Решение № 1049 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2015 г.

Решение № 1049 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елмарк Индустриес" АД, гр. Добрич, чрез адв. Даниел Алексиев, срещу Решение № 150 от 11.12.2014 г. по адм. дело № 454 по описа за 2014 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 11BG002009Н0011103/24.08.2011 г. с вх. № 32-57470/5.06.2014 г. на Началника на МБ - Добрич, потвърдено с решение № 32-82946/23.07.2014 г. на Началника на Митница - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. В подкрепа на сочените отменителни основания релевира подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на решението на административния съд и на оспореното митническо решение, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Началникът на Митническо бюро гр. Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 22.01.2016 г. от процесуалния им представител са постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по оспорване на решение към ЕАД № 11BG002009Н0011103/24.08.2011 г. с вх. № 32-57470/5.06.2014 г. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82946/23.07.2014 г. на Началника на Митница-Варна. От фактическа страна е установено, че с ЕАД № 11BG002009Н0011103/24.08.2011 г. е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока № 1 "светодиоди"- 38 500 метра, 21000 бр. с произход Китай и получател "ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС" АД. За посочената стока в кл. 33 на митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000, като са приложени фактура № 2011HL0616/16062011, издадена от "РУИАН ХУАЛОНГ ЛАЙТИНГ КО ЛТД" Китай, пакинг лист, декларация D. V. 1, декларация за съответствие и фактура за транспорт, описани в кл. 44 на декларацията. След приключване на митническите формалности, за стоката е дадено разрешение за вдигане. След осъществена проверка, възложена по реда на последващия контрол на основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13 - чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, Началникът на МБ - Добрич е издал оспореното решение, с което е определил нов ТАРИК код 9405403990 за стока № 1 по ЕАД при ставка мито - 4.7% и установена сума за доплащане в размер на 2902,94 лв., от които мито в размер на 2419,11 лв. и ДДС - 483,83 лв. За да отхвърли жалбата, АС Добрич е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен митнически орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства в административното производство и доказателствените средства в съдебното производство - съдебно-техническа експертиза и езикова експертиза, както и възраженията на жалбоподателя. Съдът е направил анализ и на приложимите нормативни актове и конкретни техни разпоредби, кредитирал е заключенията, и е формирал извод за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора е правилното тарифно класиране на стоката, рефлектиращо върху размера на допълнително определените публични вземания от вносителя. В тази връзка съдът е обсъдил признаците на спорните позиции и подпозиции от КН - посочената в ЕАД и тази по решението на митническия орган, като е възприел описанието на стоката по заключението на СТЕ - светодиоден кабел, който представлява изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, свързани по определена схема и поместени в силиконова тръба. Като според приетата по делото езикова експертиза процесната стока е дефинирана като LED (светодиоден) кабел - "светодиоден кабел, въже или шнур", който е сходен с превода на ответника "наниз от светодиоди". На граматическо тълкуване на описанието на стоката от позиция 854140 съдът е основал заключението си, че към нея се отнасят само единичните светодиоди. Позовал се е на правилата за тълкуване на КН. Посочил е издадена обвързваща тарифна информация за светодиодните ленти и значението и за спора с позоваване на разпоредбата на чл. 11 от МК. Отречена е релевантността за тарифното класиране на определенията по Регламент № 244/2009 и Регламент № 874/2012 на Европейската комисия. Обсъдена е и относимата практика на СЕО и СЕС относно тарифното класиране на стоките, като е приел, че определеният в решението на началника на МБ-Добрич ТАРИК код е съобразен с обяснителните забележки в Комбинираната номенклатура на ЕС за 2011 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета към позиция 9405 40, според които в този код се класират други осветителни тела в подпозиция "други" с мито 4,7%. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая не се спори, че процесното митническо решение е издадено в рамките на извършен последващ контрол на основание чл. 78, § 2 във връзка с чл. 13-16 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на МК на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 78, § 1 от МК след вдигане на стоките, митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация. § 3 от визираната норма сочи, че когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Правилен е изводът на съда, че при извършване на последващата проверка по чл. 84а от ЗМ и чл. 78, § 3 от МК не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат изводите в доклада, с който е завършила проверката, възприети в решението. Дадена е възможност на дружеството да представи становище по доклада. Както правилно е посочил съда предмета на спора е тарифното класиране на стоката внесена от "Елмарк Индустриес" АД с ЕАД № 11BG002009Н0011103/24.08.2011 г., с който е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 1 "светодиоди"- 38 500 метра, 21000 бр. с произход Китай. Обвързващата националните съдилища практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т. т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда от 11 януари 2007 г. по дело C-400/05 (B. A. S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС - от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat. В случая вносителят е класирал стоката в тарифен номер 8541 40 90 00, обхващащ се от позиция "диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали". Съобразно заключението на експерта, светодиодният кабел не може да бъде класиран в тази позиция, тъй като тя обхваща само единични светодиоди. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е обсъдил приложимите общностни норми и свързаните с тях разяснения на СЕС, в резултат на което обосновано е приел, че определеният с оспореното решение нов тарифен код е съобразен с описанието на позиция 94 05403990 от КН. Този извод следва от характеристиките на процесните светодиодни кабели и от издадената обвързваща тарифна информация за стоката в базата данни на Европейската комисия, съобразно която тази стока е класирана именно с тарифния код, посочен от митническия орган - в подпозиция "други" от позиция 94 0540 - "други електрически осветителни тела". По аргумент от чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/1993 г. обвързващата тарифна информация е задължителна за властите на държавите - членки и в съответствие с нея началникът на МБ - Добрич законосъобразно е коригирал декларирания от вносителя тарифен номер на стоката и е начислил следващото се мито в размер на 4.7% и ДДС. Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и съобразявайки това, че ответника не е представляван в открито съдебно заседание, настоящата касационна инстанция намира, че претенцията на същия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в размер на 324,90 лв. на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,