Решение № 11423 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация и М. Г. М. против решение 8115/ 22.12.2023 г. по адм. д. 5662/ 2023 г. на Административен съд София - град. Развити са съображения за неправилност на съдебния акт поради материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите твърдят, че е доказано по-неблагоприятно третиране на физическото лице по признак "образование", съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. поради неправомерен диференциран подход към дадено лице. Нямало разумни аргументи защо на други две лица И.З. и М. Х. са издадени холограмни стикери, при положение, че заявките за издаване на стикери от НБУ са с дати 11.10.2021 г. и 13.08.2021 г., системата не е отчела несъответствие и те са получили дипломите си. На други лица А.М., Д.Д., Л. В. също са издадени стикери. За дипломите на четирима студенти съдът не е изложил мотиви. Не са обсъдени доказателства и приложението на чл. 9 от ЗЗДискр. Има репортаж от 1.07.2022 г. на страницата на МОН, в който министерството на образованието признава, че след 21.05.2021 г. не издава стикери поради неспазване на продължителността на обучението. Цитирана е практика на КС на РБ относно равното третиране, практика на ВАС относно умисъла при нарушението на закона. Наведено е твърдение, че липсват мотиви за процедурата по издаване на холограмни стикери, нарушен е принцип за мотивираност на решенията на администрацията и спазване на разумни срокове от институциите. Нарушено е право на участие на М. в административното производство пред МОН. В касационната жалба на М. М. са наведени и други съображения. Ответната страна Нов български университет не оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби поради неизяснена от съда фактическа обстановка. Съдът не е изследвал на кои студенти, които са обучавани по същата програма, са издадени стикери за дипломите им, с което делото е непопълнено с доказателства за факта на по-неблагоприятно третиране. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени от страни, за които първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решение 8115/ 22.12.2023 г. по адм. д. 5662/ 2023 г. по описа на Административен съд София - град по жалбата на Министерството на образованието и науката е отменено Решение 178/ 3.05.2023 г. на КЗДискр. в частта, с която е установено, че по отношение на М. Г. М. е извършена пряка дискриминация от МОН по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "образование" и се предписва на МОН да се въздържа от дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на студенти. За да постанови този резултат съдът приема за установено, че М.М. е студент в НБУ, специалност "право" от 2015 г. По делото е доказано, че през 2016 г., въз основа негова молба, е одобрен за съкратено провеждане на обучение при сливане на трети и пети семестър и четвърти и шести семестър на основание чл. 42, ал. 9, т. 4 от ЗВО. Завършил и положил трите държавни изпита в края на 2019 г. и през 2020 г., което е видно от академичната справка от 10.03.2022 г. /л.21/ и удостоверение от НБУ "ЦСА" / 26.05.2022 г. /л.31/. Има и удостоверение за правоспособност 312/5.07.2021 г., издадено от Министерството на правосъдието. До сезиране на КЗДискр. с жалба от 31.05.2022 г., издадената от НБУ диплома с рег. 035225 на бланка Серия НБУ-2021 г. /л.70/ не е получила холограмен стикер от МОН/ л.67/. Молбата на М. М. за издаване на диплома е от 12.08.2020 г., заявката на НБУ за издаване на холограмен стикер е от 14.01.2021 г. /л.66/ , а видно от удостоверение на НБУ, ЦСА от 29.08.2022 г. холограмният стикер е изготвен от МОН на 16.08.2022 г., стикерът е предоставен на НБУ на 24.08.2022 г., след което дипломата е получена от М. на 29.08.2022 г. В жалбата на М. М. до КЗДискр. от 31.05.2022 г. са наведени доводи за дискриминация от МОН по признак "образование" и/или "лично положение" поради това, че е третиран различно в сравнение с група студенти от НБУ, специалност "право", също випуск 2015 г., които също се обучавали ускорено, но са получили холограмни стикери на дипломите, а той не. Посочени са шест имена в жалбата. Към административната преписка е приложена кореспонденция между НБУ и МОН, започнала на 14.01.2021 г. относно издаването на холограмен стикер за дипломата на М. М. и продължила до 19.05.2022 г. с цел изясняване на обстоятелствата около съкратената форма на обучение и подаваната от НБУ информация към Регистъра на действащите и прекъснали студенти и направените записи от НБУ за семестрите. Висшето училище издава на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗВО диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, като дипломата се признава от държавата, само когато обучението е проведено в съответствие със ЗВО и с държавните изисквания, за които следи. Признаването на дипломата се извършва от държавата чрез предоставяне на холограмен стикер от МОН по искане на висшето училище. Студентът не участва в това правоотношение. От приложения към делото доклад на директора на дирекция "Висше образование" при МОН е видно, че са установени два вида несъответствия, които висшите училища допускат при прилагане на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността " право", професионална квалификация "юрист", предвиждащ срок на обучение не по-малък от 5 години и продължителност не по-малко от 10 семестъра, а именно: 1.признати изпити от периоди на обучение, проведено за ОКС "бакалавър" и 2. обучаване на студенти по специалност "право" по индивидуален учебен план, с който е съкратен срокът на обучение. Не е спорно, че има и други студенти в НБУ от випуск 2015 г., които са сливали семестри и са положили всички държавни изпити. Приложен е списък на 13 студенти, изготвен от директора на Централна студентска администрация от 22.07.2022 г. , в който е посочено кой студент кои семестри е сливал, посочени са четирима студенти, сред които М. М., които към датата на изготвяне на справката не са поучили изготвената си диплома поради неиздаден холограмен стикер от МОН. Няма данни по делото кога точно са получени дипломите от останалите деветима студенти, но настоящият състав намира, че принципно това е факт, ирелевантен за спора. На л.96-98 НБУ е представил справка за всеки студент, от която е видно, че за шест от студентите системата не е отчела несъответствия, но за останалите е изисквана допълнителна информация от МОН поради несъответстваща информация в регистрите. Комисията за защита от дискриминация приема с решение 178/ 3.05.2023 г., че МОН не е извършило дискриминация по признак "лично положение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на М. М. и като необжалвано в тази част решението е влязло в сила. Със същото решение е прието, че МОН е осъществило пряка дискриминация спрямо жалбоподателя по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "образование", като е дадено и предписание МОН да се въздържа от подобни дискриминационни действия в бъдеще. Комисията развива съображения, че дискриминацията е доказана, защото има лица, които са се обучавали в идентична форма на обучение, същата специалност, но са получили официален свидетелстващ документ с необходимите реквизи, а жалбоподателят е бил в същата ситуация и макар да е отговарял на условията не е получил идентичен подход в третирането с този, при който колегите му са получили дипломи с холограмен стикер. С неполучаването на диплома е засегнато равенството във възможностите. Защитеният признак, според КЗДискр., е доказан с притежаването на висше образование с ОКС "магистър" по специалност "Право". Посочено е, че дискриминацията е последица от липсата на предприети действия от МОН да снабди НБУ с холограмен стикер за дипломата на жалбоподателя при наличие на предпоставките за това, като така му е попречила да упражнява защитени права. Периодът на дискриминацията не е посочен конкретно, а описателно- от предоставяне на НБУ на холограмни стикери за дипломите на лицата за сравнение, като комисията не посочва поименно кои са лицата, нито датите на получаване на дипломи, до предоставянето на холограмен стикер на жалбоподателя. С оспореното първоинстанционно решение съдът не споделя тези изводи на КЗДискр., защото приема, че правоотношението по издаване на холограмен стикер протича между МОН и висшето училище, а не между МОН и студента. Не е налице по-неблагоприятно третиране по признак "образование", защото разликата в третирането е обусловено от обективни и разумни основания, предвид изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право", професионална квалификация "юрист" / отм./ и чл. 4а, ал. 2 от НДИСОДИВУ. Няма отказ за издаване на холограмен стикер, а МОН е събирал допълнителна информация по отношение на М. М. за изясняване на установени несъответствия на проведеното обучение. И спрямо други студенти от същия випуск не са издавани валидни стикери за дипломите им, поради констатирани несъответствия при проверка по чл. 10, ал.2, т.3, б."в" от ЗВО. Решението е допустимо и материално законосъобразно. Действително няма пълен анализ на представените доказателства и не са установени всички факти, посочени в касационната жалба, но релевантните за спора обстоятелства са изяснени, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съществено е онова нарушение, което ако не беше допуснато, резултатът би бил различен, какъвто не е настоящия случай. Проблемът, на който следва да се даде отговор е дали са правилни изводите на първоинстанционния съд за липсата на пряка дискриминация по признак "образование" поради неполучаване на холограмен стикер върху диплома за завършено висше образование, за разлика от други студенти от същия випуск 2015 г., които също са обучавани в съкратена форма, но са получили холограмен стикер в по-кратки срокове. Групата лица за сравнение са описани още в жалбата до КЗДискр., като в списък на НБУ студентите се оказват повече. Настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат решението е правилно. Европейската конвенция за защита правата на човека в чл.14 и Протокол 12 забранява дискриминация основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. В чл.1, пар.2 от Протокол 12 е посочено, че никой не може да бъде дискриминиран от който и да било орган на властта на каквото и да е основание, включително посочените в пар.1. Протоколът не забранява всяко различно третиране, а забранява разлики в третирането, които не мога да бъдат оправдани на обективни и разумни основания. Списъкът на признаци не е изчерпателен. Националният законодател също е въвел списък на защитени признаци, сред които в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е включено "образованието". Забранена е пряка и непряка дискриминация основана на "образование". Законодателят не казва какво означава "защитен признак". В чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е дадено определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По този начин разпоредбата съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с понятието "признаци", които са посочени изрично, но и неизчерпателно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Под "защитен признак" се разбира описана в закона лична или обществена характеристика, вродено или придобито качество, чието действително или предполагаемо наличие у някого не е оправдано да бъде съобразявано като основание той да бъде третиран различно в качеството му на субект на права и задължения в сравнение с лице, което я няма. Признакът приобщава дискриминираното лице към определена социална група заради конкретни характеристики. В решение 14 по к.д. 14/92 г. на КС на РБ е отбелязано, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията изрично посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране и ги определя в две основни групи: Първите пет - раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход произтичат от чл. 1 на Декларацията за правата на човека, обявил, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и дословно е възпроизведен в чл. 6, ал. 1. Недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на тези признаци, е гаранция за общочовешките права, които Конституцията на Република България признава и защитава. Останалите признаци - религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр. да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин. Конституционният съд посочва, че ограничаване на правата и предоставяне на точно определени привилегии на основание на други социални признаци Конституцията не изключва, въпреки че по обхват изброяването в чл. 6, ал. 2 е толкова широко, че извън неговите предели остават малко и редки случаи. Законът няма легална дефиниция и на понятието "образование" като защитен признак. В тълковния речник значението на понятието "образование" е посочено като: 1.Обучение, просвещение, получаване на знания, 2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Образованието може да бъде светско и религиозно, а според степента начално, основно, средно и висше. От гледна точка на социална реализация, приобщаването на лицето към определена социална група на основата на "образование" може да стане по критерий:1. светско или религиозно образование, или 2.образование, което е получено в частни или държавни училища, 3. образование, според професионална насоченост или 4. степен на образование. Образование обаче, получено в различни висши училища или в едно и също висше училище, по една и съща специалност и с една и съща степен, не създава социална принадлежност, не приобщава човек към различни социални групи на обществото. По-ранното получаване във времето на диплома за висше образование, с предоставен от МОН държавен холограмен стикер, от една група физически лица, които са от един същ випуск с жалбоподателя, имали са същата съкратена форма на обучение, и също като него са положили трите държавни изпита за специалност "право", професионална квалификация "юрист", не представлява по-неблагоприятно третиране по признак "образование". И жалбоподателят и групата студенти, с които Комисията за защита от дискриминация го е сравнявала, имат едно и също висше образование, ОКС "магистър", специалност "Право", професионална квалификация "юрист". Следователно "образованието" в случая не е защитен признак, а е елемент от сравняваните характеристики на групата студенти, получили по-рано дипломите си. Не защитен признак "образование" е съобразяван от МОН като основание М. М. да получи диплома с холограмен стикер по-късно във времето спрямо други негови състуденти. Дали е могло справките в МОН и в НБУ да се извършат по-бързо и да се вземе по-бързо решение относно съответствието на обучението на М. М. с нормативните изисквания в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист", е въпрос, на който не може да се отговори с обяснение неравно третиране по признак "образование". Съображенията на първоинстанционния съд за оправдано различно третиране по обективни и разумни основания биха имали отношение към спора, ако беше установено различно третиране по признак "образование", какъвто обаче в случая не е налице. Други причини за различно третиране не са наведени и не са изследвани пред КЗДискр. Относно наведения признак "лично положение" отхвърлителното решение на КЗДискр. е влязло в сила. Предвид изхода на спора, не се дължат разноски на страните. По изложените съображения и предвид и настоящите правни изводи решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение