Решение № 206 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 159/2009 г.

Решение № 206 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 159/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Валентин Николов Торлозов обжалва по касационен ред въззивно решение № 7/2.II.2009 г. по в.н.о.х.д. № 255/2008 г. на Апелативен съд - Бургас с доводи за всички касационни основания и съображения, които повтарят, почти буквално, поддържаното от защитата пред въззивния съд. Искането е да се отмени решението и постанови оправдателна присъда, или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Като трета алтернатива се поддържа наказанието да се намали с прилагане на чл. 55 НК и условното осъждане по чл. 66 НК, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалия да се намали чувствително. Частният обвинител и граждански ищец Г. Я. И. не изразява отношение по жалбата. Прокурорът от ВКП поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I н.о. в настоящия състав намира: С въззивното решение, предмет на касационната проверка е потвърдена присъда № 91/23. Х.2008 г. по н.о.х.д. № 265/2008 г. на ОС-Ямбол, с която подсъдимия В. Н. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК на 10 (десет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 1.I.2008 г. в гр. Е., Ямболска област направил опит умишлено да умъртви Г. Я. И.; осъден е да заплати на пострадалия 30000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на делото и постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения, които да се квалифицират като касационни основания по чл. 348 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за отговорността на подс. В. Н. Т. В съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети доводите на защитата в подкрепа на жалбата. Изводите на съда съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. При анализа на доказателствата няма нарушения на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства. Несъгласието на защитата с преценката на доказателствата по делото не е аргумент за извод, че са нарушени процесуалните правила, нито пък, че делото е решено без да е разкрита обективната истина. Неоснователно защитата поддържа, че в нарушение на НПК е изследвана кръвта по ножа, оръдие на престъплението, защото иззет като веществено доказателство е самия нож, което действие не се оспорва. Изследването на вещественото доказателство е дало нова информация - за принадлежността на кръвта по острието му. И това не противоречи на процесуалния закон. Няма нарушение на правилата и с отказа да се изиска разпечатка от разговорите по тел.166, след като обстоятелствата, които биха се установили с документа са възприети от съда факти на основание други доказателства. Мотивиран е и отказа на съда за провеждане на исканите от защитата очни ставки. Между впрочем, тази страна е възприела решението на съда, защото не е подновила искането си преди приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция, а напротив - изрично е заявила да се приключи съдебното следствие. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - подсъдимият Т е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК - опит към умишлено убийство на Г. Я. И. И третото касационно основание не е налице. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. И в гражданската част няма основания за намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица на извършеното престъпление. Спазен е критерия по чл. 52 ЗЗД този размер да се определя по справедливост. Съдът е съобразил характера на увреждането, претърпените болки, страдания и ограничения от гражданския ищец. Ирелевантни във връзка с това са твърденията за влошени отношения между подсъдим и пострадал, след като не се поддържа, а то няма и място за това, последният да е допринесъл за увреждането си. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът