Решение № 7060 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2011 г.

Решение № 7060 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) срещу решение № 4121 от 10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2215/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон - чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК. Твърди се, че АГКК не е страна по сключения между ответника - Васко Димов Стоянов и адв. Митова договор за правна помощ, поради което за АГКК не възникват никакви задължения по този договор. Твърди се също, че с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ответникът не е претърпял вреди от действия или бездействия на административния орган, както и че не е налице причинно-следствена връзка между отменения административен акт и заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна - Васко Димов Стоянов в съдебно заседание се представлява от адв. Митова, която оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в заключението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София-град в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е уважил исковата молба на Васко Димов Стоянов срещу АГКК за присъждане на обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение на адв. Митова, които са следствие от отменен по съответния ред акт на АГКК. Съдът е приел, че иска е доказан. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, включително установена е причинно-следствената връзка между вредите и незаконосъобразния акт. Решението е неправилно. Не се спори по делото, че Васко Димов Стоянов е обжалвал пред Административен съд - Варна Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор по АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район. С влязло в сила решение № 392 от 16.03.2009 г. административният съд е отменил като незаконосъобразна заповедта, като в полза на жалбоподателя били присъден разноските по делото, т. е. действително е налице отменен по съответния ред административен акт. Не се спори и за това, че за присъдените му разноски в размер на 510 лв. е издаден изпълнителен лист от съда, вследствие на което Стоянов е завел изпълнително производство за сумата по изпълнителния лист. Ответникът по изпълнението - Агенцията по кадастър, настоящ касатор, не е заплатил присъдената на взискателя сума като на частния съдебен изпълнител е дадено изрично указание за представяне на изпълнителния лист пред финансовия орган на Агенцията /с писмо № 11-93/04.09.2009 г./. Такъв орган според Устройствения правилника на Агенцията - чл. 11, т. 4 е Дирекция "Административно правно и финансово обслужване". За представителство в изпълнителното производство и предявяване на изпълнителния лист пред цитирана по-горе дирекция, която е част от общата администрация на агенцията със седалище в гр. София Стоянов е сключил на 08.11.2009 г. договор за правна защита и съдействие с адв. Митова. По договора е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. за адвокатската услуга, доказателство, за което служи представеният по делото договор с нанесено отбелязване за реално заплатената сума. За целите на изпълнителното производство на 10.11.2009 г. с вх. № 94-406 е предявен изпълнителния лист № 1982/17.04.2009 г. за сумата от 510 лв., като са поискани и направените адвокатски разноски. На 08.12.2009 г. с телеграфен запис сумата по изпълнителния лист в размер на 510 лв. е заплатена на взискателя, като не са заплатени претендираните разноски за адвокат в изпълнителното производство. Горната фактическа обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд, но направените от него правни изводи не съответстват на материалния закон - ЗОДОВ и конкретно чл. 8, ал. 2, съгласно който когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Въпросът за разноските в изпълнителното производство, каквито са всъщност понесените от ищеца, настоящ ответник, вреди, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася в изпълнителното производство. Както неведнъж ВАС е имал повод да се произнесе по сходни казуси, разноските по воденото производство (съдебно или изпълнително) не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Те са последица и резултат от волята на ответника да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия - за представителство пред АГКК и предявяване по реда и условията на чл. 519, ал. 2 ГПК на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението, който съгласно Устройствения правилник на АГКК е разположен в седалището на Агенцията, а именно в гр. София. Направените разходи не произтичат пряко и непосредствено от отменения административен акт, за да обосноват приложението на ЗОДОВ. Следва да се посочи, че този извод не се променя от факта, че адресът на ищеца, настоящ ответник е различен от адреса на финансовия орган на АГКК, тъй като действието по предявяване на изпълнителния лист е можело да стане и по пощата с обратна разписка. Като е приел обратното и е уважил иска в претендирания размер, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли исковата молба на Добрин Николов Добрев срещу АСГГ, като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане на процесуалния представител на касатора, на последния следва да бъдат присъдени разноски само за касационната инстанция. При това разноски се дължат и за първоинстанционното производство, но поради това, че такива не са поискани, то не следва да се присъждат за първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,