Решение № 10645 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2012 г.

Решение № 10645 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Сдружение "Движение с екологична насоченост", с. Дражево срещу решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" - първи етап (клетка 1) в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Дражево, община Тунджа, област Ямбол, с възложител община Ямбол, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът- министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Заинтересованата страна - кметът на община Ямбол подържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспореното решение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" - първи етап (клетка 1) в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Дражево, община Тунджа, област Ямбол, с възложител община Ямбол, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Производството пред административния орган е образувано по искане вх. № 888/02.03.2012 г. от кмета на община Ямбол до директора на регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ гр. Стара Загора за преценяване небходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда относно проект: Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа - първи етап (клетка 1). Към направеното искане от възложителя е приложена информация за преценяване на необходимостта от ОВОС съгласно изискванията на Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ и уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /НУРИОСПППИППЦОЗЗ/. С писмо изх. № 04-09-128/14.05.2012 г., главният държавен главен инспектор е уведомил министъра на здравеопазването, че инвестиционното предложение не засяга санитарно-охранителни зони около водоизточници или съоръжения за питейна вода, поради което няма основание за риск за човешкото здраве и не е необходимо изготвяне на оценка по ОВОС. На 17.05.2012 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив е дал становище за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо целите на околната среда, заедно с препоръки при реализирането му, от което не може да се направи извод, дали следва да се извърши или не оценка по ОВОС. На същата дата е издадено и оспореното решение от министъра на околната среда и водите. По делото е приложено решение по оценка на въздействието върху околната среда № 10-2/2002 г., с което е разрешена реализацията на инвестиционен проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на град Ямбол. Становището на министъра на околната среда и водите относно това разрешение е, че с него е дадена оценка за въздействието върху околната среда, поради което не необходимо извършването на нова оценка за клетка № 1. При така приетите писмени доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Като правно основание за издаване на оспорения административен акт са посочени разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Условията и редът за извършване на преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда са уредени в Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно чл. 4 от наредбата възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община, както и засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 ЗООС, към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 2, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. При разглеждането на преписката е било в сила изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /изм. ДВ бр. 52 от 2007 г./, с което е било предвидено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Няма спор по делото, че такава оценка на процесното инвестиционно предложение не е извършена. Инвестиционното предложение /ИП/, касае изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на регионалното депо за неопасни отпадъци от общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, и попада в обхвата на Приложение № 1, т. 2, поради което подлежи на задължителна ОВОС, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС. В този смисъл в противоречие с материалния закон е предложеното в административния акт тълкуване на чл. 91, ал. 2 от ЗООС. В тази връзка настоящият състав споделя становището на представителят на прокуратурата, че е необходимо да се съобразят направените бележки от Европейската комисия относно недоброто прилагане на европейското законодателство, свързано с опазване на околната среда и регламентирано в съответните директиви - 85/337/ЕИО, 2001/42/ЕО, 92/43 и 79/409/ЕИО, които несъмнено са транспонирани в националното законодателство (ЗООС, ЗБР, наредби и др.). Обстоятелството, което засяга настоящия правен спор, е констатацията на комисията за нарастващата тенденция за разделяне на инвестиционните проекти на подпроекти, по който начин се избягва извършването на ОВОС. С използването на този подход на практика се заобикалят нормативните изисквания, а това несъмнено съставлява нарушение на закона. Не следва да бъдат приети за основателни възраженията на ответника, че в конкретния случай, ИП се отнася до първия етап от цялостното изграждане на регионалното депо, поради което не е необходима нова оценка, предвид дадената пред 2002 г. При положение, че за всеки от етапите се приеме липса на основания за ОВОС, предвид ограничения обхват на територия и капацитет на инсталациите, няма да бъде установен и кумулиран ефект на вероятно отрицателно въздействие на депото за отпадъци върху околната среда, включително и по отношение на намиращите се в съседство две защитени територии. След като ИП попада в Приложение 1 и съгласно чл. 92 от ЗООС извършването на ОВОС е задължително. Министърът се е позовал на чл. 93 от закона, според който текст е предвидена възможност да се извърши преценка за необходимостта от провеждане на процедура по ОВОС. Предвидените хипотези по т. 1 до т. 5 на ал. 1 от цитираната норма обуславят необходимостта от извършване на ОВОС, съобразно критериите по чл. 4 от същия текст. В обжалваното решение не са изложени мотиви, в които изключения попада ИП и какви са изключващите условия за третирането му като такова по т. 1 - т. 5 на чл. 93 от ЗООС. Необосновани са и изводите, базирани на представената документация и критериите на чл. 16 от Наредбата за условията и реда на извършване оценка на съвместимост на обекта с опазването на защитените зони. Такава се изисква при планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на Приложение 1 и 2 от ЗООС. С оглед посоченото изискване липсата на такава оценка съставлява нарушение на изискванията на ЗООС и чл. 31 от ЗБР. В резултат на непроведено производство по ОВОС и неизвършена преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие на ИП по смисъла на чл. 31 от ЗБР, становището на административния орган, че не съществува такава вероятност не е обусловено от експертно изследване, поради което се явява необосновано, тъй като се основава на предоставени данни от заинтересованата страна. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и преписката върната за ново разглеждане от административния орган при спазване на дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение