Решение № 12025 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 1091 от 18.08.2025 г., постановено по адм. дело 325/2024г., Административен съд София област, IХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на Б. Б. С. от [населено място], общ.Елин Пелин, против Ревизионен акт (РА) Р 22002322006407 091 - 001/31.07.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, частично потвърден и изменен с Решение 1613/14.11.2023г.на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017-2021 год. и за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 14 224,89 лв.-главница, и 3 990,04 лв. лихва. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 1 300лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Б. С., [ЕГН], от [населено място], общ.Елин Пелин, чрез процесуалния му представител адв.Д. Марковски. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд София област е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Попова взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен по делото списък с разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Б. Б. С. против ревизионен акт Р 22002322006407 091 - 001/31.07.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, частично потвърден и изменен с Решение 1613/14.11.2023г.на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017-2021 год. и за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 14 224,89 лв.-главница, и 3 990,04 лв. лихва. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; извършените процесуални действия за установяване на задълженията на лицето, констатациите, че за ревизираните периоди 2017 2021г. е установено, че ревизираното лице е извършвало множество услуги по първоначална регистрация на МПС, промяна на регистрация на МПС, прекратяване на регистрация на МПС и повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС, общо на брой 1977, като получателите физически и юридически лица са подробно описани в приложение 1 към ревизионния доклад. Съдът е възпроизвел и извършените в хода на ревизията проверки и събиране на доказателства предвид липсата на информация относно получени възнаграждения от ревизираното лице относно извършваните от него услуги в КАТ свързани с регистрация на МПС. Възпроизведени са и констатациите, че на база на събраните доказателства са изградени констатации, че ревизираното лице е осъществявало по занятие търговска дейност по регистрация и пререгистрация в КАТ на МПС на физически и юридически лица, като при условията на чл.26,ал. : ЗДДФЛ същите следва да се облагат като доходи на търговец, независимо, че лицето не е регистрирано като ЕТ. Отбелязано е, че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 ДОПК поради констатации за наличие на предпоставки по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК, отбелязан е начина на определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК , в това число начина на определяне на размера на реализираните доходи чрез събиране на информация от лица, извършващи идентични услуги, начина на определяне на разходите,размерът на задълженията. Посочени са и определените задължения по чл.33,ал.2 ЗДДФЛ от извършени продажби на МПС. На отделен ред са описани възраженията на жалбоподателя против констатациите на ревизиращите органи, изградените констатации от органите по приходите, проведеното административно оспорване. В решението са описани и ангажираните от лицето писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.130 131 от първоинстанционното дело /решението няма собствена номерация на страниците, към които да бъде правено препращане/. По специално мотивите в частта относно установените с акта задължения по ЗДДФЛ могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са правните норми, регламентиращи провеждането на особени ревизии по реда на чл.122 и сл. ДОПК. 2. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките по чл.122,ал.1, т.1 и т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Посочено е, че по делото няма спор по фактите, спорът е по правната им интерпретация. Прието е, че несъмнено между страните, вкл. не се отрича и от жалбоподателя, че в процесния период 2017-2021 год. същият е извършил дейност по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ-София, като документално е установено извършването на значителен на брой регистрации, а именно 1977 на бр. регистрации на МПС. Маркирано е, че всички тези регистрации са на различни ФЛ и ЮЛ, наред с това дейността на лицето по предоставяне на такъв тип услуги се разраства - с всяка следваща година броят на извършените регистрации се увеличава, като същевременно през целия този период лицето не твърди да има каквито и да било приходи или доходи, за да издържа себе си и детето си. Посочено е, че всичко изложено е мотивирало органите по приходите да приемат, че осъществените през периода 2017-2021 год. сделки-услуги по своята същност представляват независима икономическа дейност, като е изведен извод, че лицето осъществява търговска дейност, въпреки че не е регистриран като търговец, поради което за реализираните от него доходи следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Отбелязано е и това, че ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 г., като заключението на органите по приходите е за събрани безпротиворечиви доказателства, че не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и за укрити доходи за периода 2017-2021 г. 3. Административният съд е приел, че тези констатации не се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са лишени от конкретика относно броя регистрирани автомобили и датите когато това е извършен. Прието е, че техните показания биха могли да бъдат кредитирани, като не са налице данни за още 1975бр. извършени услуги на различни лица. 4. Отбелязано е, че от събраните в хода на ревизията доказателства се установява по несъмнен начин, че за процесните периоди лицето е извършило 1977бр. услуги по регистрация, пререгистрация, прекратяване на регистрация и прочие на МПС в КАТ в качеството му на пълномощник на физически и юридически лица, като основното и единствено възражение на задълженото лице е, че това е извършвано безвъзмездно, а не срещу заплащане. Съдът е определил за правилни констатациите на органите по приходите че по естеството си извършваните услуги съставляват търговска дейност, като за реализираните от нея доходи следва да се приложи чл.26,ал.7 ЗДДФЛ. Отбелязано е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на други приходи или доходи през процесните периоди, което прави още по неприемливи обясненията му, че е извършвал услугите безвъзмездно като приятелски жест. 5. Отбелязано е, че размерът на облагаемия доход от извършваната дейност е определен на база осреднена цена на същите услуги, предоставяни през същите периоди от три лица, извършващи подобни услуги като търговска дейност на територията на гр.София. 6. Направен е краен извод, че ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част, а жалбата следва да бъде отхвърлена. По отношение на определените с ревизионния акт задължения по чл.17 ЗДДФЛ решаващият съд е посочил, че в жалбата не се поддържат оплаквания. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 33,ал.2 във вр. с чл.13,ал.1, т.2, б.а ЗДДФЛ за реализирани приходи от продажба или замяна на МПС и че ревизионният акт е законосъобразен и в тази му част. Направен е краен извод, че приходната администрация е издала един законосъобразен ревизионен акт, издаден при правилно приложение на материалния закон, който ревизионен акт следва да бъде потвърден , а жалбата на Б. Б. С. като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение . Решението на Административен съд София - област e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Б. Б. С. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Навеждат се оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че са налице условия за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, че лицето е извършвало услуги по възмезден начин, че необосновано е определена цената на услугата и прочие. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. В хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди задълженото лице Б. Б. С. е извършило общо 1977бр. регистрации на МПС, собственост на различни ФЛ и ЮЛ. На база на установените факти органите по приходите са приели, че тази дейност е извършвана от лицето по занятие , срещу заплащане, като лицето не е подавало декларации за получените доходи, поради което са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК. Предвид големия брой услуги, фактът, че са извършвани на различни физически и юридически лица, обстоятелство, че през посочените периоди физическото лице не е получавало други доходи , като неоснователни са приети възраженията на задълженото лице , че е извършвало въпросните услуги безвъзмездно, на приятелска основа. Данъчната основа е определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК, като за цената на един брой услуга е определена на база осреднената цена за подобен род услуги, извършвани през същите периоди на територията на гр.София от други лица, като са приспаднати определени разходи. В хода на ревизията е установено, че лицето е реализирало приходи по чл. 33,ал.2 във вр. с чл.13,ал.1, т.2, б.а ЗДДФЛ от продажба или замяна на МПС, които също са обложени. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е материално законосъобразен. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези негови изводи и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства е прието, че извършените 1977бр. регистрации на МПС са извършени възмездно, са неоснователни. На първо място , констатациите за възмездния характер на услугите не е произволен, а на база на установени конкретни факти и обстоятелства. На първо място това е големият брой услуги, които се извършват през немалък период от време. На второ място това е обосновано с обстоятелството, че същите се оказват на различни физически и юридически лица, поради което е нелогично същите да се извършват само на приятелска основа безвъзмездно. На трето място, през ревизираните периоди лицето няма реализирани /декларирани доходи от трудова или друга дейност, с които да задоволява потребностите си. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, защо не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, съответно дадените обяснения в хода на ревизията от юридически лица, които са ползвали услугите на ревизираното лице, се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Направените оплаквания в касационната жалба относно начина на определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК , а от там и размера на данъчните задължения, също не могат да бъдат споделени. Ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК, съответно данъчната основа е определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК по аналог именно поради поведението на задълженото лице, изразяващо се в неподаване на годишната данъчна декларация за реализирани приходи от дейност, изразяваща се в услуги по регистрация на МПС пред КАТ. Ако жалбоподателят не е съгласен с така определената данъчна основа, негова е доказателствената тежест да докаже твърденията си за друг размер на основата, каквито доказателства не са ангажирани от него. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 300лв., дължимо съгласно 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,