Решение № 2086 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2008 г.

Решение № 2086 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на "Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район" (БДДР), срещу решение № 296/8.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен (АС), с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5/14.12.2007 г., издаден от директора на БДДР за установени по основание и размер задължения за такса водовземане от подземни води за 2006 година. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество потвърден обжалвания на АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Русе, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение по подробни съображения, изложени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5/14.12.2007 г., издаден от директора на БДДР за установени по основание и размер задължения за такса водовземане от подземни води за 2006 година., издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) вр. чл. 194, ал. 1 от ЗВ вр. § 9 от ПЗР на ЗВ, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4 ал. 1 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., с който на "ВиК" ООД-Русе е установено задължение за водовземане от подземни води в размер на 60 595, 50 лв., главница и 7 411, 55 лв. лихва, изчислени на база представени данни в справка на "ВиК" ООД за добити водни количества за 2006 г. от подземни водоизточници-общо 26 071 2000 куб. м. от които 12 329 700 куб. м. I категория и 13 741 500 куб. м. II категория води. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че макар на "ВиК" ООД-Русе да е била изпратена покана за доброволно изпълнение, каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ, всъщност тази разпоредба не може да се приеме за изпълнена, тъй като в поканата е била посочена сума различна (по-голяма) от сумата, която в последствие е определена с обжалвания АУПДВ. Това нарушение съдът е приел за съществено, тъй като поканата не е ненадлежно оформена, поради което е невъзможно да бъде постигнат търсения от закона резултат - да мотивира длъжника да заплати доброволно дължимите от него суми. По същество съдът е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като определените суми в него са в противоречие с разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗВ, преди изменението й с ДВ бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г. В тази насока съдът е кредитирал заключението на ССЕ в първият й вариант, съгласно който размера на задължението за водоползване е изчислено на база фактурирани количества вода до изменението на разпоредбата на чл. 194 ал. 1, т. 3 от ЗВ - 31.07.2006 г. и добити количества вода от 1.08.2006 г. до 31.12.2006 г. С оглед заключението за дължима сума в размер на 323 413, 50 лева и внесените суми от "ВиК" ООД Русе в размер на 354 577, 41 лева, съдът е приел, че задължението е изплатено изцяло, поради което и с обжалвания АУПДВ незаконосъобразно са определени суми за доплащане в размер на 60 595, 50 лв. и лихва в размер на 7 411, 55 лв. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. На първо място неправилно съдът е приел, че в хода на административното производства са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта, визирана в разпоредбата на чл. 195б ал. 1, предл. 3 от ЗВ, а именно, поканата за доброволно изпълнение изпратена до "ВиК" ООД е с неточно посочена сума и без яснота как е формирана, поради което по своята същност води до липса на покана. Доколкото сумите в поканата за доброволно изпълнение са по-високи от определените в АУПДВ, то това обстоятелство се дължи на факта на извършените плащания в периода от поканата до издаване на акта и не е довело до нарушение правото на длъжника да заплати доброволно сумата, нито е повлияло на законосъобразността на последващия АУПДВ. По същество, не се оспорва обстоятелството, че размера на дължимите такси по чл. 194 ал. 1, вр. § 9 от ПЗР на ЗВ е определен от касатора въз основа на данни за добитите водни количества за 2006 г. от подземни водоизточници, предоставени в справка, изготвена от "ВиК" ООД гр. Русе, а именно: 26 071 2000 куб. м. от които 12 329 700 куб. м. I категория и 13 741 500 куб. м. II категория води. Основният според момент е начина на определяне на задължението, преди изменението на чл. 194 ал. 1 от ЗВ с ДВ бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г. Размера на таксата преди и след изменението на чл. 194 от ЗВ е определян въз основа на чл. 2, ал. 1, 2 и 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Основният момент е използваният във формулата, заложена в тарифата коефициент-W, представляващ размера на ползвания годишен воден обем-кум. м. Според АС в този воден обем до изменението на чл. 194 от ЗВ следва да се включват само фактурираните количества вода, а не добитите количества, в какъвто смисъл е изменението на чл. 194 от ЗВ. Този извод е незаконосъобразен. Действително до изменението на чл. 194 от ЗВ не е конкретизирано, че таксата се определя на база отнетия обем вода, както това е направено с разпоредбата на чл. 194 ал. 2 от ЗВ (ДВ бр. 65/2006 г.), но и до изменението на разпоредбата е предвидено, че за правото на водоползване се дължи такса, размера на която съгласно чл. 194 ал. 3 се определя с тарифа от МС. Именно въз основа на тарифата приета с ПМС № 154/2000 г. е определен размера на дължимата такса, който видно и от т. 2 на заключението на ССЕ е идентичен с определения в обжалвания АУПДВ, а именно 60 595, 50 лв. Като допълнителен довод следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството, на база декларирания от него годишен обем вода, е задължено по силата на чл. 194 ал. 1 от ЗВ да заплати такса. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби - ЗВ и Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. и следва да бъде отменено, включително в частта на присъдените разноски на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Русе. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, като се отхвърли жалбата на "ВиК" ООД гр. Русе, като неоснователна. Предвид изхода на делото и с оглед изричната претенция на проц. представител на касатора, "ВиК" ООД гр. Русе, следва да заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,