Решение № 11719 от 16.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/,подадена чрез юрк. Карапеев срещу решение 2275 от 29.12.2021 г. постановено по адм. дело 20217030700429/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Х. - 1313 ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С957-0041459/25.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че наличието на АУАН е задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на издадената ЗПАМ по отношение на срока са бланкетни. Не е налице и твърдяното несъответствие на акта с целта на закона. Процесната ЗПАМ е напълно мотивирана. От страна на административния орган е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира разноски по делото. Ответникът Х. - 1313 ЕООД, чрез адв. Попниколов в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Иска да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната ЗПАМ, с която е запечатан търговски обект хранителен магазин , находящ се в гр. Благоевград, ж.к. Струмско-център , срещу блок 4, стопанисван от Х. - 1313 ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект - хранителен магазин , находящ се в гр. Благоевград, ж.к. Струмско-център , срещу блок 4, стопанисван от Х. - 1313 ЕООД на 16.02.2021 г. в 14:30 ч. е извършена контролна покупка на стоки - бонбони на обща стойност 4.20 лв., заплатена в брой и в лева от органа по приходите преди легитимация. При покупката не е издаден касов бон, нито бележка от кочан, с ръчни касови бележки. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката са отпечатани КЛЕН за датата на проверката 16.02.2021 г., от които е видно, че извършената покупка за сумата от 4.20 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез издаване на касова бележка. При проверката е установена положителна разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в размер на 98.41 лв. В момента на проверката фактическата наличност на парите в касата е в размер на 127.37 лв., а съгласно отразеното във фискалната памет на фискалното устройство стойността на извършваните продажби са в размер 28.96 лв. Гореизложеното органът по приходите е установил въз основа на следните доказателства: протокол сер. АА 0041459/16.02.2021 г. и КЛЕН за датата на проверката за часовия диапазон до 14:30 ч. За да отмени процеснта заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Съдът е приел, че в случая не е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН), което е задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Поради изложеното съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗДДС и ЗПАМ е незаконосъобразна. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена в несъответствие с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 и чл. 5 АПК. Съдът е приел, че мотивите във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай. Въз основа на тези мотиви е отменена заповедта. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. При неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него . Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни . Настоящият състав намира, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 25 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Съдът неправилно е приел, че издаването на АУАН е задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ. Предпоставките, които визира чл. 186, ал. 1 ЗДДС не предвиждат наличието на АУАН, за да бъде приложена ПАМ. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение и тази констатация е направена при извършената проверка на търговския обект, за което е съставен протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК. Образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН по ЗАНН не е процесуална предпоставка за допустимост на административното производство за налагане на ПАМ. Затова и според чл. 186, ал. 1 ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразена с целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на акта с целта н закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. В заповедта са посочени конкретни мотиви относно размера на наложения срок на ПАМ от 14 дни. Взети са предвид неиздаването на фискален бон за покупка на стойност 4.20 лв., установената разлика на парите в размер на 98.41 лв. между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта, който се различава от максималния срок, а в същото време съответства на установеното (отразено и в мотивите на ПАМ относно продължителността на срока), че в предприятието на проверяваното лице есъздадена организация за неотчитане на продажби, платени в брой, щом е налице неоправдана касова разлика. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 1 170 лв., от които юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1 100 лв. (100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 1 000 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения) и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение