Решение № 6808 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2014 г.

ВАСVIII отделение09.06.2015 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 491 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 113/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 3 състав в обжалваната му част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на "Агримекс" ЕООД, ЕИК 111579628 разноски в размер на 1123, 97 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6808 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 491 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 113/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 3 състав в частта, в която е: 1. отменен Ревизионен акт № 051101366/15.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 2/03.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, в частите му, с които на "Агримекс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 27 812,84 лв. за данъчни периоди м. 03.2007 г., м. 08 и м. 09.2010 г., по фактури, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделски производител Елиан Тодоров Средков и земеделски производител Валентин Петров Василев, в частта му, с която за данъчен период м. 12.2008 г. е определен допълнително ДДС в размер на 19 832,00 лв., в частта му, с която са начислени лихви върху горните суми, в частта му, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 9 619,52 лв. и са начислени лихви за забава върху тази сума, както и в частта му, с която са начислени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., в размер на 20,52 лева; 2. изменен Ревизионен акт № 051101366/15.08.2011 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, с която е извършена корекция на финансовия резултат на "Агримекс" ЕООД за 2007 г., като вместо определения с ревизията резултат, е определен отрицателен финансов резултат за периода /данъчна загуба/ в размер на 25 308,72 лева; 3. Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е осъдена да заплати на "Агримекс" ЕООД разноски в размер на 2774,91 лева.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи относно наличието на реалност по процесните фактури, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделските производители Елиан Тодоров Средков и Валентин Петров Василев. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и в частта относно приетия за незаконосъобразен РА досежно допълнително начисления ДДС за м. 12.2008 г., като излага съображения, че процедурата и предпоставките за облагане по особения ред, предвидени в чл. 122 и сл. от ДОПК са спазени. Оспорва като необосновано решението и в частта, в която по ЗКПО съдът е отменил допълнително определения корпоративен данък за 2008 г., в размер на 9 619,52 лева и начислени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 20,52 лева и е изменил РА в частта, в която е извършена корекция на ФР за 2007 г., като вместо определеният при ревизията резултат е определил отрицателен финансов резултат за периода в размер на 25 308,72 лева. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Агримекс" ЕООД срещу процесния РА в съответната му част.

Ответната страна - "Агримекс" ЕООД, представлявана от адв. Красимира Петрова изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново /АСВТ/ е бил Ревизионен акт № 051101366/15.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 2/03.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП.

Задълженията по РА произтичат от:

  1. Отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 03. 2007 г. в размер на 4 700,00 лв. по фактура № 18/20.02.2007 г. /само за стока PR36R10 с ДО 4 320,00 лв. и ДДС 864,00 лв./ и по фактура № 52/05.03.2007 г., издадени от "Билдком" ЕООД - гр. София; за данъчен период м. 08.2010 г. по фактура № 812/11.08.2010 г., издадена от "Булбилд експорт" ЕООД - гр. София с предмет "пшеница реколта 2010 г." - 78,80 тона; по фактура № 7/19.08.2010 г., издадена от земеделски производител Елиан Тодоров Средков, с предмет 102 300 кг. пшеница реколта 2010 г.; по фактура № 41/15.09.2010 г., издадена от земеделски производител Валентин Петров Василев, с предмет 57,620 тона слънчоглед; по фактура № 18/25.08.2010 г. с предмет 100 000 кг. пшеница и фактура № 20/27.08.2010 г. с предмет 100 000 кг. пшеница, издадени от "Акрос - 2008" ЕООД - с. Златия.
  1. Допълнително начислен ДДС за данъчни периоди за м. 12.2008 г. в размер 19 832,00 лева, за м. 09 и м. 10.2009 г. и м. 07.2010 г. в общ размер на 8 472,48 лева;
  1. Увеличение на финансовия резултат на "Агримекс" ЕООД за 2007 г. със сумата 23 500 лв., представляваща разходите по фактури № 18/20.02.2007 г. и № 52/05.03.2007 г., издадени от "Билдком" ЕООД - гр. София.
  1. Увеличение на ФР на "Агримекс" ЕООД за 2008 г. е увеличен със сумата 99 164,01 лв., представляваща определеният по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК размер на укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция.
  1. задължения за лихви върху невнесени в срок авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за периода м. 04 - м. 12.2009 г.

Съдът е обосновал извода, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила. Относно приложението на материалния закон АСВТ е приел за доказано осъществяването на процесните доставки на слънчоглед и пшеница по фактурите, издадени от "Билдком" ЕООД, " Акрос 2008" ЕООД и от земеделските производители Елиан Средков и Валентин Василев, като е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства и заключенията по ССчЕ и СГЕ по отделно за всеки един от процесните доставчици. Оспорването, проведено от данъчната администрация на верността и автентичността на представените приемо-предавателни протоколи, прехвърлителни разписки и пътни листа /подробно описани от АСВТ/, е прието от съда за неуспешно. Според съда по категоричен начин е доказано фактическото предаване на процесните родово определени вещи от преките доставчици на получателя - ревизираното лице, както и възможността на всеки един от посочените доставчици да прехвърли собствеността върху стоките на получателя и транспорта на същите.

Съдът е приел РА за законосъобразен относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 474,00 лева по доставка на семена PR37Н24 - 15 торби по фактура № 52 от 05.03.2007 г. от "Билдком" ЕООД, за която е издадено КИ № 84 от 30.03.2007 г.

В частта относно отказания данъчен кредит по фактура, издадена от "Булбилд Експорт" ЕООД РА е потвърден като законосъобразен поради липса на достатъчно убедителни доказателства за реалното осъществяване на процесната доставка на пшеница реколта 2010 г. - 78,80 тона.

Съдът е отменил РА в частта относно допълнително начисления ДДС за м. 12.2008 г. и лихвите за забава на основание чл. 122 от ДОПК, като е развил подробни съображения за недоказаност на твърдяното от ревизиращите основание - наличие на укрити приходи.

АСВТ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в частта относно допълнително начисления ДДС за м. 09 и м. 10.2009 г. и за м. 07.2010 г. с оглед доказано за установено от ревизиращите предоставяне от "Агримекс" ЕООД на рента в натура на лица, чиято земя обработва / посочена за всеки отделен период/ и съобразно този факт наличието на бартерна сделка по чл. 130 от ЗДДС.

Относно установеното по ЗКПО за 2007 г. съдът е приел за незаконосъобразно извършеното увеличение на ФР със сумата от 21 130,00 лева - стойностите по фактури, издадени от "Билдком" ЕООД / с изключение на недоказано извършване на доставка на стоки - 15 торби семена по КИ № 84 от 30.03.2007 г./ поради доказаното реално извършване на процесните доставки. Според съда законосъобразно е увеличението на ФР със сумата от 2 370,00 лева, което води до изменение на РА за 2007 г. - данъчна загуба в размер на 25 308,72 лева /вместо определената от ревизиращите органи за сумата от 4 178,72 лева/. Относно 2008 г. АСВТ е отменил РА за определения корпоративен данък в размер на 9 619,52 лева и лихви за забава върху тази сума поради приетото за незаконосъобразно доначисляване на ДДС за м. 12.2008 г. относно укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция. Отменен е РА и относно лихвите за невнесени в срок авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за периода м. 04 - м. 12.2009 г.

Предмет на касационен контрол е решението на АСВТ в частите, в които по жалба на "Агримекс" ЕООД е: 1. отменен Ревизионен акт № 051101366/15.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 2/03.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, в частите му, с които на "Агримекс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 27 812,84 лв. за данъчни периоди м. 03.2007 г., м. 08 и м. 09.2010 г., по фактури, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделски производител Елиан Тодоров Средков и земеделски производител Валентин Петров Василев, в частта му с която за данъчен период м. 12.2008 г. е определен допълнително ДДС в размер на 19 832,00 лв., в частта му, с която са начислени лихви върху горните суми, в частта му, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 9 619,52 лв. и са начислени лихви за забава върху тази сума, както и в частта му, с която са начислени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., в размер на 20,52 лева; 2. изменен Ревизионен акт № 051101366/15.08.2011 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, с която е извършена корекция на финансовия резултат на "Агримекс" ЕООД за 2007 г., като вместо определения с ревизията резултат, е определен отрицателен финансов резултат за периода /данъчна загуба/ в размер на 25 308,72 лева.

В останалата отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

  1. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка. В мотивите на решението от страна на АСВТ са изложени подробни съображения относно приложението на материалния закон при издаването на РА по отделните пунктове - отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените четирима доставчици; допълнително начисления ДДС за м. 12.2008 г.; установеното по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г.
  1. Изводът на АСВТ за материална незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделските производители Елиан Тодоров Средков и Валентин Петров Василев; относно допълнително начисления ДДС за м. 12.2008 г., относно извършеното увеличение на ФР за 2007 г. със сумата в размер на 21 130, 00 лева, относно определения допълнителен корпоративен данък за 2008 г. и относно начислените лихви върху невнесени в срок авансови вноски за м. 04-м. 12.2009 г. е правилен и кореспондира със събраните по делото доказателства.

2.1. относно отказания с РА данъчен кредит по фактури, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделските производители Елиан Тодоров Средков и Валентин Петров Василев

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО/фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Аргументите, изведени от нормата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС не следва да се съобразяват предвид изложеното от СЕС в Решение по дело С-18/13.

Надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице (чл. 69 ЗДДС). Лицето следва да притежава данъчен документ по чл. 71 ЗДДС.

При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., приложим към спорните доставки, изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.

Настоящият спорен момент, както правилно е отбелязал АС ВТ, е относно правомерното упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, отказано от органите по приходите на основание липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС предвид липсата на основанията по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.

Основното оплакване на касатора е за необоснованост на решението поради неправилно възприетото от състава на АСВТ наличие на убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за реалното изпълнение на спорните доставки по фактурите, издадени от "Билдком" ЕООД, "Акрос - 2008" ЕООД, земеделските производители Елиан Тодоров Средков и Валентин Петров Василев.

Така наведеният довод е неоснователен.

2.1.1.По отношение на доставките от "Билдком" ЕООД / с изключение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 474,00 лв. по доставката на семена PR37H24 - 15 торби по фактура № 52/05.03.2007 г., за която е издадено КИ № 84/30.03.2007 г./ съдът е приел за доказано по категоричен начин фактическото предаване на стоките от прекия доставчик на получателя. При необорената от данъчната администрация доказателствена стойност на представените още в хода на ревизията приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете дружества, първоинстанционният съд е намерил за установено наличието при "Билдком" ЕООД на процесните стоки към момента на вземането им. Приемо-предавателните протоколи установяват предаването на стоките на ревизираното лице /в случая на неговия управител/. Освен това процесните фактури също притежават съдържанието, необходимо за установяване на предаването на стоките /вид и количества на същите, дата на данъчното събитие, имена и подписи на представители на продавача и купувача/, като то изцяло съвпада с това на приемо-предавателните протоколи. От друга страна, налице са и доказателства за транспорта на стоките. Съгласно дадените от доставчика писмени обяснения, транспортът на стоки от вида на процесните /семена/, е бил за сметка на получателите, а от заключението на ССЕ се установява, че през процесните данъчни периоди "Агримекс" ЕООД е разполагало с товарен автомобил марка "ИФА B50L", посочен като транспортно средство в пътните листове от 20.02.2007 г. и 05.03.2007 г., както и че е извършвало разходи за горива и горивосмазочни материали. Действително не е спорен факта, че тези пътни листове са представени от задълженото лице едва в хода на съдебното производство, но тяхното съдържание изцяло кореспондира с това на коментираните по-горе приемо-предавателни протоколи /видно заключението по СГЕ/ и писмените обяснения, както и с останалите данни по делото, поради което правилно същите се кредитират от съда. Поради изложеното неоснователно е твърдението на касатора за недоказаност на фактическото предаване на процесните стоки, посредством което се прехвърля собствеността към купувача. Необосновано в касационната жалба се излага становище за липса на представителна власт у счетоводителя на доставчика, което водело до некредитиране на приемо-предавателните протоколи. След като са приобщени доказателства относно факта, че посоченото лице Лидия Евлогиева Ванкова - Падарева е служител на "Билдком" ЕООД, то следва да се приеме за доказан факта на предаване на стоките от представител на доставчика на представител на получателя.

В допълнение следва да се посочи, че АСВТ е обсъдил констатациите на в. л. по приетата ССчЕ, като обосновано не е възприел мотивите на приходната администрация, че към съответния момент на издаване на фактурите, доставчикът не е разполагал в наличност конкретно посочените в тях стоки. Наличието на разминаване в датите на фактурите, издадени от предходния и от прекия доставчик, което е отчетено от ревизиращите, не може да служи като достатъчен аргумент за извода за липса на процесните стоки при прекия доставчик. Съгласно заключението по ССчЕ, по счетоводни данни "Билдком" ЕООД е разполагало в наличност с необходимите количества хибридна царевица PR36R10, за доставката на която стока единствено е отказано право на данъчен кредит по фактура № 18/20.02.2007 г. За стоките по фактура № 52/05.03.2007 г., в началото на данъчния период "Билдком" ЕООД не е разполагало с наличности от посочените в нея стоки, но същевременно по счетоводни данни през същия период то е придобило количества от всички видове описани във фактурата семена и през същия период е продало от тях количества, значително надвишаващи фактурираните към ревизираното лице. При съобразяване с констатациите на в. л. правилно АСВТ е заключил, че въпросната разлика може да се дължи на неспазване на предходния доставчик "Пионер Семена България" ЕООД на изискването по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Освен това насрещна проверка на предходния доставчик не е извършвана, както и от "Билдком" ЕООД не са били изисквани докумени и писмени обяснения относно предаването на стоките от предходните доставчици.

Следователно, правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на АСВТ за наличие на реално осъществена доставка по описаните фактури, издадени от "Билдком" ЕООД и решението в частта на отменения РА досежно отказания данъчен кредит по фактурите от "Билдком" ЕООД се явява правилно.

2.1.2. По отношение на доставките от "Акрос 2008" ЕООД

Необосновано е твърдението на касатора, че съдът няма как да прави извод за автентичност и вярност на съдържанието на представените частни документи - приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки и пътен лист, само въз основа на сравнението им с останалите доказателства.

Видно от данните по делото представени са копия от процесните фактури, два броя приемо-предавателни протоколи от дати 25.08.2010 г. и 27.08.2010 г., разпечатки от аналитични регистри на счетоводни сметки оборотна ведомост и главна книга за 2010 г., документи за извършени плащания, декларация за произход и добра земеделска практика от 27.08.2010 г. от управителя на "Акрос 2008" ЕООД, според която произходът на предадената 200 тона пшеница е от региона от гр. Вълчедръм, два броя пътно-прехвърлителни разписки, договори, регистрационна карта на земеделски производител, заверена за 2010 г. от ОДЗ - гр. Монтана на 23.03.2010 г., анкетна карта и анкетен формуляр за регистрация като земеделски производител от същата дата, извлечения от банкови сметки и разчетно-платежни ведомости за 2010 г.

Въпреки извършеното оспорване от данъчната администрация на автентичността и верността на съдържанието на приемо-предавателните протоколи, пътно-прехвърлителните разписки и пътните листа, обосновано АСВТ е приел същото за неуспешно проведено. Съгласно дадените свидетелски показания за получател в оспорените документи се е подписал управителя на "Агримекс" ЕООД, а за предал - едноличният собственик на "Акрос 2008" ЕООД. Доказан според съда е и транспорта на стоките. Според показанията на управителя на доставчика, транспортът на продукцията е извършван от купувачите. Възможността на дружеството-жалбоподател да извърши транспорта се установява от представените при административното обжалване свидетелства за регистрация на МПС - седлови влекач "Волво" със съответен рег. № и полуремарке с рег. № и пътните листове за извършване на превоз за собствена сметка с посочените МПС, на дати 25/26 август 2010 г. и 27/28 август 2010 г.

От друга страна, съдът е възприел за кореспондиращи с останалия доказателствен материал констатациите на в. л. по ССчЕ. Според вещото лице счетоводството на доставчика и на получателя е водено редовно, като стопанските операции по процесните фактури са надлежно отразени. По счетоводни данни фактурираните количества пшеница са част от произведената и реализирана от негопродукция през стопанската 2009 - 2010 г. Дружеството - доставчик разполага със собствена специализира селскостопанска техника, като са отчетени разходи за материали /семена, торове, препарати, горива, резервни части и други/, за външни услуги и амортизации.

Следователно, правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Акрос 2008" ЕООД с оглед доказания произход на стоките и доказано фактическо предаване на стоките от доставчика на получателя.

2.1.3. По отношение на доставките по фактури, издадени от земеделските производители Елиан Тодоров Средков и Валентин Петров Василев

АСВТ е достигнал до правилния и обоснован извод за установен по категоричен начин факта на реалното извършване на отразената във фактура № 7/19.08.2010 г. на ЗП Елиан Тодоров Средков доставка на пшеница и във фактура № 41/15.09.2010 г., издадена от ЗП Валентин Петров Василев доставка на слънчоглед към ревизираното лице.

Касационната инстанция възприема като последователни и логични и съответстващи на доказателствата по делото съображенията на първоинстанционния съд за доказана както принципната възможност на двамата земеделски производители да осъществят доставките, така и фактическото предаване на процесните стоки от доставчиците на получателя. Установено е, че ЗП са обработвали съответни площи земеделска земя през 2009/2010 г., като обработваните площи и количеството засети земеделски култури са надлежно декларирани от лицата пред МЗХ. От друга страна, от заключението по ССчЕ е видно, че от земеделските производители са произведени и реализирани съответни количества слънчоглед и пшеница, които са достатъчни за осъществяване на спорните доставки. Доказана е и ресурсната обезпеченост на доставчиците - съгласно представените инвентарни книги и справки за ДМА същите притежават селскостопанска техника, която е необходима за производството на съответния вид култура.

Правилен е изводът на АСВТ за наличие на доказателства, отнасящи се до фактическото предаване на процесните родови вещи. Приета е за необорена доказателствената стойност на представените приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки и пътни листа от датата на издаване на спорната фактура, доколкото същите установяват предаването на стоките на управителя на дружеството-жалбоподател. Този извод се основава на правилната преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Безспорен е и фактът, че "Агримекс" ЕООД е заплатило цялото количество фактурирани му стоки - обстоятелство, което не е от значение за възникването на правото на данъчен кредит, но е още една индиция за действителното извършване на доставката. Следователно, налице е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, предл. първо от ЗДДС, към датата на издаване на процесните фактури, поради което незаконосъобразно органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит на "Агримекс" ЕООД, до който правилен извод е достигнал и АСВТ.

2.2. относно допълнително начисления ДДС за м. 12.2008 г. на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и извършеното увеличение на ФР на "Агримекс" ЕООД за 2008 г. със сумата 99 164,01 лв., представляваща определеният по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК размер на укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция.

Във връзка с дейността на "Агримекс" ЕООД като земеделски производител, на дружеството лице са били връчени ИПДПОЗЛ изх. № 13/03.01.2011 г. и изх. № 3711/12.04.2011 г., с които му е изискана цялата документация, касаеща дейността му като регистриран земеделски производител за ревизираните периоди. В отговор задълженото лице е представило счетоводни регистри и документи, такова за регистрация като земеделски производител, анкетни карти и анкетни формуляри за обработваните площи, справки и други. От органите по приходите е била изискана информация и от Национална служба по зърното и фуражите - гр. София, Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция - гр. София и Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. Монтана, които са представили писмени отговори и документи. При направената съпоставка между документите, представени от ревизираното лице и тези, представени от посочените учреждения, органите по приходите са установили разлики в данните относно размера на обработваните площи, реализирания добив и т. н. през отделните години - общо и по видове култури, както и че от счетоводната отчетност на "Агримекс" ЕООД липсва пълна и точна информация относно размера на засетите декари, за извършените агротехнически мероприятия по видове култури и площи, поради което воденото счетоводство не осигурява възможност за извършване на текущ и последващ контрол. Така установените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчно облагане поради наличие на данни за укрити приходи през проверявания период тъй като воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане от тази дейност.

Размерът на данъчната основа по ЗДДС за м. 12.2008 г. е определен като сбор от декларираните от ревизирания субект облагаеми доставки и размера на установените укрити приходи в размер на 99 164,01 лв., вследствие на което е определен допълнително ДДС в размер на 19 832,00 лв. и лихви 5 701,48 лева. Размерът на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2008 г. е определена, като от размера на укритите приходи са приспаднати загуби от 2006 г. и 2007 г. Върху така определената данъчна основа за 2008 г. - 96 195,19 лв. е начислен корпоративен данък в размер на 9 619,52 лв. и лихви в размер на 2 484, 19 лева.

Настоящата касационна инстанция споделя подробно развитите от първостепенния съд съображения за недоказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК относно извършеното с РА доначисляване на ДДС за м. 12.2008 г.

Както се установява по делото, изводите на приходните органи са основани единствено на писмо изх. № 401/117 от 30.03.2011 г. на изпълнителния директор на Национална служба по зърното - гр. София. Безспорно е, че въпросното писмо изхожда от орган с определени контролни функции и такива за събиране на информация. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно и чл. 13 от Устройствения правилник на НСЗ към МЗХ, службата осъществява контрол върху дейността на публичните складове за зърно и зърнохранилищата, събира и поддържа база данни за тази дейност, както и за произведеното, продаденото и наличното зърно по видове от земеделските производители, и за наличните количества зърно. В обхвата на правомощия на НСЗ към МЗХ не се включва контрол или събиране на информация за размера на обработваните от земеделските производители площи и вида на засетите култури. Правилно АСВТ приема, че в частта си, даваща такива сведения писмо изх. № 401/117 от 30.03.2011 г. на изпълнителния директор на НСЗ - гр. София няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и не притежава обвързваща доказателствена сила, а следва да бъде ценен съвкупно с останалите събрани досказателства.

От друга страна, в писмото е посочено, че информацията за обработваните от "Агримекс" ЕООД площи и видовете култури през съответните стопански години, е по оперативни данни, без да е уточнено от какъв източник са получени или по какъв друг начин са събрани тези "оперативни данни". Същевременно от доказателствата по делото, вкл. представените анкетни карти и анкетни формуляри е видно, че пред ОДЗ гр. Монтана, жалбоподателят е декларирал данни за обработвани площи различни от посочесните в писмото на НСЗ, и тези данни са предоставени от областната дирекция при изискване от органите по приходите. Тъй като именно ОСЗ е органът компетентен да събира и поддържа информация за обработваните от земеделските производители площи /чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП/, включително и да извършва проверки за верността на подадената информация, следва да се приеме, че достоверни са именно данните, посочени в писмата на директора на ОДЗ - Монтана. За процесните периоди тези данни съвпадат с декларираните от "Агримекс" ЕООД, а според заключението на ССЕ - и с данните, отразени в счетоводството на дружеството. Отделно от това, правилен е изводът на АСВТ, че при извършване на ревизията органите по приходите не са събрали никакви доказателства, че през ревизираните периоди ревизираното лице е укривало приходи от селскостопанска продукция, вкл. не са установени нарушения на данъчното законодателство, които да обосновават изводи за евентуално извършване на неотчетени продажби на такава продукция. Следователно, според АСВТ не е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Видно от заключението по ССчЕ не се установява и второто основание - по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, какъвто не е разглежданият случай.

Правилно е прието, че за всички процесни данъчни периоди по ЗДДС и ЗКПО, само за дейността като земеделски производител, поради неправилно прилагане на закона, при липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на данъчните основи по реда на алинея втора от този текст. Това налага според АСВТ обуславя отмяната на РА в частта относно допълнително начисления ДДС за 2008 г., който извод се възприема от настоящата касационна инстанция.

Съобразно приетото за м. 12.2008 г. по ЗДДС за недоказани укрити доходи правилно АСВТ е отменил РА в частта относно допълнително определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 9 619,52 лв. и лихви в размер на 2 484,19 лева. Липсва материалноправно основание за увеличение на ФР за 2008 г. със сумата в размер на 99 164,01 лева / определеният по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК размер на укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция/.

2.3. Относно корекцията за 2007 г. по ЗКПО

С оглед приетото от първостепенния съд за действително извършването на доставките на стоки по фактури № 18/20.02.2007 г. и № 52/05.03.2007 г. на "Билдком" ЕООД, с изключение на 15 торби семена PR37H24 по КИ № 84/30.03.2007 г. на стойност 2 370,00 лв., с решението е формиран извод за незаконосъобразност на РА относно извършеното на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО увеличение на ФР със сумата в размер на 21 130,00 лева. Този извод на АСВТ се възприема от настоящата касационна инстанция. След като е установено по категоричен начин реалното осъществяване на описаните по-горе доставки по фактурите от "Билдком" ЕООД, то следва да се приеме, че фактурираните стопански операции са документално обосновани и не са налице материалноправните предпоставки за увеличаване на ФР за процесната 2007 г. От друга страна, за да измени РА в частта по ЗКПО за 2007 г., правилно първоинстанционният съд е отчел факта, че извършеното увеличение на финансовия резултат на "Агримекс" ЕООД със сумата от 2 370,00 лв., с която е коригирана данъчната основа по фактура № 52/05.03.2007 г. на "Билдком" ЕООД е законосъобразно, тъй като между страните не се спори и ревизираното лице не се твърди извършване към него на доставката с този стойност и по делото се доказа връщането на получените стоки, посочени в КИ № 84/30.03.2007 г. към същата фактура. В тази връзка вместо извършеното с ревизията увеличение в размер 23 500 лв., финансовият резултат за 2007 г. на "Агримекс" ЕООД е увеличен със сумата от 2 370,00 лева. Отчетеният от дружеството данъчен финансов резултат за периода е данъчна загуба в размер на - 27 678,72 лв., като след увеличението с посочената по-горе сума същият е данъчна загуба в размер на 25 308,72 лева. След като данъчният финансов резултат за периода след преобразуването е отрицателна величина, то ревизираното лице не дължи корпоративен данък. Съобразно изложеното, правилно е решението на АСВТ в описаната част относно изменението на РА за 2007 г. за извършената корекция на финансовия резултат на "Агримекс" ЕООД, като вместо определения с ревизията резултат, е определен отрицателен финансов резултат за периода /данъчна загуба/ в размер на 25 308,72 лева.

2.4. Относно лихвите върху невнесени в срок авансови вноски за м. 04 - м. 12.2009 г.

Решението е правилно и в така описаната си част. Установява се, че определените с РА задължения за лихви върху невнесени в срок авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за посочения период е извършено на основата на определения с ревизията ФР за 2008 г. След като АСВТ е отменил РА относно извършеното увеличение на ФР за 2008 г., то правилно съдът е приел, че авансовите вноски за м. 04 - м. 12.2009 г. са недължими и това обуславя и липса на основание за начисляване на лихви за забава в съответния размер.

Следователно, като е отменил РА в частта относно определените лихви за забава върху невнесени в срок авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за посочения период, АСВТ е постановил правилно решение.

По така изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1123,97 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2015 г. и вносна бележка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1