Решение № 12382 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2018 г.
ВАСII отделение15.10.2018 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 627 от 05.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3246/2017 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Е. М. да заплати на Ж. Д. направените разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12382 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М., чрез адв. И. като процесуален представител, срещу решение № 627 от 05.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3246/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Д., Ж. Д., чрез процесуалния си представител адв. К., Х. К. и И. М., изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Ж. Д. претендира разноски за тази инстанция. Останалите ответници - В. Г., С. П., началникът на отдел "ПНОУОССУР" - район "Витоша" и Изпълнителна агенция по горите-МЗХ не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Е. М. против заповед № РА-50-644/02.11.2016 г. на главния архитект за Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ е одобрен проект за: 1. Изменение на план за регулация (ПР) на м. "в. з. Бояна", кв. 8 за създаване на УПИ VIII-638 - за жс, като регулационните граници съответстват на границите на ПИ 68134.1945.638 по влязлата в сила КК, съгласно приложения проект по зелените и кафяви линии, цифри, букви и защриховки; 2. План за застрояване в УПИ VIII-638 с предвиждане на ново застрояване със свободностояща сграда съгласно приложения проект и без допускане на намалени отстояния към вътрешно-регулационните граници, към съседни имоти и/или сгради, вкл. през улица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия от кмета на Столична община, в установената форма, при спазване на предвидената в ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е доводи, че с оспорената заповед се урегулира ПИ 68134.1945.638 по влязлата в сила кадастрална карта, изменена със заповед № КД-14-22-905/14.09.2012 г. на началника на СГКК - София, като регулационните граници на новия УПИ напълно съвпадат с имотните такива. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че за м. "в. з. кв. Бояна" са одобрявани регулационен и кадастрален план със заповеди № 5292/27.08.1958 г., № 297 от 24.09.1966 г., № 330 от 13.11.1967 г. и № РД-09-50- 67 от 02.02.2015 г. Имотът, предмет на изменението, попада в урегулирана територия. Кадастралната карта и регистри за гр. София, район Витоша, в. з. Бояна са одобрени през 2008 г. С влязла в сила заповед № КД-14-22-905/14.09.2012 г. на началника на СГКК - София е изменена кадастралната карта по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1945.638. С одобреното изменение на ПУП - ПР е създаден нов УПИ, като регулационните му граници съвпадат с кадастралните. При така установените по делото факти и обстоятелства съдът правилно е приложил материалния закон. Изменението в регулацията е с правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ. В случая целта на изменението на ПУП- ПР е създаването на нов УПИ, чийто регулационни граници да съответстват на границите на имота по кадастралната карта. При наличие на влязло в сила изменение на кадастралната карта със заповед от 2012 г. и надлежно подадено заявление от собствениците на ПИ 68134.1945.638, административният орган правилно е определил регулационните линии на новосъздадения УПИ по установените в кадастралната карта имотни граници. С одобреното изменение видно от графичната му част не се засягат по никакъв начин ПИ 68134.1945.527 и 68134.1945.1079, собственост на жалбоподателката, за които със заповед от 2015 г. по нейно искане е отреден УПИ VI-527, 1079. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че с одобрения проект не се отнемат и части от ПИ 68134.1945.1140 (отразен в КККР като нейна собственост), който попада в задънена улица – тупик, предвидена с предходен план. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. С този тупик се осигурява достъп както до новосъздаденото УПИ, така и до УПИ VI-527, 1079, собственост на жалбоподателката. С оспореното изменение на ПУП - ПР не се променя уличната регулация. С плана за застрояване се предвижда свободно двуетажно жилищно застрояване при съобразяване с устройствените показатели за зона "Жм2", в която попада имотът и без допуснати намалени отстояния спрямо съседните УПИ и тези през улица. Законосъобразно съдът е приел, че доводите, свързани с навлизане в имота на жалбоподателката са относими в производството по изменение на кадастралната карта, но не и при преценката относно предпоставките за изменение на ПУП - ПР в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Дори да е налице евентуална грешка в кадастралната карта, административният орган е длъжен да съобрази имотната граница по влязлата в сила кадастрална карта и съобразно това да определи и регулационната линия, както правилно е приел съдът. Доводите, касаещи оспорване собствеността върху част от ПИ 68134.1945.638, който според касационната жалбоподателка следва да бъде с по-малка квадратура от тази по одобрената кадастрална карта, тъй като нейната майка е дарила 782 кв. м от имота, а не 834 кв. м, както са нанесени в одобрената КК, са ирелевантни в настоящето производство. След евентуално решаване на спора за собственост по исков ред и при одобряване на ново изменение на кадастралната карта с корекция на установеното с влязлата в сила през 2012 г. заповед положение на кадастралните граници, е допустимо изменение на ПР по същия ред. Доводите, свързани с приложението на ПУП по смисъла на § 22 ПЗР ЗУТ относно улицата - тупик, са неотносими към законосъобразността на оспорения адмнистративен акт. Неоснователно е възражението за необсъждане на решението на СГС по адм. дело № 911/1996 г. От съдържанието на диспозитива на съдебния акт се установява, че е отменена заповед от 23.06.1995 г., издадена на основания ЗТСУ и ППЗТСУ (отм.); с оглед допуснати процесуални нарушения. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е административен акт с друго правно основание по чл. 134 ЗУТ при наличие на влязла в сила КККР. Отделно от това мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че одобреното от административния орган с оспорената заповед изменение на регулационния план по отношение на УПИ VIII-638 е в съответствие с материалния закон. Доводи за допуснати нарушения в плана за застрояване не се излагат. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане от процесуалния представител, на ответника Ж. Д. се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.04.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,