил, че от Маридел 2012 ЕООД не са посочени доказателства, опровергаващи фактическите констатации и изводи на органите по приходите. Позовал се е на разпоредбите на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС, определящи, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени и именно при неотразяването на кредитните известия получени от задълженото лице или по-късното им в дневниците за покупки се дължи лихва от датата на подаването на справката-декларация за периода, който е следвало да бъдат отразени до подаването на справката-декларация за периода, в който са отразени. При тези мотиви изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА в посочената част е необоснован. По изложените съображения касационният състав приема, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Маридел 2012" ЕООД, срещу РА в частта му, с която е извършено увеличение на декларирания финансов резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за данъчен период 2018 г. със сумата от 225 000 лв., в резултат на което е установен корпоративен данък в размер на 22 500 лв. и съответната лихва за забава в размер на 4 569,12 лв., както и в частта на начислените лихви за забава за данъчните периоди по ЗДДС м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г. в общ размер на 655,07 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и своевременно заявеното искане ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 5 957,66 лв. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ и възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Така мотивиран, Върховния административен съд, състав на Първо отделение,