Решение № 4013 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив и от КМ-33 ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Александров, срещу Решение 1499 от 14.08.2023 г., постановено по адм. дело 2833/2020г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив се обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р- 16001620000739-091 -001/19.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 512/20.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, в частта, с която са установени задължения на КМ-33 ЕООД за сумата над 60246,85 лева до посочения общ размер на непризнатия данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2019 г. м.01.2020 г. от 60886,50 лева, съответно за сумата над 40079,18 лева до установения резултат на ДДС за внасяне за данъчен период м. 12.2019 г. от 43719,18 лв., както и за сумата над 3223 лева до установената от 3443,34 лева, представляваща лихви върху установените с ревизионния акт задължения. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че фактура 3000002069/06.12.2019 г., издадена от ГЕРИ-В-2000 ООД, не касае транспорт на стоки към Обединеното кралство, извършван от доставчика в полза на ревизираното лице. Предмет :на доставка по посочената фактура е транспорт на 10 броя палети от България до Обединеното кралство. Твърди се, че същата е представена в хода на ревизията от ревизираното лице, като писмено доказателство във връзка с твърдените ВОД по 4 броя инвойси, описани в РД, издадени през м. 12.2019 г. Отказът на правото на данъчен кредит по фактурата е аргументиран от приходните органи с липсата на безспорни доказателства за реалността на извършената услуга транспорт, тъй като във връзка с осъществяването й не са представени сключени договори за извършване на транспортни услуги, както и документ, доказващ реално осъществено плащане. Сочи се, че от ревизираното лице не е направено изявление, че фактура 3000002069/06.12.2019 г. е свързана с ВОД по фактура 0000000017/31.01.2020 г., съответно приходните органи не са направили заключение в тази насока, както необосновано твърди съдът. Неправилно, в разрез с основните принципи и механизми за определяне размера на дължимия косвен данък, въведени от материалния закон, съдът е намалил със сумата от 3 640,00 лв. задълженията по акта, равняваща се на данъчната основа и размера на ДДС по фактура 3000002069/06.12.2019 г., извършвайки корекция в посока намаление на установения с процесния РА размер на ДДС за внасяне за м. 12.2019 г. от 43 419,18 лв. на 40 079,18 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на оспорването на РА. Претендира са присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът КМ-33 ЕООД, чрез адв. Александров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП Пловдив. Претендира присъждане на разноски. С касационната жалба на КМ-33 ЕООД, чрез адв. Александров, се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р- 16001620000739-091 -001/19.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 512/20.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив. Изложени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с декларираните от дружеството вътреобщностни доставки (ВОД), съдът неправилно е възприел твърденията на ревизиращите, които оспорват транспортирането на стоките до територията на Великобритания, поради което са отказали прилагането на нулева ставка за облагане на доставките. Твърди се, че по делото са представени доказателства, с които са оборени твърденията на ревизиращите органи, но същите на са правилно преценени от първоинстанционния съд. В разглеждания случай, според касатора, са налице всички нормативно предвидени предпоставки за признаване реалното изпълнение на декларираните ВОД към английското дружеството. Съдът е приел, че ревизираното дружество не е изпълнило задълженията си по доказване на извършените ВОД, но този извод е направен на базата на формални пропуски, а не на база на съществени доказателства. Сочи се, че по делото е доказано плащането по процесните доставки, транспортирането на стоките до Великобритания и наличието на ресурсна и кадрова обезпеченост на транспортното дружество, ГЕРИ-В-2000 ООД. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява и реалното изпълнение на доставките по издадените от превозвача ГЕРИ-В-2000 ООД фактури за международен превоз, което обуславя неправилност на РА и в частта относно отказаното право на данъчен кредит по тези фактури. Оспорен е и изводът на съда за недоказаност на реалното изпълнение на доставките от Адриа Лайт ЕООД и Магнати България ЕООД. Установено е по делото, че посочените доставчици са разполагали със стоките предмет на доставка към ревизираното дружество, като същите са предавани в гр. Гоце Делчев директно на превозвача ГЕРИ-В-2000 ООД. В хода на съдебното производство касаторът, чрез адв. Александров, моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, както и да бъде постановена отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Новакова, изразява писмено становище за неоснователност на подадената от КМ-33 ЕООД жалба и моли решението в тази част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените от страните оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирани страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното: С РА Р- 16001620000739-091 -001/19.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 512/20.