Решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 916/2015 г.

Решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 226 от 2.12.2014 г. по в. гр. д. № 480 по описа за 2014 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 665/2014 г. на Видински районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените разноски, включващи адвокатско възнаграждение за две инстанция от по 500 лв. и държавни такси пред касационната от 158 лв., съобразно представен списък и приложени договори. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора, в които е налице позоваване на постановено по идентичен случай решение по чл. 290 от ГПК № 258 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С определение № 431 от 16.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса: Длъжен ли е съда да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл. 193 от КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото, по който е констатирано противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС с № 158 от 1.07.13 г. по гр. д. № 1008/12 г. на IV г. о., № 19 от 30.05.11 г. по гр. д. № 262/10 г. на II г. о., № 229 от 20.10.11 г. по гр. д. № 1465/10 г. на II г. о. В конкретния случай няма спор по фактите: Настоящият ответник П. П. И. е заемал длъжността "шофьор" в [фирма] [населено място]. Със заповед № 9 от 17.02.2014 г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 190, т. 3, 4 и 7 от КТ и доклад с вх. № 43 от 17.02.2014 г. от заемащия длъжността "Началник ремонтно звено и транспорт" поради "отказ за изпълнение на трудовите задължения", което причинило "имуществена вреда на фирмата, произтичаща от договор с [община] за необслужени 250бр. контейнера по 2.40 лв./х 3 на обща стойност 1 800 лв., заедно с наложени санкции от [община] за необслужени контейнери за Т. ". Прието е, че с тези действия лицето е застрашило "изпълнението на договора с [община], интересите на работодателя, нарушило е трудовата дисциплина по КТ и другите нормативни актове, както и чл. 10,11 и 12 от трудов договор № 222 от 16.05.2013 г. и длъжностната характеристика". В заповедта изрично е записано, че "лицето отказва да даде писмени обяснения за действията си". Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели. Обжалвана е в срок, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като единствените посочени от ищеца в исковата му молба от 31.03.2014 г. доводи са, че няма предходни наложени наказания и че оспорва вменената му ограничена имуществена отговорност. В изготвения проектодоклад /стр. 43-45/, обявен за окончателен в съдебно заседание на 18.06.2014 г., съдът е счел, че е сезиран от ищеца с две възражения, които са предмет на установяване: 1.че "не е извършил посочените в заповедта нарушения" и 2.че "няма провинения и наказания, предхождащи заповедта". Освен за тях, съдът е дал указания на ответника още да установи и факта на връчването й, както и обстоятелството на "искане на обяснения от ищеца". При тези факти въззивния съд, след извършена служебна проверка за изпълнение на изискванията на чл. 193 от КТ, е счел извършеното уволнение за незаконосъобразно поради липса на доказателства работодателят да е изпълнил императивното си задължение да изслуша работника и да съобрази неговите обяснения в рамките на дисциплинарното производство. Без да е налице изложен от ищеца в подадената искова молба довод в този смисъл, съдът въз основа на показанията на разпитани по делото свидетели е приел, че преди връчването на заповедта не са изискани писмени или устни обяснения от наказаното лице, които да са във връзка с посоченото в заповедта нарушение. Работникът не е уведомен за започналата срещу него дисциплинарна процедура, не е разбрал, че във връзка с евентуално уволнение му се искат обяснения и не е бил уведомен за кои точно нарушения се изискват от него обяснения. Съответно работодателят не е могъл да ги съобрази и да вземе пред вид отношението на работника към нарушението. В. съд /подобно на първоинстанционния/, заради допуснато нарушение по чл. 193 от КТ е преценил заповедта за уволнение за незаконосъобразна, без да се произнася по съществото на спора, с оглед наведените в исковата молба основания. При тези факти, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно трайно установената съдебна практика - ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. С. предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, какъвто е този, че той не е бил изслушан от работодателя и последният не е приел неговите писмени обяснения, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е наведен и съответно съдът не може да се произнася по него. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 153 от ГПК - съдът е обсъдил релевантен за спора факт, който ищецът не оспорва и във връзка с който не е навел довод за незаконосъобразност /в този смисъл решение № 258 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Пред вид липсата на произнасяне от възизвната инстанция по съществото на спора, така допуснатото нарушение налага на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК връщане на делото за разглеждане на спора и за произнасяне по посочените от ищеца основания за незаконосъобразност. Искането за разноски съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК следва да бъде разгледано от въззивния съд. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение