Решение № 1468 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2017 г.

Решение № 1468 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на П. И. Д. от гр. Х. срещу решение № 1057 от 19.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2426/2016 г. по описа на Административен съд - П., Второ отделение, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., чрез юрисконсулт Вълчанова, в отговор от 18.07.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на П. И. Д. от гр. Х. срещу решение № 2153-15-243 от 28.09.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на разпореждане № 4702104476/протокол № Ра-652 от 27.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, след произнасяне от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд - П., с което жалбата е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите към спорните правоотношения материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, изразените от страните становища по тях, като в мотивите е отговорено на всички относими възражения. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по следните съображения: Касационният жалбоподател поддържа теза, че разпореждане № 4702104476/протокол № Ра-652 от 27.08.2014 г. е административен акт по чл. 98, ал. 2 КСО и е издадено от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П., като липсва произнасяне по реда на чл. 114, ал. 3 КСО, съгласно който при недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания разпорежданията се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО обаче изрично сочи, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. Според чл. 89, ал. 1 КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е сред визираните длъжностни лица. Действително съществува и реда по чл. 114, ал. 3 КСО, при който за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Касае се отново до разпореждане, макар и издадено от друго длъжностно лице. По кой ред ще бъде издадено разпореждането зависи от обстоятелството кой орган на НОИ е констатирал неправилно изплатените суми за пенсии. Ако законодателят е имал предвид, че реда по чл. 114, ал. 3 КСО е задължителен за недобросъвестно получените суми, то той не би употребил израза "За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2.. ", а ал. 2 от същия текст се отнася за добросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Също така не би дал изрични правомощия за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии по реда на чл. 98, ал. 2 КСО. Недобросъвестно получените суми от пенсии са форма на неправилно изплатени суми за пенсии. И двата акта - по чл. 98, ал. 2 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" и "ж" КСО, който действа като контролна инстанция по административен ред. В тази връзка оплакванията на касатора, че разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и от некомпетентен орган, не намира законово основание. Неоснователни са и възраженията, че разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО е следвало да бъде издадено едва след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО, което е станало с решение № 5056 от 27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 6393/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. В тази връзка следва да бъде приложена нормативната уредба, действащата към 27.08.2014 г. - датата на издаване на разпореждане № 4702104476/протокол № Ра-652 на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. Разпоредбата чл. 10, ал. 7 НПОС, едва в редакцията й ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., изисква разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО да се издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО за изменение или прекратяване на пенсията, т. е цитираната норма не е била в сила към 27.08.2014 г. Предходната редакция на чл. 10, ал. 7 НПОС сочи като предпоставка за издадаване на разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми установяването на дължимата сума. С разпореждане № 4702104476/протокол № ПР-1312 от 26.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. е отменено разпореждане № 78 от 1.06.2001 г. и всички последващи разпореждания, като пенсията на Дишкелова е отпусната от 14.09.2010 г. С това разпореждане е установено, че към 10.05.2001 г., началната дата на отпуснатата с разпореждане № 78 от 1.06.2001 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, Дишкелова не е имала право на тази пенсия, тъй като не е отговаряла на изискванията на § 4 ПЗР на КСО. Пенсията е отпусната при осигурителен стаж от трета категория 20 години 10 месеца и 3 дни, осигурителен стаж от втора категория 15 години 00 месеца и 20 дни, на основание чл. 104 КСО, превърнат към трета категория общ осигурителен стаж 39 години 7 месеца и 28 дни, какъвто стаж лицето не е притежавало. Въз основа на възстановената документация е констатирано, че Дишкелова е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 КСО, считано от 14.09.2010 г., при осигурителен стаж от трета категория 30 години 4 месеца и 26 дни. Цитираното разпореждане е потвърдено с решение № РД-431 от 18.12.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П.. С решение № 5056 от 27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 6393/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, което е окончателно, е отменено решение № 717 от 7.04.2015 г. по адм. д. № 16/2015 г. на Административен съд - П. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на П. И. Д. срещу решение № РД-431 от 18.12.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 4702104476/протокол № ПР-1312 от 26.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. С оглед действащата редакция на чл. 10, ал. 7 НПОС, посочена по-горе в тези мотиви не е било налице изискването за влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО. Освен това в чл. 117а, ал. 1 КСО, изрично е записано, че обжалването на разпорежданията чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. Съдът правилно е съобразил окончателното решение на Върховния административен съд и влезлите в сила цитирани по- горе актове на органите на Териториално поделение на НОИ гр. П.. По отношение на въпроса било ли е лицето добросъвестно при получаване на процесните осигурителни плащания следва да бъде съобразено, че в решение № 2153-15-243 от 28.09.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., което по силата на чл. 118, ал. 1 КСО подлежи на обжалване пред административния съд, са изложени подробни мотиви защо се приема, че следва да се приложи нормата на чл. 114, ал. 1 КСО. Действително пенсионното досие на Дишкелова не е било открито в Териториално поделение на НОИ гр. П., което е наложило неговото възстановяване. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 КСО, са извършили проверки при посочените от Дишкелова осигурители. При тези проверки е установено, че тя не е притежавала осигурителен стаж от първа категория, нито 15 години 00 месеца и 20 дни от втора категория, осигурителен стаж от трета категория 20 г. 10 м. и 3 дни или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория по 104 КСО 39 г. 7 месеца и 28 дни, което означава, че не е отговаряла на изискванията на § 4 ПЗР КСО към датата на отпускане на пенсията. Придобила е право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 КСО, считано от 14.09.2010 г., при осигурителен стаж от трета категория 30 години 4 месеца и 26 дни. Не е доказан осигурителен стаж за повече от девет години, включително и такъв при условията на втора категория труд. Следователно се касае до сериозно различие. Не може да бъде прието, че към датата на получаване на разпореждане № 78 от 1.06.2001 г. Дишкелова не е знаела действителния размер на положения от нея трудов и осигурителен стаж, както и че не е работила при условия на труд, обуславящи преференциалните условия на § 4 ПЗР на КСО. В тази връзка се съобразява, че в хода на производството по възстановяване на административната преписка лицето дори не е посочило при кой осигурител/осигурители е положило стаж от втора категория. По отношение на субективното възприятие на получаваната без правно основание пенсия трябва да се има предвид, че видно от административната преписка, Дишкелова е заемала и длъжности на икономист, зам. главен счетоводител и главен счетоводител, което означава, че е била наясно с понятия като трудов и осигурителен стаж, както и категория на труда. Правилно административният орган се е позовал и на разпоредбата чл. 9, ал. 1 НПОС, в редакцията й към датата на отпускане на пенсията, че към досието се прилагат документи за осигурителен доход, а не за осигурителен стаж. В тази връзка изводите на съда кореспондират с нормата на чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. Правилно е решението и в частта му по приложението на института на давността. Съобразено е решение № РД-323 от 13.10.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е заличено по давност вземане в размер на 33 215.78 лв., от които 12 936.07 лв. главница за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и 20 279.71 лв. лихви, както и административните актове, с които производството е било спряно. Съгласно разпоредба на чл. 115, ал. 1 КСО, която е била в сила към 1.01.2009 г., вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Във връзка с последния юридически факт и оплакванията на касаторката следва да бъде съобразено следното: В нормата на чл. 115, ал. 2, т. 3 КСО, в сила към 1.01.2009 г. и впоследствие като ал. 3, е предвидено, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В разпореждане № 4702104476/протокол № Ра-652 от 27.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. е посочен размера на главницата и лихвите, даден е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, отразена е сумата, която ще се удържа от пенсията. Лицето не е предприело действия по погасяване на дълга в цитирания срок. От данните по делото се установява, че действия по принудително изпълнение са били предприети от административния орган още през 2014 г., като видно от справката на лист 199 първата дата на удръжката е 31.10.2014 г. При това положение и с оглед нормата на в чл. 117а, ал. 1 КСО, в която изрично е записано, че обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им, не може да се приеме, че давността е прекъсната едва към 27.04.2016 г., когато е постановено решението по адм. д. № 6393/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, както и че следва да считат погасени по давност и вземанията до 31.12.2010 г. включително. Това е така, тъй като вземането за 2009 г. става изискуемо на 1.01.2010 г. (1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася) и петгодишният срок би изтекъл на 1.01.2015 г., а за вземането за 2010 г., съответно изискуемо на 1.01.2011 г., този срок е 1.01.2016 г. По същество жалбоподателката по първоначалното дело не е оспорила изчисленията на оставащите за изплащане главница и лихви. Поставената от нея на вещото лице задача, която е в смисъл каква част от претендираната от ответника с разпореждане № 4702104476/протокол № Ра-652 от 27.08.2014 г. сума за възстановяване (отделно за главница и лихви) се дължи на разликата в дохода и каква част се дължи на разликата в стажа, към съответни дати, няма отношение към същността на спора и правилно тези изчисления не са били съобразени от съда, а е преценена само действащата нормативна уредба. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не били допуснати в конкретния случай. При така изложените мотиви решението на първоинстанционния съд се оставя в сила, тъй като не страда от визираните касационни основания. Процесуалният представител на Дишкелова не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. С отговора от 18.07.2017 г., ответникът претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 1 и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в полза ТП на НОИ се присъжда сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,