Решение № 2534 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2016 г.
ВАСI отделение28.02.2017 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/18.01.2016 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 572/2015 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2534 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 176, ал. 2 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", [населено място] обжалва решение № 65/18.01.2016 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 572/2015 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 1701/22.07.2015 г. постановено по същото дело, като преписката бъде изпратена на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 160, ал. 4 ДОПК и чл. 173, ал. 2 АПК. Касационният жалбоподател счита, че след прогласяване нищожност на ревизионния акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът е задължен да изпрати преписката на компетентния орган по приходите. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - С. Д. К. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 1701/22.07.2015 г. постановено по адм. дело № 572/2015 г., Административен съд - В. е прогласил за нищожен издаденият на С. Д. К. ревизионен акт № Р-27-1401183-091-01/21.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 850/21.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", [населено място]. Това решение е оставено в сила с решение № 12521/23.11.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 10867/2015 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил искането на решаващия орган по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт за обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. За да се постанови този резултат в решението е прието, че правомощията на съда при разглеждане на спорове по ДОПК са уредени в чл. 160 ДОПК. Правомощията за връщане на преписката на компетентния орган са уредени в чл. 160, ал. 3 ДОПК, но съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК тази възможност е изключена за ревизионните актове. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът, че правомощието по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите, не се прилага за ревизионните актове. Това следва от изричната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК и се отнася и за случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Тази норма е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,