Решение № 499 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1716/2014 г.

Решение № 499 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1716/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ от осъдения Д. П. М., чрез защитника му адв. Р., за възобновяване на нохд № 1079/2013 г. на Районен съд - Русе, внохд № 35/2014 г. на Окръжен съд - Русе, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В искането на осъдения, основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК досежно престъплението "кражба", в извършването на което той е признат за виновен, се обоснова с твърдение за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид ниската стойност на предмета на престъплението - 25,96 лв. и липсата на вредни последици, доколкото отнетите вещи - четири броя луканки са върнати на собственика. Алтернативно се посочва, че ако не се възприеме горната теза, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 218б от НК или пък разпоредбата на чл. 197, т. 2 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК се свързва с неправилното приложение на материалния закон, а по отношение престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - се аргументира със тежкото здравословно и финансово състояние на Д. М. Моли се осъденият да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК за престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, алтернативно - да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б от НК, а за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - да бъде намален срокът на наказанието пробация от една година на шест месеца, както и срокът на лишаването от правоуправление на МПС на не повече от една година. В искането се отправя молба и за отмяна на наложената от Русенски окръжен съд на адв. Р. глоба за неявяването му в съдебно заседание. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения - адв. Р. поддържа искането по изложените в него съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно. Счита, че по отношение престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, материалният закон е приложен правилно, а наказанието, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - не е явно несправедливо, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения е била значителна - 2,33 %о. Осъденият Д. П. М., редовно призован не се явява пред върховната инстанция и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като прецени доводите, релевирани в искането на осъдения Д. П. М., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и касае съдебен акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от ОС - Русе решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 220 от 8.11.2013 г., постановена по нохд № 1079/2013 г., Русенски районен съд, 6-ти наказателен състав е признал подсъдимия Д. П. М. за виновен в това, че на 3.10.2012 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи - четири броя карловска луканка на стойност 25,96 лв. от владението на [фирма] с МОЛ А. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият Д. М. е признат за виновен и в това, че на 28.11.2012 г. в [населено място], управлявал МПС - лек автомобил "марка" с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2%о - 2,33%о, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, чл. 343г и чл. 54 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното наказание е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 03.10.2012 г. до 10.10.2012 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наложеното му по чнд № 1105/2010 г. по описа на Русенски районен съд наказание девет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия М., пред Русенски окръжен съд е било образувано внохд № 35/2015 г., приключило с решение № 92 от 9.06.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК; досежно наложеното му за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК наказание и в частта относно определеното общо наказание, като вместо това подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е било определено наказание пробация със следните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; по отношение престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от НК му е било определено наказание пробация - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. М. е наложено едно общо наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата в останалата част е била потвърдена. По оплакването за нарушение на материалния закон относно престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК. Настоящият състав приема, че то не е нито малозначително, нито пък неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което въззивният съд, не прилагайки чл. 9, ал. 2 от НК, не е допуснал нарушение на материалния закон на това основание. В принципен план, когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление. В този смисъл, трайната съдебна практика сочи, че ниската стойност на предмета на престъплението и липсата на вредни последици, като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, още повече, че в настоящия случай липсва доброволност на предаването на вещите, предмет на кражбата, доколкото те са предадени от подсъдимия на св. А. Д., едва след пристигане на служителите на полицията, като преди това, М. е отказал на Д. да се върне в магазина, за да му бъде направена проверка, а след като е чул, че свидетелят се обажда на тел. 112, му е предложил сумата от 20 лв., за да каже на полицаите, че е успял да избяга. На следващо място е необходимо да се отбележи, че деянието неправилно е квалифицирано от въззивната инстанция като опит /обстоятелство, имащо значение при преценка приложението на чл. 9, ал. 2 от НК/, тъй като събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимият към момента на задържането си в междублоковото пространство първоначално от свидетеля Д., а впоследствие и от св. И., вече е бил установил трайна фактическа власт върху отнетото имущество, поради което престъплението е довършено. Независимо, че приетата от решаващия съд правна квалификация по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК е неправилна, обстоятелството, свързано с довършеността на престъплението, не може да намери отражение, доколкото положението на осъденото лице не може да бъде утежнявано, понеже настоящето производство е образувано по негово искане. Фактът, че деянието не представлява опит обаче, следва да бъде взет предвид при обсъждане хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. В конкретния случай подсъдимият е с обременено съдебно минало, като деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. На следващо място, доводът на защитата на осъдения за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон, поради неприлагането на чл. 218б от НК, е основателен. Предвид обстоятелството, че ОС - Русе е преквалифицирал деянието по чл. 194, ал. 3 от НК, същият е следвало да осмисли дали са налични предпоставките на чл. 218б от НК, нещо, което той е пропуснал да стори. Като се има предвид, че към датата на деянието-м. октомври 2012 г., стойността на предмета на престъплението /25,96 лв./ не е надвишавала размера на две минимални работни заплати за страната и отнетите вещи са били върнати на собственика, както и, че липсват отрицателните предпоставки, визирани в чл. 218б, ал. 2 от НК, се налага изводът, че в случая е приложима посочената разпоредба, като поведението на осъдения Д. М. следва да бъде санкционирано по административен ред. Ето защо, внохд № 35/2014 г. по описа на Окръжен съд - Русе следва да бъде възобновено, въззивното решение, в частта относно осъждането на Д. М. за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК - отменено, както и изменената с него първоинстанционна присъда, в частта й относно осъждането му за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за деянието по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК той следва да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда /тъй като извършеното от него не съставлява престъпление/, а наказанието му следва да се реализира по реда на ЗАНН /в този смисъл Р № 102 по н. д. № 2093/2013 г. на II н. о. на ВКС; Р № 231 по н. д. № 712/2013 г. на II н. о. на ВКС/. По-нататък, в разпоредбата на чл. 424, ал. 5 от НПК са посочени органите, които следва да реализират административно-наказателната отговорност на лицата, чиято деятелност е квалифицирана във вр. с чл. 218б от НК и това е прокуратурата, която има правомощия да изпраща материалите на овластените административно наказващи органи, поради което препис от настоящето решение следва да бъде изпратен на компетентната прокуратура, а именно РС - Русе. Доколкото за деянието по чл. 195, ал. 3 от НК осъденият следва да бъде наказан, съгласно чл. 218б от НК по административен ред, е необходимо да бъде отменено и приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК, поради липса на съвкупност от престъпления. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Предвид изложените по-горе съображения за санкциониране на осъдения по административен ред за деянието по чл. 194, ал. 3 от НК, посоченото оплакване следва да бъде разгледано единствено досежно престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Всъщност в искането за възобновяване се възразява срещу срока на наложените пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година, както и срещу срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС - две години. Съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК, пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител са с продължителност от 6 месеца до три години. Тежкото здравословно състояние на осъдения, на което акцентира защитника му, като аргумент за намаляване на посочените по-горе срокове на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е съобразено от решаващия съд. Също така са съобразени и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства - самопризнанието и критичното отношение към извършеното и именно комплекса от тези обстоятелства са мотивирали съда да определи срок под средния размер на предвидения в закона, като не се набелязват неотчетени обстоятелства, които да доведат до допълнителното му намаляване. По аналогичен начин стоят нещата и със срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС. При преценката на неговия размер следва да бъде съобразено обстоятелството, че констатираната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения /2,33%о/, значително надвишава необходимата за съставомерност на деянието - 1,2%о, като и че Д. М. е изключително недисциплиниран водач на МПС, предвид многократно налаганите му наказвания по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и отнемането му на контролни точки. Твърдението, че определеният срок на наказанието лишаване от правоуправление е твърде дълъг, с оглед обстоятелството, че осъденият работи като таксиметров шофьор, не се споделя от настоящия състав. Нещо повече, от данните, съдържащи се в Съдебно-психиатричната експретиза, че осъденият страда от органично дисоциативно разстройство, което е психично заболяване по смисъла на Международната класификация на болести /не изключва вменяемостта/ и от тези в СМЕ, че следствие на настъпил паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера е налице леко затруднение в движенията на левите му крайници, са налага съмнение, че осъденият въобще би могъл да упражнява таксиметрова дейност. Независимо от посоченото, изброените по-горе обстоятелства, свързани с тежестта на извършеното, не позволяват на настоящият съд да приеме, че наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години е явно несправедливо. Доколкото Д. М. е осъден на наказание пробация за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, следва да бъде отменено приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като не са налице основанията за привеждане в изпълнение на общото наказание, определено по нчд № 1105/2010 г. на Русенски районен съд. По-нататък, искането на защитника на осъдения за отмяна на наложена му от ОС - Русе глоба за неявяването му в съдебно заседание, не може да бъде удовлетворено, тъй като е извън правомощията на Върховната съдебна инстанция да се произнесе по него. И накрая само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че постановеният от ОС - Русе диспозитив на съдебния му акт се отличава с изключителна непрецизност, тъй като представлява хибрид между диспозитив на решение и на присъда. В тази насока следва да се обърне внимание, че правомощието на въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - да приложи закон за същото еднакво или по-леко наказуемо престъпление, е свързано единствено с преквалифициране на деянието /в случая от престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК в такова по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК/. Посоченото обаче, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е напълно ясна волята на въззивната инстанция, поради което и правото на защита на Д. М. не е било нарушено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение