Решение № 10541 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ц. Йовчева, П. Йовчева, Г. Йовчева и С. Йовчев, чрез адв. Църцаров, срещу решение 728/30.09.2020 г., постановено по адм. дело 1351/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик . С доводи за неправилност на решението и постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Сърница, чрез юрк.Туджар, в писмен отговор по жалбата, оспорва основателността й и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответниците С. Ръджов, И. Ръджов, С. Велева, в писмено възражение по касационната жалба, излагат доводи за законосъобразност на обжалваното решение и молят за оставянето му в сила. Претендират разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касаторки Ц. Йовчева, П. Йовчева и Г. Йовчева срещу заповед З-00289/29.10.2019 г. на кмета на Община Сърница, с която е отказано разрешение за изработване на ПУП-план за улична регулация за създаване на улица-тупик в имот 66 по плана на [квартал] за обслужване на имот 130. По отношение на С. Йовчев производството е прекратено, а жалбата му срещу същата заповед е оставена без разглеждане, поради липса на активна процесуална легитимация не е собственик /съсобственик/ на имот 130 или сграда в имота, не е носител и на ограничено вещно право. Решението в отхвърлителната му оспорването на Ц. Йовчева, П. Йовчева и Г. Йовчева част е мотивирано с липса на съгласие на съсобствениците на засегнатия от предвидената улица-тупик имот 66. Прието е, че производството е започнало по подадено заявление за изработване проект за ПУП улична регулация от Ц. Йовчева, П. Йовчева, Г. Йовчева и С. Йовчев, като е било прекратено, впоследствие възобновено по реда на чл.99 АПК. Административният съд е приел, че съгласието на съсобствениците на имот 66 е изискуемо по смисъла на чл.131,ал.2,т.1 във връзка с чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ. Прието е също, че за [квартал], гр. Сърница няма одобрен и действащ кадастрален и регулационен план, а приетия такъв за улична регулация с Решение 28/30.01.2014г. на Общински съвет Велинград е бил прогласен за нищожен частично / в частта за достъпа до имот 130/. Решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение - произнасяне по некомплектована административна преписка и неправилно разпределена доказателствена тежест, което е довело и до неизясненост на спора от фактическа страна. В нарушение на служебното начало по чл.9 във връзка с чл.171,ал.4 и ал.2 АПК, съдът се е произнесъл при липса по административната преписка на основни писмени доказателства, които да сочат налице ли е действащ за [квартал] ПУП-ПУР. Мотивите в съдебното решение, че такъв е бил одобрен с Решение 28/30.01.2014г. на Общински съвет Велинград, но прогласен за нищожен частично от съда не почиват на доказателства по делото липсва както графична част на този план, така и съдебното решение /което дори не е посочено с номер и дело, по което е постановено/, заверено с отметка че е влязло в сила. Същевременно становищата на страните са противоречиви в тази насока, а административният орган игнорира въобще този факт и обосновава оспорения отказ с липса на одобрен кадастрален и регулационен план за местността. Видно от приложената скица-проект към заявлението, на нея е отразена улична регулация, като новопредвидената улица-тупик се свързва с улица в о.т. 31а. От друга страна скицата - проект е за изменение на ПУП-ПР за поземлен имот 130, кв.10 по плана на [квартал], а заданието за изработване на ПУП-ПР за обслужване на имот 130 и създаване на нова улица-тупик по ЗРП от 1980г., т.е. има смесване на две качествено различни процедури по изработване на първоначален план и по изменение на действащ план. Мотивите на административният съд също са противоречиви в тази насока, тъй като е прието, че оспорения отказ кмета на Община Сърница касае искане за изработване на ПУП-ПУР за създаване на улица - тупик, а правилността на отказа е обвързана с изискуемост на съгласието на съсобствениците на засегнатия имот 66 с разпоредбите на чл.131,ал.2,т.1 във връзка с чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ, като чл.134 визира основанията за изменение на ПУП, а не за изработване на първоначален такъв. Изложеното сочи на абсолютна неизясненост на делото от фактическа страна и липса на фундаментални доказателства, които е следвало да бъдат изискани от административния орган, а при нужда е следвало да се укаже на страните възможността на допускане на съдебно-техническа експертиза или се назначи такава служебно от съда по реда на чл.171,ал.2, предл. 2 във връзка с чл. 170, ал. 1 АПК. Основателно е и възражението по касационната жалба за недопустимо визиране в решението на Бургаски административен съд на страница втора. Решението е незаконосъобразно и в частта, с която е с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. Йовчев и е прекратено производството в тази част. Липсва постановено по делото определение за оставяне без движение на жалбата на С. Йовчев с конкретни указания за представяне на доказателства за собственост или ограничено вещно право върху имота или някоя от сградите в него. Обстоятелството, че обсъденото от съда разрешение за строеж за сграда в имот 130 е само на името на другата жалбоподателка Г. Йовчева и няма данни за роднинска връзка със С. Йовчев, не е достатъчно да обоснове липса на активна процесуална легитимация за Йовчев. Предвид изложеното и на основание чл.222,ал.2,т.1 и т.2 АПК, решението следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане при спазване на дадените указания. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,