Решение № 1110 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2012 г.

Решение № 1110 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Рунали" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу решение № 1105 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 2043/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директор на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1105 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 2043/2011 г., Административен съд - гр. Бургас, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Рунали" ЕООД, гр. Бургас, срещу Решение № 97 от 15.08.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1169 от 28.06.2011 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване", гр. Бургас. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото и е направил изводите си относно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните доказателства, изследвани в тяхната съвкупност. По първоначалното дело е било безспорно установено, че процесните парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете са били изтеглени от осигурителя "Рунали" ЕООД при условията на § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (обн. ДВ, бр. 38/2005 г., изм. и доп. ДВ, бр. 104/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) и § 22б от ПЗР на КСО. По фактическата обстановка съдът е приел следното: За служителката Румяна Гюркан не е представен болничен лист, няма издадени заповеди за ползване на отпуск, които да обосноват правото на обезщетение за бременност и раждане. По отношение на Анна Драганова Симеонова, Данаила Кръстева Костова, Катя Георгиева Стоева, Станислава Иванова Иванова и Румяна Иванова Гюркан не са представени писмени заявления за ползване на отпуск по чл. 146 от КТ. Няма заповеди за разрешаване на такъв отпуск. Молбите - декларации са без дата на подаване. Не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се направи извод за датата на подаване на такива молби (извадка от входящ регистър или друго деловодно отбелязване, удостоверяващо дата на получаването им от осигурителя). Всички тези изводи на съда кореспондират със събраните по делото доказателства, от които не може да се направи извод, различен от този. Действително от заключението на вещото лице Карчева се установява, че обезщетенията, чието възстановяване се претендира, са изплатени по ведомост на майките през процесните периоди, като е налице разлика между начислените на служителките и изтеглените от ДОО обезщетения само в размер на 220 лв., изтеглени неправилно за м. юли 2008 г. на 01.10.2008 г. Но след като плащанията от ДОО са осъществени чрез осигурителя, в негова тежест е да докаже правомерното разходване на средствата от ДОО. При липса на болнични листове, молби за ползване на отпуск, заповеди за разрешаване на отпуск и молби - декларации за отпускане на обезщетение за отглеждане на малко дете, отговорността за тези плащания се носи от осигурителя, тъй като той не е доказал тяхната основателност. Последният не е доказал и наличието на предпоставките на чл. 48а и чл. 52а от КСО за изплащане на обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. При така изложената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че обезщетенията са изплатени неправомерно и оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,