Решение № 1544 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2019 г.

Решение № 1544 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1960 от 22.03.2019 г., постановено по административно дело № 327/2018 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменил писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-07-188/28.09.2015 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД, ЕИК 131461740, е поканено да възстанови доброволно сума в размер на 281216. 35 лева, отчетена и заплатена за периода 2006 г. – 2014 г.; 2) отхвърлил жалбата на "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД, ЕИК 131461740, срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-07-188/28.09.2015 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, в частта, с която дружеството е поканено да възстанови доброволно сума в размер на 35617. 90 лева, отчетена и заплатена за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г.; 3) осъдил Столичната здравноосигурителна каса да заплати на "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД сумата 1997 лева за деловодни разноски. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена писмената покана досежно исканото връщане в бюджета на НЗОК на получените от лечебното заведение суми за периода 2006 г. – 2014 г., е подадена касационна жалба от директора на Столичната здравноосигурителна каса, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Х. Тодоров. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част, като се претендира в тази част то да бъде отменено. Постановеният съдебен акт е атакуван и от "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат М. Йотов, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана по отношение на исканото връщане в бюджета на касата на получените от лечебното заведение суми за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената част и да му се присъдят направените деловодни разноски ведно с дължимото юрисконсултско възнаграждение. Ведно с това процесуалният му представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба на директора на СЗОК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, а за основателна намира само жалбата на директора на СЗОК, като предлага решението да бъде отменено поради неправилност в частта му, с която е отменена писмената покана. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С процесната писмена покана на директора на СЗОК, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД, изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ през периода 2006 г. – 2015 г. по сключени договори с НЗОК, е поканен да възстанови в бюджета на касата сумите, получени за извършената дейност по договорите през този период поради това, че не е имало правно основание за плащането им. Органът е приел, че на заявения от дружеството адрес в с. Балша, на който последното твърди, че е оказвало договорената медицинска помощ, никога не е имало лечебно заведение, поради което отчетената от "Медицински център "Авицена" ЕООД медицинска дейност реално не е извършвана, съответно плащанията за извършването й са били направени без правно основание. В мотивите на подложеното на касация съдебно решение е прието, че писмената покана е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключението на назначената съдебна експертиза съдът е приел за оборен извода на административния орган, че в периода 2006 г. – 2014 г. не е съществувало лечебно заведение "Медико-дентален център "Авицена" в с. Балша на ул. "Стара планина" № 25, а оттам и извода, че отчетените медицински услуги не са били извършени и следователно заплатените от НЗОК суми са неоснователно получени от дружеството. Посочено е, че в периода 2006 г. – 2014 г. лечебното заведение в с. Балша е съществувало и съответно е осъществявало медицинска помощ (на адреса, посочен в договорите, за който то е имало регистрация), поради което жалбата му в тази част е преценена за основателна. В частта за отчетената в СЗОК медицинска дейност за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г. съдът е намерил жалбата за неоснователна, като е формулирал извод, че през този период дружеството не е извършвало медицинска дейност на адреса в с. Балша, но е отчело такава в СЗОК, и тя е била заплатена от касата. По тези съображения решаващият съдебен състав е отменил като незаконосъобразна поканата в частта й, касаеща периода 2006 г. – 2014 г., и е отхвърлил жалбата срещу нея касателно периода януари – юли 2015 г. Разноските са присъдени по съразмерност съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от такива пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съобразено е и установеното с констативен протокол № 807 от 21.11.2013 г. по описа на Столична регионална здравна инспекция, съставен от две длъжностни лица от тази инспекция, които при проверка на място са установили реалното съществуване на медицинския център по мястото му на регистрация в с. Балша. Съдът е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Заключението на вещото лице е изготвено по поставените въпроси, дадените отговори са последователни и обосновани, като е било прието от първоинстанционния съд без оспорване от страните в съдебното производство. Предвид това решаващият състав на АССГ надлежно е възприел и обсъдил констатациите на вещото лице. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК (противно на твърдяното от повереника на директора на СЗОК). За да провери фактическите констатации на контролните органи съдът се е позовал именно на неоспореното пред него от страните заключение на назначената експертиза, което с основание е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, и го е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразна (като издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел) относно исканото връщане на заплатените от касата суми за периода 2006 г. - 2014 г., за който период няма конкретни данни за неоснователно получени суми от изпълнителя на медицинска помощ (обусловило уважаването на първоначалната жалба в тази част), и законосъобразна за нареденото връщане на платените суми за неизвършена медицинска дейност от лечебното заведение през първите седем месеца на 2015 г., поради което в тази част жалбата на лечебното заведение против писмената покана е била отхвърлена (само за 2015 г. поканата е издадена при наличие на обосноваващите я фактически и материалноправни предпоставки). За пълнота следва да се отбележи, че противно на твърдяното от касатора "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД, съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВАС с решението му по административно дело № 12824/2016 г., с което е отменено предходно решение на АССГ по казуса и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Неоснователно е и твърдението на същия касатор, че писмената покана е издадена въз основа на заповед от 11.08.2015 г. на директора на СЗОК за прекратяване на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ № 22-2259/2015 г., която заповед е отменена с решение на АССГ по административно дело № 8538/2017 г., оставено в сила с решение на ВАС по административно дело № 4144/2018 г. В писмената покана подобно позоваване няма (в обстоятелствената й част не се посочва същата да е издадена във връзка с прекратяване на договора), а и тя е издадена на различно правно основание от това на заповедта. Освен това, двете дела, ако и да са водени между едни и същи страни, и по тях част от обсъжданите факти да съвпадат, имат различен предмет – предмет на оспорване са различни актове. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от АССГ съдебен акт е не страда от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора своевременно направеното акцесорно искане за присъждане на деловодни разноски от "Медико-дентален център "Авицена" ЕООД (другият касатор не е претендирал присъждане на такива) също не следва да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,