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, са установени задължения по ЗДДС на КМ-33 ЕООД, в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 59216,05 лева и на отказан данъчен кредит в размер 60886,85 лева, заедно с лихви в общ размер на 3443,34 лева. Ревизиращите органи приели, че декларираните от КМ-33 ЕООД вътреобщностни доставки на стоки към LIGHT UPP LTD не са реално извършени, поради което не е налице основание за прилагане на нулевата ставка по издадените от дружеството фактури 0000000012 от 02.12.2019 г., 0000000013/04.12.2019 г., 0000000014/10.12.2019 г., 0000000015/ 16.12.2019 г.; 000000016/13.01.2020 г. и 0000000017/31.01.2020 г. с получател LIGHT UPP LTD, VIN GB280630221. Този извод е мотивиран с липсата на представени доказателства, установяващи по категоричен начин транспортирането и получаването на стоките на територията на друга държава членка. Не е представено потвърждение за получаване на доставката с посочено мястото на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, съобразно изискването на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. От представените транспортни документи (ЧМР) не се потвърждава и не се удостоверява транспортирането на стоките и съответно тяхното получаване от клиент LIGHT UPP LTD. Въз основа на събраните в ревизионното производство писмени доказателства, органите по приходите приели за недоказано реалното изпълнение на доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от Адриа Лайт ЕООД, Магнати България ЕООД и Гери-В-2000 ООД, в резултат на което и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит по същите. По отношение доставките на стоки от Адриа Лайт ЕООД и Магнати България ЕООД приходните органи са се позовали на липсата на доказателства за мястото, на което е прехвърлена собствеността на купувача. В представените приемо-предавателни протоколи не са посочени лицата, приели и предали стоките, като същите не са индивидуализирани по вид и количество. Доставчиците не са разполагали с кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките, по които са извършени само частични плащания. Формиран е извод, че доставчикът Гери -В-2000 ООД не е осъществил декларираните услуги по транспорт на стоки на КМ-33 ЕООД от територията на България до Великобритания, поради което посоченият във фактурите данък се явява неправомерно начислен, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. След обсъждане на представените по делото писмени доказателства и констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е формирал извод за частична незаконосъобразност на РА. Съдът е споделил извода на данъчните органи, че оспорващото дружество не е доказало реално осъществени ВОД, респективно не е налице основание за облагане на същите нулева ставка ДДС. Като се е позовал на практика на съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС и практиката на ВАС в тази насока, е приел, че за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия: 1) прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава - членка в друга и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Установено е по безспорен начин, че получателят по доставките е надлежно регистрирано за целите на ДДС във Великобритания дружество. Доказано е и цялостното разплащане по ВОД, което съдът е възприел като индиция за реалност на същите, но само ако са налице достатъчно други убедителни доказателства, каквито в настоящия случай не са представени от ревизираното дружество. В хода на ревизията от жалбоподателя са дадени обяснения, съгласно които превозът на стоките до Великобритания по шестте оспорени от ревизиращите фактури е извършен от превозвач Гери-В-2000 ООД за сметка на доставчика. След подробно обсъждане на представените доказателства във връзка с транспортирането и получаването на стоките, административният съд е приел, че съставените международни товарителници /ЧМР/ не могат да бъдат определени като редовни от външна страна, доколкото в същите липсват основни реквизити, относими именно към удостоверяване получаването на доставката от нейния получател в съответна държава членка. В същите не е отразено времето, мястото на пристигане /разтоварване/ и кой е получил стоката по фактурите. В тази връзка и като е съобразил чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) съдът е посочил, че доказателствената стойност на товарителницата се ограничава до доказване на обстоятелството, че стоката е била предадена на превозвача, от което следва, че същата не би могла да представлява доказателство за получаване на стоката от лицето, за което е била предназначена, ако липсва негов подпис. В случая, предвид непопълването в кл. 24 на посочените товарителници на обстоятелствата кога /с изключение по фактура 17/, както и къде, и кой е получил стоките по посочените ЧМР и липсата на положен подпис на получателя /с изключение ЧМР по фактура 16/, същите не могат да служат за доказателство за осъществените вътреобщностни доставки. Въз основа на представените доказателства, с които ревизираното дружество цели да докаже осъществен транспорт, съдът е приел за установено единствено обстоятелството, че превозвачът Гери-В-2000 ООД е осъществявал международен превоз на товари, като регистрираните му превозни средства са напускали пределите на страната, включително и с маршрут до Великобритания, но е счел, че тези данни не могат пряко да се съотнесат към превоза именно на стоките по процесиите фактури. Този извод е мотивиран с констатирани от съда несъответствия между документите във връзка с транспорта по доставките, конкретно по отношение на датите на съставяне на същите и съдържанието им. Формиран е извод за неосъществено надлежно доказване от жалбоподателя на физическото напускане на стоките по процесните шест фактури на територията на страната и достигането им до държавата членка съгласно назначението на стоката, доколкото представените транспортни документи не отговарят на изискванията по чл.45 от ППЗДДС, а освен това не е възможно да се обвържат c други категорични доказателства. В подкрепа на това съдът се е позовал и на отговор от приходната администрация на Великобритания по искане за предоставяне на информация относно получателя по процесните ВОД, съгласно който в документацията на посоченото дружество не е налице отразяване на фактурите за покупка и не е събрана каквато и да било друга информация относно търговеца, чийто управител не е бил открит. По мотивите за недоказаност на действителното осъществяване на ВОД, съдът е възприел като правилен и изводът на ревизиращите органи за липса на реално осъществен превоз на стоките по ВОД до Великобритания по фактурите, издадени Гери-В-2000 ООД, с изключение на фактура 3000002069/06.12.2019 г. Относно тази фактура е посочил, че не са установява да е относима към процесните ВОД, доколкото фактурата за твърдения превоз на стоки по ЧМР от 07.02.2020 г. е тази с 3000002185/07.02.2020 г., както е заявил жалбоподателят, ревизиращият екип го е установил надлежно и това се установява от ССЕ. В тази насока е допуснато несъответствие в ревизионния акт, като фактурата от 06.12.2019 г. неправилно е отчетена при изчисление размера на данъчния кредит. Поради това съдът е приел, че посоченият документ следва да се изключи от преценката относно размера на непризнатия данъчен кредит, без да може същевременно да се вземе предвид фактурата от 07.02.2020 г., тъй като тя касае период, извън ревизирания. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно доставчиците Адриа Лайт ЕООД и Магнати България ЕООД са извършили декларираните от ревизираното дружество доставки на стоки. Правилен е изводът на ревизиращия екип, че от представените доказателства не може да се установи къде и на кого дружествата-доставчици са предали стоките по фактурите. Представените тристранно подписани приемо-предавателни протоколи с фигуриращи печати на дружеството-жалбоподател, Гери-В-2000 ООД и Адриа Лайт ЕООД удостоверяват единствено предаването на съответната фактура, като само в един от протоколите /от 31.01.2020 г./ са описани стоки, предмет на доставка - лампи и крушки. В нито един от останалите протоколи не е описано предаване на стоки, а само на фактури. От начина, по който са оформени протоколите, а именно като споразумение за бъдещо доставяне на стоки по фактури до конкретен адрес, не може да се направи категоричен извод, че въпросните приемо-предавателни протоколи действително удостоверяват реално предаване на стока. Обоснован е изводът на ревизиращия екип за невъзможност за надлежна индивидуализация на стоките посредством обективното им предаване по вид и количество на получателя, респективно установяване прехвърляне на собствеността върху стоките. Съдът е мотивирал извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по фактурите, издадени от Магнати България ООД. Представените приемо-предавателни протоколи, които следва да удостоверят получаването на фактурираните стоки от КМ-33 ЕООД не са подписани за приемащата страна, като единствено е поставен печат на жалбоподателя. Недоказано е отразеното в обясненията, дадени в хода на ревизията от управителя на Магнати България ЕООД, че стоките са предадени на управителя на получателя в гр. Гоце Делчев, доколкото липсва положен подпис на което и да било от представените потвърждения за получена стока от управителя. В тази насока съдът е посочил, че според представените по делото доказателства управителят на ревизираното дружество следва да е получавал стоки по процесните доставки от Магнати България ЕООД в гр. Гоце Делчев едновременно с приемането на доставките от Адриа Лайт ЕООД в гр. Пловдив. В обобщение, административният съд е приел, че РА подлежи на частична отмяна, като следва да се извърши намаление на установеното задължение от 60886,85 лева с размера на данъка по неотносимата фактура 3000002069/06.12.2019 г., при което положение и стойността на отказания данъчен кредит възлиза на 60246,85 лева. В тази връзка е приел, че следва да се промени изчислената законна лихва върху установените с РА задължения на 3223 лева, доколкото така установеният резултат за внасяне по РА за данъчен период м. 12.2019 г. при изключване на фактурата от 06.12.2019 г. се променя като се намалява от 43 719,18 лв. на 40 079,18 лева. При това положение и за разликата над действително установения като дължим за внасяне резултат на ДДС за периода м.12.2019 г. и съответно над дължимата общо определена върху установените главници лихва ще следва да се отмени обжалвания ревизионен акт, а в останалата й част, жалбата на КМ-33 ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на КМ-33 ЕООД: Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти и обстоятелства след обстойно обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и е изложил подробно мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да се повтарят. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие на изводите на ревизиращите органи и на първоинстанционния съд с представените доказателства за осъществяване на декларираните ВОД. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, респ. с документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912. В разглеждания случай ревизираното дружество твърди и се домогва да докаже чрез ангажираните писмени доказателства, че транспортът на стоките по доставките към английското дружество е осъществен от трето лице, но за негова сметка. Поради това, действителното извършване на ВОД се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Представените от КМ-33 ЕООД международни товарителници не установяват по категоричен начин, че стоките по фактурите, издадени от дружеството на LIGHT UPP LTD, са превозени и са получени на територията на друга държава членка. В тази насока правилно първоинстанционният съд е съобразил липсата данни във всички представени товарителници за мястото и датата на получаване на стоките, както и за лицето, на което същите са предадени. В посочените транспортни документи не е положен и подпис на представител на получателя с цел доказване на действителното получаване на предмета по доставките. На следващо място, в представените международни товарителници липсва описание на транспортираните стоки, което води до невъзможност същите да бъдат свързани с предмета на процесните фактури, съответно да бъде установено, че правото да се разпорежда като собственик с конкретно индивидуализирана стока, предмет на доставките, е прехвърлено на получателя на територията на Великобритания. Неоснователно е възражението на касатора, че ревизиращите органи и административният съд са се позовали единствено на формални пропуски в представените доказателства. Както се посочи, за доказване на транспорта на предмета на процесните ВОД при ревизията, съотв. пред съда са приложени единствено международни товарителници, в които липсва отразяване на съществени реквизити. От съдържанието на същите е невъзможно да бъде установено както времето и мястото на получаване на предмета на доставките, така и лицето, което се твърди, че е приело правото да се разпорежда с процесните стоки. Тежестта за доказване изпълнението на ВОД е за ревизираното дружество, което в случая не е установило по категоричен начин, че стоките, предмет на процесните фактури, са доставени на територията на друга държава членка и са получени от английското дружество. Във връзка с доводите на касационния жалбоподател следва да се посочи, че наличието на плащане по декларираните ВОД не може да обуслови категоричен извод за действителното им изпълнение, доколкото в случая не са ангажирани доказателства, че правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на съответния получател и че същата е изпратена или превозена в друга държава-членка, вследствие на което е напуснала физически територията на България. По отношение на отказания данъчен кредит по доставки от Гери-В-2000 ООД, Адриа Лайт ЕООД и Магнати България ЕООД: Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното изпълнение на доставка на стока или услуга - арг. от чл. 6, ал. 1, чл. 9 от ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Съответстващ на събраните по делото доказателства и на материалния закон е изводът на административния съд за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на услуги от Гери-В-2000 ООД, с предмет транспорт на стоки до Великобритания по фактури 3000002110/20.12.2019 г.; 3000002111/20.12.2019 г., 3000002112/20.12.2019 г. и 3000002163/24.01.2020 г., издадени на ревизираното дружество. По мотивите, изложени по отношение на декларираните ВОД, съдът правилно е приел, че в случая не е установено действителното осъществяване на услугите по превоз на стоки до територията на Великобритания. В тази насока следва да бъде съобразено, че както в процесните фактури, така и в представените международни товарителници липсва конкретно описание на стоките, които е следвало да бъдат превозени. Същевременно, не са ангажирани доказателства за действителното транспортиране на стоки на КМ-33 ЕООД до територията на Великобритания и за предаването им на английското дружество, контрагент на ревизираното дружество, както и за конкретните дати на които фактурираните услуги са извършени. По отношение на доставките от Адриа Лайт ЕООД и Магнати България ЕООД: След обстойно обсъждане на представените по делото писмени доказателства, правилно административният съд е приел, че не е установено по категоричен начин реалното осъществяване на доставки на стоки от горепосочените дружества. В съставените приемо-предавателни протоколи във връзка с доставките от Адриа Лайт ЕООД е отразено предаване и приемане на съответна фактура, като е посочено, че стоките по първичния документ ще бъдат доставени до място на получаване в гр. Гоце Делчев. Обосновано в тази насока съдът е приел, че от така съставените документи не се установява предаването и приемането на конкретно индивидуализирани стоки, а единствено е уговорена бъдещата им доставка чрез трето дружество превозвач. В тази насока следва да бъде съобразено решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, т. 37, съгласно което Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. В случая правилно е прието за недоказано наличието на основната предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки- реалното им изпълнение от доставчика, в т.ч. чрез прехвърляне правото на разпореждане с фактурираните стоки към получателя. Във връзка с доставките от Магнати България ЕООД, с предмет газ за запалки, сух спирт и освежител пълнител, по делото са представени спорните фактури, придружени с потвърждения за получаване на стоки и пътни листове. Правилно административният съд е съобразил, че от посочените доказателства не се установява приемането на процесните стоки от получателя. В представените потвърждения е отразено единствено съгласие на доставчика и на получателя за предаване и приемане на предмета по фактура, с посочен и дата на издаване. Не е налице конкретно описание на стоките, както и посочване на мястото на получаването им от КМ-33 ЕООД. В потвържденията е поставен единствено печат на дружеството получател, но липсва подпис на представителя, за който се твърди, че е приел неиндивидуализираните по вид и количество стоки. По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив: Неправилен и в противоречие с представените по делото доказателства е изводът на съда за допуснато несъответствие в ревизионния акт, като фактура 3000002069/06.12.2019 г. неправилно е била отчетена при изчисление размера на данъчния кредит. Посоченият първичен счетоводен документ (л. 121 от делото) е издаден от Гери-В-2000 ООД на КМ-33 ЕООД, с предмет на доставка транспорт на 10 палета от България до Лондон, Великобритания. В хода на ревизията и по делото не са ангажирани доказателства, а и липсват конкретни твърдения на ревизираното дружество и на доставчика, че посочената фактура е с предмет транспортна услуга, различна от тези, свързани с декларираните от дружеството ВОД на стоки до Великобритания. Същевременно, не са ангажирани доказателства за реалното изпълнение на доставката по тази конкретна фактура. След като съдът е приел, че същата е неотносима към вътреобщностните доставки на дружеството, то е следвало да установи какъв е конкретният предмет на фактурата, свързан ли е той с облагаемата дейност на получателя и доказано ли е реалното изпълнение на услугата. Вместо това, съдът безкритично е кредитирал приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и необосновано е приел, че след като фактурата е неотносима към декларираните ВОД, то размерът на ДДС по нея следва да се изключи от размера на установените с РА задължения, в резултат на отказано право на данъчен кредит по доставките от Гери-В-2000 ООД. Видно от констатациите на ревизиращите органи, неопровергани по пътя на насрещното доказване от ревизираното дружество, фактура 3000002069/ 06.12.2019 г., издадена от Гери-В-2000 ООД, е включена в отчетните регистри на КМ-33 ЕООД (справка-декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. 12.2019 г.) и по същата дружеството е ползвало право на данъчен кредит (стр. 10 от РД). Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не са ангажирани доказателства за реално изпълнение на фактурираната транспортна услуга превоз на 10 палета от България до Лондон, Великобритания. Не е установено, че такъв транспорт е осъществен с посоченото във фактурата МПС, кога е осъществен и каква стока е транспортирана. Констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според които тази фактура не е относима към транспорта на процесните ВОД, сочат единство, че липсват доказателства и данни за връзката на доставката с икономическата дейност на дружеството. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не може да обуслови изключване на начисления ДДС по фактурата от размера на установените задължения на дружеството за ДДС, както неправилно е приел административният съд. По гореизложените съображения следва да се приеме, че в противоречие с материалния закон и необосновано съдът е отменил РА, в частта на отказания данъчен кредит в размер на 640 лв. по фактура 3000002069/ 06.12.2019 г., издадена от Гери-В-2000 ООД, заедно със съответните лихви за забава. Освен това, при липса на ясни мотиви и в нарушение на материалния закон, съдът е постановил отмяна на РА съответно в частта за сумата над 40079,18 лева до установения с ревизионния акт резултат на ДДС за внасяне за данъчен период м. 12.2019 г. от 43719,18 лв. или за сума в размер на 3 640 лв., представляваща данъчната основа и част от начисления ДДС по посочената фактура. В тази част решението следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено отхвърляне на оспорването срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура 3000002069/ 06.12.2019 г., издадена от Гери-В-2000 ООД, в размер на 640 лв., заедно със съответните лихви. В останалата част, решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за двете инстанции, както следва: за първоинстанционното производство на страната се следва сума в размер на 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Искането в касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер е неоснователно, тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по претенцията на страната за присъждане на разноски, а изменението или допълването му в тази част с настоящото решение е недопустимо; за касационното производство на страната се следва сума в общ размер на 9628 лв., от които 36 лв. платена държавна такса и 9592 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,