Решение № 140 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 704/2016 г.

Решение № 140 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 704/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Т. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 5151/2010 г. на Пловдивския районен съд, 13 с-в, с което е допусната съдебна делба между Й. Д. М. и М. Т. М., Н. Д. В., Н. Т. Й., Ж. Т. В. и И. Т. Б. при посочени в решението делбени части. Ответниците по молбата за отмяна не са изразили становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК съобразно твърденията на молителката и липсата на данни по делото, които да ги опровергават, и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С решение № 505 от 20.03.2013 г. по в. гр. д. № 3013/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 2954 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 5151/2010 г. на Пловдивския районен съд - 13 гр. с-в, и вместо него с въззивното решение е допусната съдебна делба между Й. Д. М. и М. Т. М., Н. Д. В., Н. Т. Й., Ж. Т. В. и И. Т. Б., при посочени в решението делбени части, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ 248 кв. м. по скица и 230 кв. м. по нотариален акт, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 81 кв. м. Относно собствеността върху имота решението е основано на влязло в сила на 15.11.1991 г. решение по извършване на делбата по гр. д. № 4646/1990 г., с което същият имот е поставен в общ дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на Т. А. /починал 2001 г./ и М. М., като последната е осъдена да заплати на всеки от останалите съделители суми за уравняване на дяловете. Съдът е приел, че съгласно действалата към момента на извършване на делбата разпоредба на чл. 288 ГПК (отм.) съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) става негов собственик от момента на влизане на възлагателното решение в сила, а при неплащане на една от вноските по ал. 6 решението по възлагането се обезсилва по искане на заинтересованата страна. Тъй като няма данни възлагателното решение да е било обезсилено поради неплащане на сумите за уравняване, М. М. е придобила собствеността върху 1/2 ид. ч. от имота, считано от 15.11.1991 г. Придобиването е възмезно по време на брака й, поради което за тази идеална част имотът е станал СИО с нейния съпруг Й. М.. Решението като необжалвано е влязло сила. В подадената молба за отмяна М. М. моли решението по допускане на делбата да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че решението за възлагане на имота на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е обезсилено поради неплащане на присъдените за уравнение суми, с влязло в сила решение от 06.04.2015 г. по гр. д. № 8634/2014 г. на Пловдивския районен съд, което представя. ВКС намира молбата за отмяна за основателна. В. решение на Пловдивския окръжен съд по посоченото по-горе в. гр. д. № 3013/2011 г. е основано на решението по извършване на делбата по гр. д. № 4646/1990 г. на Пловдивския районен съд, с което процесният имот е поставен в общ дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на Т. А. и М. М. С представеното от молителката решение от 06.04.2015 г. по гр. д. № 8634/2014 г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 06.05.2015 г., е обезсилено решението на Пловдивския районен съд от 01.10.1991 г. по гр. д. № 4646/1990 г. /самото дело е унищожено/, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В. решение на Пловдивския окръжен съд по допускане на делбата е било обусловено от задължителната сила на съдебното решение по гр. д. № 4646/90 г. ПРС, което впоследствие е отменено с обратна сила. По изложените съображения влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение