Решение № 12559 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2016 г.

Решение № 12559 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., от гр. П. против решение № 1150/8.06.2016 г. по адм. дело № 388/2015 г. на Административен съд - гр. П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, ал. 1, т. 9, б. "и", б. "м", т. 10, б. "з" от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1150/8.06.2016 г. по адм. дело № 388/2015 г. Административен съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на А. Г. Д., от гр. П. срещу заповед № ОПЦ2-09-759/13.11.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена с решение № РД-01-032/28.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - П. Административният съд е приел, че получаваните от жалбоподателката помощи, за които тя твърди, че са отпуснати с акт на Министерски съвет имат регулярен характер и следва да бъдат включени в брутния й доход, имащ значение за фактическия състав по възникването на правото на социално подпомагане по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (НУРОЦПО). Решението е правилно. По делото е установено, че А. Г. Д. е подала молба-декларация вх. № ОПЦ2-09-759/22.10.2014 г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Декларирала е, че е разведена, безработна и от брака си има едно дете - Е. А. Д., което е на 5 години и е с определени 80% СУ с чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК № 2391/159 от 1.10.2012 г. и водеща диагноза "детски аутизъм". В рамките на извършената социална анкета е било установено, че доходите за предходните шест месеца от месец април до месец септември 2014 г. са в общ размер от 2520,00 лева (месечна помощ за деца с увреждания - 100 лева; добавка за дете с трайно увреждане - 240,00 лева, присъдена издръжка от бащата 80,00 лева), което формира средномесечен осигурителен доход от 420,00 лева. Диференцираният минимален доход за отопление (ДМДО) е изчислен по реда на чл. 2, ал. 4, т. 4 и т. 7 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление възлиза на сумата от 320,34 лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРОЦПО право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Фактите по делото сочат, че средномесечният доход за предходния месец на жалбоподателката и семейството й за предходните 6 месеца преди месеца на заявлението - декларация надвишава със 100,00 лева ДМДО, което е правопрепятстващ факт за възникване правото на социално подпомагане с целева помощ за отопление. Развитите от жалбоподателката доводи, че получаваните средства под формата на помощ и добавка следва да бъдат изключени от общата маса, формираща средномесечния доход по аргумент от § 1, ал. 1, т. 10, б. "з" от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са неоснователни. Съгласно цитираната разпоредба по смисъла на правилника не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи, помощите, определени с акт на Министерския съвет. Административният съд точно е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки че същият в рамките на цитираната разпоредба третира случаи на конкретно отпуснати суми с изричен акт на Министерския съвет, но не и периодичните плащания, получавани във връзка с действащи нормативни административни актове по приложението на закон. Този извод се налага не само от проведеното граматическо тълкуване на разпоредбата, но и от систематичното такова. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 9, б. б. "и" и "м" ДР на ППЗСП дава легално определение за "доходи", посочвайки, че по смисъла на правилника това са всички брутни приходи, произхождащи от обезщетения и помощи; както и месечни добавки за деца. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение