Решение № 7780 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), чрез упълномощен процесуален представител юрк. Д. Васева, срещу решение 748 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 35/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали (АС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на О. Ф. К. от [населено място], общ. Ардино, обл. Кърджали, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане 082-00-319-3/17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател претендира съдебни разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претнедираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - О. Ф. К. от [населено място], общ. Ардино, обл. Кърджали, в писмен отговор, чрез адв. М. Бозов, оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане към съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на О. Ф. К. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане 082-00-319-3/17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, потвърдено от горестоящия административен орган като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този резултат съдът е приел за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, издаден от административен орган - решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане. Видно от представените доказателства с решение 1833 от 31.12.2024 г. постановено по адм. дело 444/2024 г. по описа на АС Кърджали, е отменено решение 2153-08-231/21.10.2024 г. на за директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О. Ф. К. срещу Разпореждане 082-00-319-3/17.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали и преписка е върната на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по заявление с вх. 901-321/28.12.2023 г. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, потвърдено от горестоящия административен орган, са претърпени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, впоследствие отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Посочил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение е именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатил ищецът, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 54ж, ал. 1 от КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая е налице административен акт, отменен по съдебен ред. Производството по оспорване на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид наличието на изричната разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КСО, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение. Тук следва да се посочи, че с Решение 6/05.06.2025 г. по к. дело 28/2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.). Също така според разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Анализирайки цитираните разпоредби от КРБ Конституционният съд с Решение 6/05.06.2025 г. по к. дело 28/2024 г. е приел, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО противоречи на правото на защита (чл. 56 от Конституцията) и на принципа на отговорност на държавата за вреди (чл. 7 от Конституцията), поради което същата е обявена за противоконституционна. На следващо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като в т. 2, б. б са посочени разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва единствено решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. Както правилно е посочил първоинстанционният съд ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното Разпореждане 082-00-319-3/17.09.2024 г., за което, както вече бе посочено по-горе законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Конституцията и на принципите на правовата държава. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменено по съдебен ред - решение 2153-08-231/21.10.2024 г. на за директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е потвърдено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица в размер на 25,16 лева, като съдът е върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по заявление с вх. 901-321/28.12.2023 г. на О. К. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта, поради липса на специални юридически знания, лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. По безспорен начин е доказано и основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие е надлежно представен в хода на обжалването на решение 2153-08-231/21.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане, като уговореното в него възнаграждение е в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е извършил преценка за размера на адвокатското възнаграждение, както и не е проверил дали с оглед на конкретните условия за прилагането на възприетата от него правна уредба, действително отговаря на легитимните цели. В случая решаващият съд е взел предвид фактическата и правна сложност на производство както и осъществените процесуални действия от пълномощника на ищеца, съобразил е Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и правилно е достигнал до извода, че определеният размер на заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като и представените за това доказателства пълномощни и договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025 г., в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение