Решение № 5673 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез главен юрисконсулт Т. Цановска против Решение № 1008/09.01.2026 г., постановено по административно дело № 10246/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г., прекратяваща служебното правоотношение на Б. Е. Х.. В касационната жалба, която на проведеното открито съдебно заседание по делото се поддържа от юрисконсулт Цановска се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, развити в писмени бележки. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответната страна Б. Е. Х. лично и чрез пълномощника си адвокат А. Живков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, изложени в писмен отговор и бележки. По делото не участва представител на Върховната касационна прокуратура. Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Б. Е. Х. – началник на сектор в „Мисии на международни организации“ към отдел „Интерпол и мисии на международни организации“ при дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. С обжалваното решение административният акт е отменен, след като са развити мотиви за постановяването му в нарушение на материалния закон. Извършените от съда фактически установявания са съответни на събраните писмени доказателства, като въз основа на същите са възприети законосъобразни правни изводи. Настоящият състав споделя заключението на съда за това, че не е спазено специалното изискване на закона, регламентирано в чл. 226, ал. 5 ЗМВР. Цитираната разпоредба регламентира като условие за прекратяване на служебно правоотношение на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР, служителят да е отказал да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В ЗМВР не са дефинирани белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща", но според константната съдебна практика съпоставяната друга длъжност следва да съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и обективната му способност да я изпълнява, така, че да не е необходимо придобиването на допълнителна квалификация, образователна степен или сбъдване на друго бъдещо несигурно събитие. Извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда за това, че предложените от административния орган длъжности не са били подходящи за служителя, тъй като са му били предложени длъжности за полицейски инспектор, разузнавач или разследващ полицай, които не отговорят на заеманата от него длъжност „началник сектор“ и „главен инспектор“. Същевременно е установено, че към 13.08.2025 г., когато е издадена заповедта на министъра за съкращаване на щата, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ съществува една свободна длъжност „началник сектор“ /обстоятелство, което не се отрича от касационния жалбоподател, като без правно значение е, че към момента тази длъжност е вече заета/, както и още две свободни длъжности за главен инспектор – „началник I степен“ и „началник III степен“, които не са му били предложени за заемане. Следователно е допуснато нарушение на изискването, разписано в чл. 226, ал. 5 ЗМВР, което обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на адвокат А. Н. Живков, представляващ ответника Б. Е. Х. и оказващ му безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,