Решение № 31 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2014 г.

ВАСVI отделение05.01.2015 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 20.06.2014 г. по административно дело № 45/2014 г. на Административен съд - Габрово. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 31 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 39 от 20.06.2014 г. по административно дело № 45/2014 г., Административен съд - Габрово е: 1) отменил принудителни административни мерки - предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ № 2 и 3, дадени с протокол от извършена проверка с изх. № 11-07-23 от 12.02.2014 г. от Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово; 2) отхвърлил жалбата на "Шопов транс" ЕООД - гр. Севлиево против предписание № 1, дадено с протокол от извършена проверка с изх. № 11-07-23 от 12.02.2014 г. от Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово. Така постановеният съдебен акт в отхвърлителната му част е атакуван с касационна жалба от "Шопов транс" ЕООД, ЕИК 107548872, действащо чрез пълномощника адвокат Гьопсалиев. Касаторът твърди, че решението в тази му част е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което моли в същата то да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово, чрез пълномощника юрисконсулт Тъпов оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение на Габровския административен съд да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че е извършена проверка от старши инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово за спазване на нормите за безопасност на работното оборудване и технологичните процеси в обект на касатора, представляващ метанстанция в гр. Севлиево. По време на проверката инспекторите констатирали, че в заповедта за видовете инструктаж по безопасност и здраве при работа (БЗР) работодателят не е определил длъжностните лица, които ще ги провеждат и документират - чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За отстраняване на това нарушение на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда проверяващите са предписали на работодателя да определи с писмена заповед длъжностните лица, които ще провеждат и документират инструктажите по БЗР в дружеството. За да не уважи жалбата срещу процесното предписание Габровският административен съд е приел, че работодателят не е определил лице, което ще провежда периодичен и извънреден инструктаж. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството пред Административен съд - Габрово (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея принудителни административни мерки) са потвърдени констатациите на административния орган, обусловили издаването на предписание № 1. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорените предписания съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното предписание. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, обуславящи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да дадат задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Фактическите констатации на инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка касателно процесното нарушение, за отстраняването на което е дадено предписание № 1, са верни и пълни, което е довело и до законосъобразност на издаденото въз основа на тях предписание. Позоваването на касатора на издадената от управителя на дружеството заповед за провеждане на инструктаж, е неоснователно, защото в нея за периодичния и извънредния инструктаж не е посочено конкретно лице (лица), което да ги провежда и документира, като такова не е посочено и в представените по делото програми за различните видовете инструктаж, утвърдени от управителя на дружеството. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2