Решение № 9263 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2015 г.

Решение № 9263 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. и И. К., подадена чрез пълномощника им адв. Владимиров против решение № 130/21.01.2015 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 2542/2012 г. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете им за присъждане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди за периода 27.01.09 г. - 11.11.11 г. от ДНСК вследствие бездействието на началника й да премахне незаконен строеж "Лятна кухня с ателиета и подпокривно пространство - преработка на одобрени проекти", изпълнени от К. Х. Г. в УПИ VI-430, кв. 55 по плана на кв. Сарафово, гр. Б. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - ДНСК оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Административният съд е постановил обжалвания резултат, установявайки следната фактическа обстановка: ищците са били собственици на УПИ V-429 в кв. 55 по плана на кв. Сарафово, Б., който УПИ е съседен на УПИ VI, кв. 55 по плана на кв. Сарафово, гр. Б., в който по силата на разрешение за строеж№ И-17/24.02.2004 г. и одобрени инвестиционни проекти от гл. експерт "АС" на ТД "И." е изграден строеж - лятна кухня с ателиета в подпокривното пространство. Във връзка с подадена жалба от ищеца К. до ДНСК е издадена заповед № ДК-02-БС-4 от началника на РДНСК - Б., с която е наредено премахването на незаконен строеж "лятна кухня с ателиета в подпокривното пространство - преработка на одобрени проекти", изпълнен от К. Х. Г. в УПИ VI-430, кв. 55, кв. Сарафово, която заповед е влязла в сила относно премахването на ателиетата в подпокривното пространство и покрив. Заповедта в тази част е потвърдена с влязло в сила решение на ВАС № 1169/27.01.2009 г. по адм. д. № 14307/08 г. На 19.03.2009 г. служители на РДНСК - Б. са извършили проверка и са констатирали, че строежът е в същият вид, както е в описанието в заповедта за премахване. На 7.04.09 г. РДНСК - Б. е изпратило покана за доброволно премахване на строежа до неговия собственик. Подборно в решението си съдът е установил предприеманите действия от РДНСК - Б. във връзка с премахването на строежа - констативни протоколи за липса на доброволно изпълнение, покани за доброволно изпълнение, предприемане на процедури по Наредба № 13 на МРРБ от 2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи, изразяващи се в изпращане на писмо на 24.09.2009 г. от началника на РДНСК до камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за изборна проектантска фирма за премахването на строежа, последващи писма със същото съдържание, изпратени на 23.02.2010 г. и 28.05.2010 г., залепено съобщение на 28.02.2011 г. за избор на потенциален изпълнител, във връзка с което е постъпила една оферта. Последвал е протокол за избор на изпълнител на 18.03.2011 г. и е подписан на 30.05.2011 г. договор за изпълнение. Премахването на незаконния строеж е изпълнено на 11.11.2011 г. Съдът е установил също така, че засегнатото лице с действията си - уведомяване на началника на РДНСК - Б. за наличие на ново разрешение за строеж, издадено им за същия обект е предизвикало служебна проверка на издаденото ново разрешение за строеж, в резултат на която е установено, че то е оттеглено с последваща заповед на гл. експерт "АС". Съдът е установил, че на 18.09.2008 г. ищците са продали притежаваните от тях ид. части от мястото от УПИ V-428, кв. 55 и еднофамилната масивна жилищна сграда, построена в имота. Въз основа на установеното, съдът е приел, че през релевантния по делото периода - от влизането в сила на заповедта за премахване на строежа до датата на фактическото му премахване, органът по изпълнението е извършвал процесуални действия, между тези процесуални действия се съдържали дълги периоди, през които органът е бездействал и така цялото производство ненужно е удължено във времето. Съдът е преценил представените по делото множество амбулаторни листа, касаещи ищцата, приемайки, че те установяват хипертонична болест на сърцето, за която липсвали данни от кога датира началото й, и кожна малформация, която е резултат на наследственост. Съдът е разпитал свидетели по делото, чиито показания са обсъдени в решението, но от които според съда не се установявало, че заболяванията на ищците са причинени от неизпълнението на заповедта за премахване на съседния незаконен строеж. От друга страна, съдът е посочил, че след като ищците са продали имота през 2008 г. и фактически не го владеят оттогава, а заповедта за премахването на строежа е влязла в сила през 2009 г., за тях не би следвало да са настъпили никакви вреди. Въз основа на посочените съображения, административният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. За успешното провеждане на иска за заплащане на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, ищците е следвало да установят наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на разпоредбата, които за конкретния случай следва да са незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган, претърпяна вреда и причинна връзка между тях. Принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях следва определена процедура, чиито етапи и съдържание са регламентирани в Наредба № 13 от 23.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. От събраните данни по делото се установява, че частично влязлата в сила заповед № ДК-02-БС-4/19.07.2007 г. на началника на РДНСК - Б. е изпълнена принудително следвайки процедурата по тази Наредба. Административният съд е установил, че през периода до фактическото премахване на незаконния строеж, органът по изпълнението е извършвал процесуални действия, между които се съдържали дълги периоди на бездействие. От установените от съда обстоятелства, които са намерили отражение и в мотивите на обжалваното решение, не може, да се направи обаче категоричния извод, че установените от съда периоди на бездействие на органа по изпълнението са по причини, за които само той е отговорен. Видно от мотивите на обжалваното решение е, че собственикът на незаконния строеж е сезирал неколкократно РДНСК - Б. с различни искания - искане за разсрочване на изпълнението, искане за отлагане на изпълнението след летния курортен сезон, уведомление за предприети действия по промяна на ПУП. Тези искания и уведомление неизбежно са повлияли на хода на процедурата по премахване на строежа, тъй като отговорът по тях е изисквал извършването на проверки от страна на компетентните органи на ответника. Установява се също така, че премахването на строежа е зависело и от избора на фирма-изпълнител на фактическото му премахване, за което първоначално не са се явили кандидати. При тези данни, не може да се приеме, че по делото е доказано обективно, безпричинно бездействие на ответника. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на административния съд за недоказаност на твърдяните вреди от ищците. За да достигне до този извод, съдът е извършил обективна преценка на събраните по делото писмени доказателства, въз основа на която правилно е приел, че сочените от ищците здравословни проблеми, не могат да се свържат с изживяванията им, свързани с въпросната заповед за премахване на незаконния строеж и нейното изпълнение. От друга страна, въз основа на данните по делото, не може да се приеме, че негативните изживявания на ищците през този период са свързани единствено и само с неизпълнението на въпросната заповед. В мотивите на обжалваното решение, съдът е посочил, че собственикът на незаконния строеж - К. Г. е уведомил РДНСК-ЮИР, че и той е подал жалба до РДНСК относно законността на строежа в имота, собственост на К. Административният съд не е обърнал внимание и не е обсъдил това обстоятелство, но то е съществено, тъй като е индиция за недобросъседски отношения между ищците и собственика на незаконния строеж, създадени във връзка с изпълнените строежи в двата съседни имота Така създадените отношения също са източник за негативните изживявания от ищците. Невъзможна е преценката за обема на изживяните притеснения и стрес от ищците през процесния период, свързан единствено и само с неизпълнението на въпросната заповед за премахване на частично незаконния строеж в съседния имот. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява като правилно обжалваното решение, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Съдът