Решение № 4866 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13700/2020 г.

Решение № 4866 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13700/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район "Младост", [адрес], представлявано от управителя М. Ч., чрез процесуален представител адв. А. А. от ВАК, против решение № 1476 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 1733/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу постановен от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г. и главен директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) на Министерството на икономиката (МИ) на 05.06.2020 г. отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение, подадено чрез ИСУН, с рег. № BG16 RFOP002-2. 073-0603, по процедура за подбор на проекти № BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че доколкото по делото се установява надлежно изпълнение на дадените от административния орган в хода на развилото се административно производство указания за отстраняване на нередовности и привеждане в съответствие с изискванията на подаденото проектно предложение, не е било налице основание за отхвърляне на искането за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че представеният протокол, издаден на основание чл. 226, ал. 2, вр. чл. 50 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представлява "друг документ" по смисъла на дадените указания, от който е видно, че задълженията са обезпечени и че е поето задължение за тяхното разсрочване. В съответствие с изискванията е представен и погасителен план като приложение към протокола. Излага, че административният орган не е изискал документ, издаден по реда на чл. 187а – чл. 187в ДОПК, тъй като от словесната формулировка на изпратеното от него уведомление следва, че от кандидата трябва да се представи "споразумение", а не решение за отсрочване или разсрочване, какъвто е характерът на крайния акт, с който се произнася компетентният орган в производството по Глава XXII "Отсрочване и разсрочване" от ДОПК. По тези съображения мотивира становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и погрешно тълкуване на основанията за отстраняване на кандидат поради несъответствие с условията за неговата допустимост. Излага, че съдебният акт е неправилен и доколкото решаващият състав не е отчел незаконосъобразността на дадените указания, водещи от своя страна, до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради нарушаване на принципите за законност, съразмерност, истинност и бързина и процесуална икономия съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, чл. 6, ал. 1 и ал. 5, чл. 7 и чл. 11 АПК. В допълнение счита, че административният орган не е осигурил техническа, а и физическа възможност за представляваното от него дружество, да представи необходимите документи, предвид предоставения 3-дневен срок за отговор. Моли съда да отмени съдебното решение и да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски по списък за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. и директор на ГД "ЕФК" на МИ, чрез П. Н. – А. – главен експерт юрист, отдел "Изпълнение на проекти" в ГД "ЕФК" на МИ, в писмен отговор и подробни писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Първоначално съдебното производство по оспорване на отказа на РУО на ОПИК 2014-2020 г. за предоставяне на БФП по проектно предложение, подадено чрез ИСУН, с рег. № BG16 RFOP002-2. 073-0603, е било образувано пред Административен съд – София-град (АССГ) по повод подадена от "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД на 19.06.2020 г. жалба. С Определение № 5681 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5952/2020 г. по описа на АССГ, съдът е прекратил производството, като е изпратил делото по компетентност на АС – Варна. АС – Варна е разгледал делото по същество и се е произнесъл с краен съдебен акт, предмет на обжалване в настоящото производство, с който е отхвърлил жалбата на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД срещу постановен от ръководителя на УО (РУО) на ОПИК 2014-2020 г. и главен директор на ГД "ЕФК" на МИ на 05.06.2020 г. отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение, подадено чрез ИСУН, с рег. № BG16 RFOP002-2. 073-0603, по процедура за подбор на проекти № BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил, от фактическа страна, че на 14.05.2020 г. "СЕВМАР КОНСУЛТ" ООД е подал проектно предложение с рег. № BG16 RFOP002-2. 073-0603, по процедура за подбор на проекти № BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Със Заповед № РД-16-380/14.05.2020 г. на РУО на ОПИК 2014-2020 г. е определен състав на оценителната комисия за извършване на комплексна оценка, а със Заповед № РД-381/14.05.2020 г. са утвърдени Опростени процедурни правила за работата на оценителната комисия във връзка с предоставяне на БФП по процедура BG16 RFOP002-2. 073. При извършена служебна проверка за допустимост на подалия проектното предложение участник, е установено, че същият има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, чиято стойност, ведно с дължимите лихви по тях, е повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година, последният в размер на 78 044, 88 лева за 2019-та година. Това обстоятелство е възприето от проверяващите органи като основание за постановяване на отказ от предоставяне на БФП, поради недопустимост по смисъла на т. 11. 2, подточка 1, буква "к" от Условията за кандидатстване и изпълнение на програмата, поради което оценителната комисия е изпратила до участника уведомление за установени нередовности, получено чрез ИСУН на 01.06.2020 г. В т. 2 от последното, е указано, че за отстраняване на нередовността участникът следва да представи документ – удостоверение от НАП за липса на публични задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви по тях по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, респ. удостоверение, от което да е видно, че размерът на последните е по-малък от 1 на сто от годишния оборот на предприятието-кандидат за последната отчетна година, или, в случай че кандидатът има задължения в размер, по-голям от 1 на сто от оборота за предходната година - доказателства, че е предприел мерки за неговата надеждност, като за тази цел може да представи следните документи: "Документ за извършено плащане (включително и ново удостоверение) в посочения размер или споразумение или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения". В рамките на предоставения 3-дневен срок за депозиране на изискуемите документи за отстраняване на констатираните нередовности, дружеството е представило Протокол с изх. № С200003-026-0021368/14.05.2020 г. на Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, съставен от старши публичен изпълнител В. В., ведно с погасителен план. От съдържанието на протокола се установява, че дружеството е поело ангажимент за погасяване на задълженията си на части – по 2100 лв. месечно, за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2021 г., а погасителният план е съгласуван с директора на Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна. В протокола е записано, че по преписката при публичния изпълнител е наложена обезпечителна мярка - запор на МПС лек автомобил "ШКОДА – РАПИД" рег. [рег. номер на МПС]. На 05.06.2020 г. и въз основа на изготвен от оценителната комисия доклад с изх. № 93-00-960 от същата дата, РУО на ОПИК 2014-2020 г. е одобрил Списък на предложените за отхвърляне проектни предложения, сред които и това на кандидата "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД - под № 68 от списъка. Като основание за отхвърлянето му е посочено, че приложеният от дружеството документ не съответства на Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като не удостоверява, че кандидатът е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност. Органът е счел, че липсва доказателство - Решение за отсрочване/разсрочване, че съществуващите задължения са обезпечени или че страните са се договорили за тяхното отсрочване или разсрочване, и по тази причина кандидатът попада в критериите за недопустимост по смисъла на т. 11. 2, подточка 1, буква "к" от Условията за кандидатстване и на критерий 17 от Критерии и методология за оценка на проектните предложения, като проектното му предложение не съответства на изискванията на т. 13-23 и т. 27, поради което следва да се отхвърли. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, с позоваване на конкретни фактически и правни основания и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорните въпроси се свеждат до това, дали органът е нарушил административнопроизводствените правила при издаването на акта си и дали "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД е отстранил нередовностите по подаденото проектно предложение и в този смисъл дали последното е отговаряло на установените изисквания за допустимост. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация не от общите разпоредби на Глава Трета ЗУСЕСИФ, а от утвърдените със Заповед № РД-16-381 от 14.05.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. и въз основа на изричната законова делегация по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (ЗМДВИП) Опростени процедурни правила за работа на Оценителната комисия във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процесната процедура. Редът за оценяване на проектните предложения се съдържа в Условията за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 г. по процедура за подбор на проекти № BGRFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" (Условията). В документ, наименуван "Критерии и методология за оценка на проектни предложения по ОПИК 2014-2020 г., BG16 RFOP002-2. 073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" (Критериите), са посочени критериите за оценка на съответствието и допустимостта на кандидатите и техните проектни предложения, както и източникът, от който ще бъде получена тази информация. Съгласно предписанието на т. 2. 9. Указанията при установена липса на документи към проектното предложение или необходимост от отстраняване на нередовности, до кандидатите се изпраща искане за отстраняване на нередовност през ИСУН, а при непредставянето на изисканите документи или неотстраняване на констатираните нередовности в указания срок, по арг. от чл. 2. 10 от Указанията, предложението се предлага за отхвърляне от оценителната комисия, като основанието за това се посочва в оценителния лист. Оценителната комисия предлага на РУО на ОПИК 2014-2020 г. списъци с предложените за отхвърляне проектни предложения, а РУО в срок от 3 работни дни, на основание т. 2. 14 Указанията, ги одобрява или ги връща за отстраняване на допуснатите нарушения. Върховният административен съд вече е имал възможност да се произнесе по аналогични правни спорове, като е приел изрично, че постановените в рамките на гореописаната процедура откази, обективирани в одобрените списъци за отхвърляне на проектни предложения, подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ. (виж напр. определение № 15527 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 12779/2020 г., VІІ отделение на ВАС, определение № 15531 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 12893/2020 г., VІІ отделение на ВАС, определение № 16026 от 30.12.2020 г. по адм. дело № 13305/2020 г., VII отделение на ВАС). В този смисъл първоинстанционният съд правилно е определил акта, който е предмет на оспорване, и приложимите спрямо него административнопроизводствени правила. В случая РУО на ОПИК 2014-2020 г. е приел, че проектното предложение на кандидата "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД следва да се отхвърли, а поисканата безвъзмездна финансова помощ – да се откаже, тъй като се установява наличие на критерий за недопустимост по т. 11. 2., б. "к" от Условията. Според текста на посочената точка, потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат БФП, в случай че имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на УО и на кандидата, или аналогични задължения, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган или размерът на неплатените дължими данъци или социално-осигурителни вноски е повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година или повече от 50 000 лева. Удостоверяването на това обстоятелство се осъществява чрез документите, визирани в т. 10 от Критериите, а именно – 1) Удостоверение от НАП за липса на задължения на кандидата, респ. 2) Удостоверение за наличие на задължения, от което да е видно, че размерът на неплатените задължения е не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот на предприятието – кандидат за последната приключена финансова година, но не повече от 50 000 лева, или 3) Споразумение с НАП, от което да е видно, че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения – прикачено в ИСУН. Следователно релевантният по делото факт се свежда до обстоятелството, дали кандидатът разполага или не с някой от посочените в т. 10 три документа. По делото не се спори, а и от съдържанието на представената справка от регистъра на НАП се установява, че към момента на извършената проверка дружеството е имало публични задължения за данъци и осигурителни вноски в размер на 28 122, 24 лева. Безспорно е и че декларираният размер на приходите от продажби за 2019 г. на същото дружество възлиза на сума от 78 044, 88 лева. При съпоставяне на двете стойности следва категоричен извод, че размерът на задълженията е чувствително по-висок от 1 на сто от сумата, декларирана като печалба за предходната година. По тази причина и в съответствие с опростените правила по процесната процедура, РУО е указал на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД, че в 3-дневен срок, считано от получаването на уведомлението, следва да представи някой от документите, водещи до отпадане на констатираната нередовност, а именно удостоверение от НАП за липса на публични задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви по тях по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, респ. удостоверение, от което да е видно, че размерът на последните е по-малък от 1 на сто от годишния оборот на предприятието-кандидат за последната отчетна година, документ за извършено плащане (включително и ново удостоверение) в посочения размер, или споразумение или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план. Не се спори, че в рамките на предоставения срок кандидатът е представил отговор на уведомлението, към който по надлежния начин в ИСУН е приложил два документа с оглед удостоверяване съответствието на проектното му предложение с критериите за допустимост, а именно – Протокол с изх. № С200003-026-0021368/14.05.2020 г. на ТД на НАП – Варна, съставен от старши публичен изпълнител В. В., ведно с погасителен план, от които е видно разсрочването на задълженията на погасителни вноски по 2100 лева месечно, за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2021 г. Спорен е въпросът дали представеният протокол има характер на визираното в условията за допустимост "споразумение с НАП, от което да е видно, че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване" - документ, дерогиращ приложението на основанието за недопустимост по т. 11. 2, б. "к" Условията. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, в Глава XXII – "Отсрочване и разсрочване" от ДОПК се съдържа процесуален ред за отсрочване и разсрочване на задължения, който по арг. от чл. чл. 184, ал. 1 и чл. 187б, ал. 1 с. з., с оглед конкретиката на случая приключва с издаването на краен акт, представляващ отказ или разрешение за отсрочване или разсрочване. Съответства на доказателствената съвкупност по делото изводът на съда, че представеният протокол, издаден на основание чл. 226, ал. 2, вр. чл. 50 ДОПК, не представлява разрешение по смисъла на чл. 183 и сл. ДОПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление, постановено в хода на образувано по Глава XXII от ДОПК производство, по искане на заинтересуваното лице, отправено изрично с оглед снабдяване с такова разрешение. Липсата на идентичност между представения протокол и разрешението по ДОПК обаче е обстоятелство, което е ирелевантно към настоящия правния спор. Последното е вярно, тъй като в Критериите за допустимост не се съдържа изискване за представяне на такова разрешение. Напротив, като документ, удостоверяващ предприетите мерки за надеждност, е посочено "Споразумение с НАП", от което да е видно отсрочването или разсрочването на задълженията. Очевидно е, че органът, регламентирайки процесните обществени отношения чрез приемането на критериите за допустимост, с използването на това понятие, вместо законоустановения термин, обозначаващ акта, с който завършва производството по отсрочване и разсрочване по ДОПК, е искал да постави известно разграничение между тях, като отнеме административната тежест от провеждането на изискващата по презумпция повече ресурси и най-вече време, процедура по чл. 183 и сл. ДОПК. Това е съвсем логично, доколкото в случая се касае за подпомагане на засегнати от пандемията COVID-19 предприятия, за които срочността на процедурата е приоритет, видно и от приложимостта на опростените правила, гарантиращи по-голяма бързина на производството. Терминологичното разминаване между използваното в Критериите понятие "споразумение" и крайният акт, с който приключва производството по отсрочване или разсрочване по ДОПК, е достатъчен аргумент за правилността на извода за неотносимост на наличието на разрешение, издадено по реда на ДОПК. Когато се поставя условие за снабдяване с документ, който носи конкретно наименование, дадено с нормативен акт – в случая "разрешение" (Арг.: чл. 184, ал. 1 и чл. 187б, ал. 1 ДОПК) и чиято процедура по издаване е изрично законово регламентирана, следва да се използват именно понятията, употребени в закона. Разширителното тълкуване на различни термини (като например процесния "споразумение"), придавайки им значение на "разрешение" по смисъла на ДОПК, е недопустимо и в разрез със законодателната логика да се използват едни и същи термини за означаване на идентични обстоятелства, както и обратното – да не се използват различни такива за означаване на едно и също. По тези съображения понятието "споразумение", използвано в критериите за оценка, не е синоним на крайния акт по предвидената в чл. 183 и сл. ДОПК процедура, и липсата на последния не оказва влияние върху конкретния правния спор, както неправилно приема първоинстанционният съд. Ако релевантно за доказване на съответствието с процесния критерий е било наличието на разрешение, издадено по ДОПК, в полза на кандидата, то именно по този начин щеше да бъде формулирано изискването. Още повече, че в Критериите е посочено, че страните "договарят" разсрочването или отсрочването, което е недопустимо в производството по ДОПК. От съдържанието на Критериите е видно, че по отношение на изискуемото "споразумение" не са поставени допълнителни изисквания относно съдържание, форма и процедура по издаване. Такива не се съдържат и в действащото законодателство, тъй като такъв институт – споразумение за отсрочване или разсрочване, не съществува в правния мир. По тези съображения и предвид същността на понятието "споразумение" като общоупотребим термин в правото, а и не само, настоящата касационна инстанция счита, че визираният документ е налице винаги, когато страните по правоотношението – в случая НАП и "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД, постигнат съгласие по отношение на разсрочването (респ. отсрочването) на задължението, без оглед формата на акта, в която ще изберат да го обективират. В този смисъл представеният от "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД протокол има характер на визираното в критериите споразумение за разсрочване, тъй като съдържа волеизявленията на двете страни, насочени към постигане на своеобразно съгласие относно разсрочването на задълженията на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД за данъци и осигурителни вноски на равни погасителни вноски по 2100 лева месечно, за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2021 г. Този извод не се опровергава от факта, че издаденият акт има външните белези на протокол. Именно такъв е процесуалният ред за извършване на различни волеизявления и удостоверявания от публичния изпълнител по ДОПК (Арг. чл. 226, ал. 1 и ал. 2 ДОПК). Право на вземане по отношение на дължимите данъци и осигурителни вноски има НАП, а публичният изпълнител единствено упражнява функцията на последната по събирането на задълженията, разполагайки с правомощието да я представлява в производството по реда на Глава XXV от ДОПК, поради което е налице съвпадение и в персоналния обхват, визиран в критериите за допустимост, на лицата, между които следва да бъде сключено процесното споразумение. Следователно кандидатът е изпълнил надлежно дадените с уведомлението указания. С представянето на протокола, чието съдържание не е оспорено от страните по делото, и погасителния план като приложение към него, "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД е доказал съответствието си с т. 10 от Критериите, поради което не е било налице основание за неговата недопустимост по т. 11. 2., б. "к" от Условията, обуславящо постановяването на процесния отказ за предоставяне на БФП с отхвърлянето на проектното му предложение. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, АС – Варна е постановил решението си в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Констатираното противоречие с материалния закон е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите касационни основания, посочени от жалбоподателя. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховният административен съд счита, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Тъй като са били налице предпоставките за отмяната му на основание чл. 146, т. 4 АПК, а съдът като не е отчел това обстоятелство, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а първоинстанционната жалба – да се уважи, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в полза на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд и касационната инстанция в общ размер на 1000, 00 (хиляда) лева, изчислени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. и предвид наведеното възражение за прекомерност, и 124, 80 лева (сто двадесет и четири лева и 0, 80 ст.), представляващи заплатени пред първата и касационната инстанция държавни такси за образуване на производствата. Така общият размер на разноските, дължими от Министерството на икономиката на "СВЕМАР КОНСУЛТ" ООД, възлиза на 1124, 80 лева (хиляда сто двадесет и четири лева и 0, 80 ст.). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение