Решение № 7431 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2017 г.

Решение № 7431 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП гр. В., срещу решение № 1927 от 02.11.2017 г. Постановено по адм. д. № 2165 по описа за 2017 г. на Административен съд /АС/ - гр. В., с което е отменена заповед № 206-ОП от 11.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП. В. С отменената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Албиция" ООД, гр. В., е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" представляващ: ловна хижа "З.", находящ се в с. К., обл. В., комплекс "Тримата мускетари" и забрана достъпа до него за срок от 7 дни. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на съда относно противоречието на възложената принудителна административна мярка с целта на закона. Поддържа, че са налице материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за законосъобразността на която било достатъчно наличие на констатирано нарушение с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗАНН. Счита, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не променят факта на извършеното нарушение и съответно наличието на предпоставките за издаване на ПАМ. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба "Албиция " ООД, не изразява становище по оспорването. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за допустимост и основателност на оспорването. Неправилна е преценката на съда за противоречие с целта на закона. Върховният административен съд, Осмо отделение, след преценка относно допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 206-ОП от 11.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., с която на "Албиция " ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на обект": ловна хижа "З.", находяща се в с. К., обл. В., комплекс "Тримата мускетари" и забрана на достъпа до него за срок от седем дни. За да отмени заповедта съдът е приел, че от събраните в административното производство доказателства се установява извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ. За това е съставен протокол за извършена проверка № 0238341/06.07.2017 г. от контролните органи, както и акт за установяване на административно нарушение АУАН № F315759 от 11.07.2017 г. Според мотивите на АС-В., заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. е действал при условията на обвързана компетентност, като въз основа на установените факти е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка е обосновано с неиздаването на касова бележка за извършена продажба в търговския обект. Според съда това е достатъчно основание, за да бъде наложен принудителна административна мярка. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка в конкретния случай е да предотврати извършването на неправомерно деяние. Същата не може да бъде постигната със запечатването на обекта. Такава превантивна мярка би могла да има целения ефект при другите хипотези предвидени в чл. 186, но не и в случаите на неиздаване на касова бележка. Съдът е приел, че в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че непосредствено след извършване на нарушението е издаден касов бон, поради което вредните последици от деянието са отстранени незабавно. Решението на Административен съд - гр. В. е валидно и допустимо, но неправилно. На търговския субект е наложена принудителна административна мярка за неспазване на реда за издаване на документ за търговска продажба по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Фактите по делото не са били спорни между страните. Съобразно правомощията си на 06.07.2017 г. приходните органи извършили проверка на търговски обект - ловна хижа "З.", находящ се в с. К., обл. В., която документирали по реда на чл. 110, ал. 4 ДОПК, със съставянето на протокол. С него се установява с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, че при извършено плащане на консумация в провереното заведение на стойност от 16.80 лв., не бил издаден фискален касов бон от въведен в обекта ЕКАФП, регистриран на "Албиция"ООД. Извършването на плащане в 13:00 часа и издаването на касова бележка в 13.36 ч. не може да разколебае доказателствената сила на приложените в административната преписка официални документи - протокол за проверка и АУАН. При установяването на горните факти, административния орган е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка. В тази връзка заповедта е пространно мотивирана при съобразяване на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и налагане на административна принуда в средния размер от 7 дни. Административният орган правилно е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес, целите на ПАМ да се осъществи превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. Определеният срок е една преценен с оглед тежестта на нарушението и максимално определения по закон 30 дневен срок, а в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността на му е определена при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Административният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С оглед на това следва да бъде прието, че в заповедта се съдържат мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Като е приел друго и е отменил заповедта като незаконосъобразна, Административен съд - гр. В. е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Албиция" ООД - гр. В. срещу заповед № 206-ОП от 11.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект": ловна хижа "З.", находяща се в с. К., обл. В., комплекс "Т. М." и забрана достъпа до него за срок от седем дни следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,