Решение № 10373 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2013 г.

Решение № 10373 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Сабато" ЕООД против решение № 1620/16.07.2013 г., постановено по адм. д. 785/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 261204961/11.12.2012 г., издаден от Елена Костадинова Стоицева, орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 191/19.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, Административен съд гр. Пловдив е приел, че спорът между страните е относно наличие или липса на реално извършени доставки на услуги - по договори между жалбоподателя, от една страна и "Никита 69" ЕООД, съответно "Николай Юлиев 2010" ЕООД. Счел е, че в тежест на получателя по доставката е да удостовери, че реално се ползва от резултата на извършените услуги, като е констатирал, че в случая не са представени доказателства, от които да се установява реалното извършване на услугите. Установил е, че не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците, с която да се установи какви разходи са извършили същите във връзка с изпълнението на възложените услуги, както и че не е установено в какво се изразява съдържанието на конкретните услуги по договорите и по този начин не е изяснено какъв е необходимия ресурс за изпълнението им. Първоинстанционният съд е приел, че само от наличието на писмени договори и фактури не може да направен обоснован извод, че конкретните услуги са изпълнени, още повече след като липсват данни за това всяка конкретна услуга какъв ресурс изисква и дали доставчиците разполагат с този ресурс, а от друга страна е установено, че не е извършено плащане от страна на получателя на услугите. Административният съд е посочил, че за да се признае за реално извършване на разхода, не е достатъчно само наличието на фактури, а следва да са налице документи, доказващи основанието за извършването на разхода. Доказването реалността на услугата е необходимо условие за признаване на счетоводно отразените разходи. За да бъде осъществен фактическият състав на принципа за "документална обоснованост", т. е. за да се признаят за текущи отчетените от дружеството разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат следва да бъде установено в какво се състои услугата, което в настоящия случай не е доказано. На основание изложените съображения, първоинстанционният съд е намерил, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата на "Сабато" ЕООД следва да бъде приета за неоснователна. Решението е правилно. Така постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна. В хода на съдебното производство решаващият съдебен състав по надлежния ред е приобщил към доказателствения материал по делото относимите за казуса писмени доказателства, обсъдил е процедурата по издаването на процесния индивидуален административен акт и наличието на приложното поле на визираните в административния акт правни норми. Първостепенният съд не само е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, а надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Изводите на съда изцяло кореспондират със събраните доказателства, а потвърденият по същество с него ревизионен акт е постановен в съответствие с всички нормативни изисквания. Законосъобразен е изводът за правилно прилагане на нормите на ЗКПО, след като събраните доказателства не обосновават извод за реалност на извършените услуги от дружествата доставчици. По време на ревизионното производство не е проверена счетоводната отчетност на доставчиците, с оглед на което не е установено съобразяването й с изискванията на Закона за счетоводството, както и не е изяснена материалната и кадрова обезпеченост на изпълнителите да извършат фактурираните доставки. Съдът е изложил подробни съображения за липсата на безспорна доказаност на договорените услуги, изведени в резултат на анализ на писмените доказателства, като правилно е приел, че органите по приходите правилно и законосъобразно са установили за довнасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 37500 лева с прилежащи лихви, лихви за невнесен деклариран корпоративен данък и лихви върху дължими невнесени авансови вноски за корпоративен данък общо в размер на 9359 лева. Правилен е и изводът за законосъобразното прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, по силата на която разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон, т. е. не отразяват вярно описаната стопанска операция. В случая дружеството не е доказало реалност на основанието, по повод на което е извършило всеки един от процесните разходи. А след като не е установено действителното получаване на услугата, за която е платено, не може да се приеме документална обоснованост на отразените разходи, с които неправомерно е намален финансовия годишен резултат. С оглед тези обстоятелства, неговото увеличение за 2010 г. и определянето на корпоративен данък е извършено законосъобразно от приходния орган. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да оборват изводите на първоинстанционния съд, а същият незаконосъобразно ги е изключил от масата на доказателствените средства. От мотивите на съдебния акт се установява, че решаващият съд е обсъдил приетите по делото доказателства и въз основа на тях е установил релевантните факти по спора, като е обсъдил доводите на страните. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че представените нови писмени доказателства пред първата инстанция са частни документи без достоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила и че от представените описи не се установява изпълнението на процесните договори. Като допълнение на мотивите на съда в тази насока следва да бъде посочено, че Търговският закон регламентира правния статут и дейността на търговския посредник, каквато услуга имат за предмет процесните фактури, съгласно твърденията на ревизираното лице и представителите на неговите доставчици. От тълкуването на нормите на ТЗ се извежда в какво точно следва да се изразяват стопанските операции при извършването на посредническа услуга. Преценката на доказателствата по делото във връзка с тези норми дава отговора дали от тях може да бъде направен извод, че такива стопански операции действително са извършени от доставчиците и по този начин да се отговори на основния спорен въпрос налице ли са реални доставки на услуги. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ТЗ поставя изискване търговският посредник да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори, като в края на деня е длъжен да датира и подпише станалите вписвания. Извършените вписвания в дневника служат като доказателства за извършената дейност от посредника и съставляват основание за заплащане на възнаграждение /чл. 51 от ТЗ/. В конкретния случай представените описи от страна на доставчиците не отговарят на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ТЗ за съдържанието на дневника, поради което и няма как да удостоверят връзката между процесните договори и договорите, сключени от ревизираното лице с трети лица. От изложеното е видно, че инвокираните възражения от касатора в касационната жалба са неоснователни и не намират опора в събрания доказателствен материал, а атакуваният съдебен акт е обоснован, като не страда и от други пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение