Решение № 10000 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Кашукеев от гр. София против решение 2300 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 9836/2021 г. на Административен съд София град , с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед РД09 -1810 от 01.09.2021г.,издадена от министъра на образованието и науката, с която е отменен акт на ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия София, за преназначаване 238/18.12.2018г. към трудов договор 225/ 07.02.1994г. на д-р арх. В. Кашукеев от длъжност асистент на академична длъжност- главен асистент, в катедра История и теория на архитектурата. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде друго по същество, с което се отмени оспорената заповед. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът министърът на образованието и науката, чрез пълномощника си юрк. Спасов , в писмено становище по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът -Университета по архитектура, строителство и геодезия/УАСГ/ -редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Доц.д-р арх. Т. Цигов от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София град е сочената заповед на министъра на образованието и науката, с която е отменен акт на ректора на УАСГ София, за преназначаване 238/18.12.2018г. към трудов договор 225/ 07.02.1994г. на д-р арх. В. Кашукеев от длъжност асистент на академична длъжност- главен асистент, в катедра История и теория на архитектурата. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че с допълнително споразумение 283 от 18.12.2018г. към трудов договор от 07.02.1994г. жалбоподателят е преназначен от длъжността асистент на длъжността главен асистент в катедра История и теория на архитектурата във Факултета по архитектура на УАСГ. Преназначаването е въз основа на приключил конкурс за главни асистенти в професионално направление 5.7 Архитектура, строителство и геодезия по дисциплините Основи на архитектурното строителство и основи на паркоустройството и ландшафтната архитектура и изобразителните средства за нуждите на катедра История и теория на архитектурата към Факултета по архитектура на УАСГ. Кашукеев е допуснат и участвал в конкурсната процедура въз основа на образователна и научна степен доктор, придобита в Строителния факултет на УАСГ по научната специалност Организация и управление на производството/строителството/. В хода на конкурсната процедура заинтересованата страна доц. Т. Цигов , преподавател в катедрата с обявения конкурс е подал сигнал до Комисията по академична етика към МОН за нарушение на конкурсната процедура, изразяващо се в допускане на двама кандидати/единият Кашукеев/ без да притежават изискуемата образователна и научна степен доктор, съответстваща на конкурса. С доклад на комисията от 15.01.2019 г. е прието, че кандидатите не притежават съответния ценз за участие в конкурса. След преназначаването на Кашукеев на длъжността главен асистент , Т. Цигов отново сезирал сочената етична комисия, която приела нов доклад сочещ нарушение на чл.18,ал.1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ/. С влезли в сила съдебни актове, подробно описани, министъра на образованието и науката е задължен да разгледа сигнала на Цигов по реда на чл.32,ал.10 от ЗРАСРБ. В хода на тази процедура министъра на МОН издал оспорената заповед. При тази фактическа установеност първоинстанционния съд приема, че оспореният административен акт е законосъобразен- издаден в предписаната форма, при спазване на производствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Така постановеното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Правилно решаващия съд е приел, че производството пред административния орган е проведено и съобразено с дадените задължителни указания на съда. Обосновано първоинстанционния съд приема, че основният спор се свежда до правилното прилагане на материалния закон- чл.18,ал.1 ЗРАСРБ. Изводите на АССГ по тълкуването и прилагането на материалния закон са логични, последователни и правилни, поради което изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че административния орган и съда стеснително и буквално тълкуват и прилагат нормата на чл. 18,ал.1 ЗРАСРБ. В случая се касае за държавно регулирана професия по специалността архитектура, поради което законовото изискване е притежаване на образователна и научна степен доктор именно от тази специалност , а не от сходните специалности , придобити в друг факултет/ Строителен/ в същото учебно заведение. С оглед изхода на спора и направеното искане касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Т. Цигов направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 500 лева, възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,