Решение № 2371 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2017 г.

Решение № 2371 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Кметски, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в Затвора – [населено място] срещу Решение № 405 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 272/2017 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Чолаков в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Министерство на правосъдието в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна и иска да бъде потвърдено съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира юристконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения: За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска – с писмена молба, която да отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно на осн. чл. 144 АПК, с препис за ответната страна, със съответните приложения по чл. 128 ГПК, отправена до съда, в чиято компетентност е разглеждането й. В случая съдът се е произнесъл по искова молба, която не отговаря на изискванията на закона – чл. 127 и чл. 128 ГПК. В Определение № 412 от 204. 2017 г. не е установена тази нередовност и не е дадена възможност на страната да я отстрани. В исковата молба, вх. № 1464 от 12.04.2017 г. ищецът не е посочил ясно спорния предмет, т. е. спорното материално субективно право. Правните твърдения на ищеца са общи, което не дава възможност на съда да определи правилно предмета на спорното право. Не са посочени ясно обстоятелствата, фактите, периодите и вредите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право; ответника към който е насочена претенцията за съответния период, правното основание на иска, вида на търсената защита. Всичко това препятства процесуалното право на защита на ответника по иска, изготвянето на доклад по делото и разпределението на доказателствената тежест от съда. На следващо място, към исковата молба липсват изискуемите приложения. Исковата молба е подадена от лице без представителна власт, тъй като не е приложено надлежно пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ГПК: "Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител... ", като в пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Съгласно чл. 128, т. 1 ГПК към исковата молба се прилага пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник, което в случая не е налице. Съгласно чл. 129 ГПК, след като получи исковата молба, съдът е длъжен да провери нейната редовност и когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, какъвто е настоящият случай, да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нарушения. Ако ищецът не изпълни дадените му от съда указания в посочения срок, исковата молба следва да му бъде върната. Едва след това съдът пристъпва към обсъждане на допустимостта на иска. На последно място съдът не е съобразил, че предявеният иск е с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г. В случая съдът недопустимо е нарушил правото на защита на двете страни и е постановил решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение