Решение № 9544 от 27.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на М. Михайлова от гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Петров, срещу Решение 6303/02.11.2021 г., постановено по адм. дело 3211/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-22221919005798-091-001/27.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 252/15.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2214,45 лв. и лихви 1254,09 лв. и за 2016 г. в размер на 4322,32 лв. и лихви 1569,37 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване е аргументирано с пропуск на съда да анализира установени по преписката факти, относими към тезата на ревизиращите за наличните парични средства, с които Михайлова е разполагала към 01.01.2014 г., редуцирани произволно от 30 000 щатски долара на 5 000 лв. Касаторката сочи, че изчерпателно е назовавала конкретни източници и размер на доходите си, които не са изследвани в пълнота от органите по приходите. Съдът е необосновано е ценил невярното съждение, че Михайлова е купувала ценни книжа и дялови участия, но е игнорирал представените при административното оспорване на РА рамкови договори, сключени между Ника спорт ЕООД и Тово спорт ООД. По тези съображения се отправя искане за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Кирова, оспорва основателността й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град съгласно уточненията на стр. 1 и 3 от жалбата, е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221919005798-091-001/27.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 252/15.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2214,45 лв. и лихви 1254,09 лв. и за 2016 г. в размер на 4322,32 лв. и лихви 1569,37 лв. Михайлова двукратно сочи, че не оспорва извършеното в рамките на административното обжалване изменение на РА в частта по ЗДДФЛ за 2015 г. чрез намаляване на резултата от 493,49 лв. на 368,49 лв. заедно със съответната закъснителна лихва. Според фактическите установявания на АССГ в рамките на ревизираните данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Михайлова, която е собственик на капитала на Ника спорт ЕООД, е получила доходи по трудови правоотношения с Детска градина 151 Леда Милева , с Анна 74 ЕООД, от изплатен дивидент през 2018 г. /14 000 лв./, от продажба на моторни превозни средства, и безвъзмездна финансова помощ от В. Вълчева /25 000 лв./ Касаторката е декларирала, че към 01.01.2014 г. е разполагала с лични спестявания от дългогодишна трудова дейност в размер на 30 000 щатски долара. Ревизиращите не ценили заявеното поради липса на документална обоснованост и заключили, че за начална налична сума следва да се приеме 5 000 лв. Органите по приходите анализирали счетоводните операции по сч см 107 Собственик на Ника спорт ЕООД и констатирали отчитане на лични вноски на Михайлова и получени от нея суми от юридическото лице в отделни периоди в рамките на ревизираните. Така отразените по кредита на счетоводната сметка суми са отнесени в разходната част на сравнителната таблица, а тези по дебита й са ценени като доход на касаторката. Съпоставката между имуществото на Михайлова и разходите й показала несъответствие между общите размери на разходите с тези на приходите за 2014 г. и 2016 г., което според ревизиращите е последица от недекларирани доходи с неустановен произход чл. 122, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ. Ревизираната е уведомена по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от кодекса. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2014 г. и за 2016 г. са установени данъчни основи за облагане съответно 22144,59 лв. и 43 233,23 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е обосновал изводи за неговата валидност и материална законосъобразност. След като е изложил установените в ревизионното производство факти в резултат на извършените административнопроцесуални действия и събраните писмени доказателства съдът е заключил, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за всеки от спорните данъчни периоди, което обуславя правомощието им да определят данъчната основа за облагане с данък по материалния закон /ЗДДФЛ/. За да докажат наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените от него /декларирани/ доходи за всеки един от спорните данъчни периоди, органите по приходите са съпоставили доказаните според тях доходи с установените разходи, както и наличните в началото и в края на периода парични средства по банковите сметки на касаторката. Последната не оспорва включените в таблиците от РД и РА източници на доходи и техните размери, направените разходи и техните размери, както и паричните средства по банковите си сметки. Действително, отразяванията по сч см 107 Собственик на Ника спорт ЕООД приходните органи некоректно са отнесли като разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия в таблиците за отделните данъчни периоди без това да влияе върху размера на внасяните от Михайлова парични средства в дружеството. Данъчната основа при всяка от хипотезите, включени в чл. 122, ал. 1 ДОПК, се определя съобразно критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, с оглед особеностите на случая кои от обстоятелствата, посочени в нормата да приложи. Целта на уредбата е данъчната основа да бъде формирана по такъв начин, че да бъде максимално близка до тази данъчна основа, които би била налице при нормално протичане на данъчното правоотношение. Доколкото отклонението от такова развитие се дължи на поведението на данъчно задълженото лице, то негова е доказателствената тежест да обори констатациите на ревизионния акт, в това число и относно начина на определяне на данъчната основа. Противоречивите позиции на страните по делото касаят началната разполагаема сума на касаторката към 01.01.2014 г. Пред органите по приходите ревизираната декларира, че към 01.01.2014 г. разполага с лични спестявания от 30-години трудов стаж, възлизащи на 30 000 щатски долара, които е съхранявала в брой поради недоверие в банковата система. Ревизиращите извършили проверка в информационната система на приходната администрация за периода 1998 г. 2014 г. и констатирали декларирани доходи от трудови правоотношения с Кридо К ЕООД, минимален осигурителен доход като едноличен търговец с наименование ЕТ Марже М. Михайлова , доходи от земеделски кооперации, но и придобити недвижимости. Техните размери са анализирани от съда, който обосновано е приел, че не позволяват генериране в дългосрочен план на спестявания, възлизащи на 30 000 щатски долара. Нещо повече дори касаторката да бе назовала конкретен източник на доход в цитирания размер, без доказателства за направени в този значителен времеви период /дори само за покриване на основни потребности/ разходи, не може да бъде поставен знак на равенство между получен доход и спестявания. По тези съображения обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на администрацията се следва своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 798 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение